О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4235
гр.София, 26.09.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 236 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 и чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба и по частна касационна жалба на Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. против решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав.
С касационната жалба се обжалва въззивното решение в частите, с които е потвърдено решение № 190 от 05.06.2022 г. по гр. д. № 94 по описа за 2022 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу „В и К“ ООД искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Х. А. А., настъпила в резултат на трудова злополука, над присъдените суми от 95 076,92 лв. на Н. А. и от по 75 076,92 лв. на С. В. и Р. А. до пълните предявени размери от по 400 000 лв. за всяка от тях.
С частна касационна жалба се обжалва въззивното решение в частта, имаща характер на определение, за оставяне без уважение частна жалба на жалбоподателките против определение № 962 от 13.09.2022 г., постановено по гр. д. № 94/2022 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отказано изменение на решение № 190 от 05.06.2022 г. по делото в частта за разноските.
По касационната жалба:
Касаторите считат, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.2, предл. трето от ГПК и т. 1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Кои са критериите, по които следва да се извърши преценката на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост, възникнали в резултат на смърт на наследодател от трудова злополука и условията, при които тази преценка следва да се извърши?
2. Следва ли съдът да вземе предвид наред с другите общи критерии и обстоятелствата, касаещи конкретния случай, тоест обективно съществуващите обстоятелства, че ищците са с трайно увредено здраве и изгледи за пълното им възстановяване липсват, че са с трайни увреждания на организма, който за разлика от стреса в различните му степени има увреждащи последици, че една от ищците е с налично „злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“, развило се в периода след смъртта, наличие на „усложнена реакция на скръб“, развила се в отговор на преживяното стресогенно събитие, довело до диагностициране на „посттравматично стресово разстройство, засягащо личностното и социално функциониране, „рецидивиращо депресивно разстройство“ за Н., „панически атаки“ за С. и „тежък депресивен епизод“ за Р. и предполага ли всичко това по-висок размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, тоест следва ли да бъдат включени в обхвата на чл.52 от ЗЗД? Следва ли съдът да ги обсъжда и да посочва конкретни мотиви в тази насока при преценката за размера на обезщетението, формираща крайния резултат на съдебното решение?
3. Следва ли съдът да мотивира решението си, когато определя защо и на какво основание е определил точния размер на обезщетението за неимуществени вреди или е достатъчно това да бъде посочено общо?
По отношение на първия въпрос се сочи противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г. на II ТО, решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на II ТО, решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на II ГО, решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г. на IV ГО, решение № 232 от 22.01.2018 г. по гр. д. № 60404/2016 г. на IV ГО, решение № 66 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1464/2016 г. на II ТО и др. Според касаторите отговорите на втория и третия въпрос са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
„В и К“ ООД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
От фактическа страна е установено, че Х. А. А. – съпруг на Н. В. А. и баща на С. Х. В. и Р. Х. А., е работил по трудово правоотношение на длъжност „водопроводчик/работник строителство“ във „ВиК“ ООД – [населено място]. На 12.05.2020 г. по време на работа в гравитачен резервоар в [населено място], при слагане на разтвор за пречистване и дезинфекция на водата, А. паднал в необезопасена шахта, където бил открит мъртъв. В протокол № Ц5103-08-5 от 23.07.2020 г. за извършеното разследване на злополуката на НОИ – ТП – Кърджали е отразено, че според заключението на съдебно-медицинска експертиза, представена от ОП – Кърджали, смъртта на А. се дължи на механична асфикция – удавяне. С влязло в сила разпореждане № Ц5104-08-14 от 28.07.2020 г. на НОИ - ТП – Кърджали настъпилата злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Въз основа на приетата по делото съдебно-психологична експертиза е установено, че внезапната смърт дала сериозно отражение върху здравето и социалния живот на Н. А., С. В. и Р. А.. Според вещото лице състоянието на Н. може да се разглежда в контекста на усложнена реакция на скръб, като тя била диагностицирана с „посттравматично стресово разстройство F43.1, засягащо личностовото и социално функциониране“. С. била диагностицирана с „рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод, умерена или лека депресия.“, а Р. – с „тежък депресивен епизод без психотични симптоми“. Към момента на изследването не е настъпил изцяло оздравителен процес от емоционално и психическо естество и по отношение на трите ищци. От събраните гласни доказатeлства е доказано, че А. е бил силно привързан към семейството си и че съпругата и дъщерите му понеси тежко неговата загуба.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по чл.200 от КТ. За да потвърди решението на Кърджалийския районен съд относно размерите на присъдените обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди, този съд е препратил към мотивите на първостепенния съд съгласно чл.272 ГПК относно съобразените обстоятелства, обуславящи справедливия им размер. Тези обстоятелства са емоционалните страдания от загубата на най-близкия им човек, които продължават и до днес, интензитета им, факта, че починалият и съпругата му са живели в едно домакинство в разбирателство и хармония, близките отношения с дъщерите му, ежедневните контакти, които осъществявали по телефона, както и възстановяването на социалните функции, въпреки че емоциите им са в тревожно-депресивния регистър. Съобразена е и възрастта на починалия – 70 г., както и възрастта на ищците, способността им за справяне със стресогенни фактори, обществените условия и съдебната практика по сходни случаи. Констатирано е, че не е безспорно установена причинна връзка между смъртта на А. и поставената на Н. А. диагноза „С73 злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“, във връзка с която е лекувана в периода 26.01.2021 г. – 26.01.2021 г. и 08.02.2021 г. – 12.02.2021 г., в това число и оперативно, както и поставената на Р. А. диагноза – „D24 доброкачествено новообразувание на млечната жлеза“, която е лекувана оперативно в периода 03.12.2020 г. – 05.12.2020 г. След преценка на тези обстоятелства на ищците са определени по справедливост обезщетения за неимуществени вреди в размер от 120 000 лв. за Н. А. и в размер от по 100 000 лв. за С. В. и Р. А.. Тъй като във връзка със сключена групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ Застрахователно дружество „Е. И. АД е изплатило на ищците обезщетение в общ размер от 74 769,24 лв. (или по 24 923,08 лв. на всяка) присъдените суми са намалени на 95 076,92 лв. за Н. А. и по 75 076,92 лв. за С. В. и Р. А..
Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно и не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. Касаторите не посочват и съдът не констатира порок на решението, който води до очевидна неправилност. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв квалифициран недостатък на решението в случая не се констатира.
От анализа на мотивите на въззивния съд не се установяват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по поставените от касаторите питания. Въпросите се свеждат до приложението на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и задължението на съда мотивира решението си при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл.200, ал.1 от КТ. В практиката на ВС /ППВС № 4/1968 г./ и ВКС са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Трябва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните в конкретния случай обстоятелства.
В настоящия случай, при определяне на справедливите размери на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил посочените критерии и е взел предвид относимите факти и обстоятелства. Като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 от ГПК, въззивният съд е възприел като установени и съобразил при определяне размерите на обезщетенията следните обстоятелства: силната емоционална връзка между ищците и техния съпруг, съответно баща, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от внезапната загуба, възрастта на А. – 70 г., както и съдебната практика по сходни случаи. Съдът е приел, че не се установява по делото смъртта на А. да е довела до заболяванията на Н. А., диагностицирана с „С73 злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“ и на Р. А., диагностицирана с „D24 доброкачествено новообразувание на млечната жлеза“, тоест липсва доказана причинна връзка. Въз основа на преценката на тези обстоятелства е присъдил справедливите размери на обезщетенията.
Въззивният съд е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по оплакванията, наведени във въззивната жалба на жалбоподателките, касаещи преценката на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди.
Предвид изложеното дадените разрешения на повдигнатите въпроси в обжалваното решение не противоречат на ППВС № 4/23.12.1968 г., чиито постановки са утвърдени в практиката на ВКС, вкл. в посочените от касаторите решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г. на II ТО, решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на II ТО, решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на II ГО, решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г. на IV ГО, решение № 232 от 22.01.2018 г. по гр. д. № 60404/2016 г. на IV ГО, решение № 66 от 29.05.2017 г. по т. д. № 1464/2016 г. на II ТО и др. Не се обосновава и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид наличието на съдебна практика по поставените въпроси, която не се налага да бъде изоставяна или осъвременявана.
По частната касационна жалба:
Частните жалбоподателки твърдят, че решението на Кърджалийския окръжен съд, в частта имаща характер на определение, е неправилно и необосновано. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли да бъдат осъдени на разноски ищците в производството по трудови дела?
2. Как се определя минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела – по правилата на чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС или по правилата на чл.7, ал.2 от същата Наредба?
3. Как следва да бъдат определени разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ответника в производството по чл.200 от КТ – трудово: според броя на ищците, според броя на исковете или съобразно вида и броя на предявените искове? При коя от изброените хипотези е налице основателност на възражението за прекомерност?
„ВиК“ ООД оспорва частната касационна жалба и желае тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частните жалбоподателки, приема следното:
С оглед изхода на спора в първоинстанционното производство Кърджалийският районен съд е приел, че ответникът „ВиК“ ООД има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Посочил е, че по делото са доказани направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от по 9 408 лв. по всеки от исковете на трите ищци, депозит за СМЕ в размер на 250 лв., депозит за призоваване на свидетели – 30 лв. и държавна такса за съдебно удостоверение – 5 лв. Счел е, че когато с една искова молба са предявени субективно съединени искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото. Според съда приложимата разпоредба за определяне на минималния размер на възнаграждението на ответника в случая е чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като исковете са оценяеми. Намерил е за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото то е за защита по всеки иск под минималния размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. Ето защо на основание чл.78, ал.3 ГПК е осъдил Н. А. да заплати на ответното дружество разноски по делото в размер на 7 244,33 лв., а С. В. и Р. А. – да му заплатят по 7 719,36 лв.
С определение № 962 от 13.09.2022 г. по гр. д. № 94/2022 г. първостепенният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК на Н. А., С. В. и Р. А., инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 5372 от 27.06.2022 г. за изменение на решението в частта, с която са осъдени да заплатят разноски на ответника съобразно отхвърлената част от исковете.
Въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу така постановеното определение. Счел е, че предявените искове са три, тъй като всяка ищца може на собствено основание да претендира заплащане на обезщетение по чл.200, ал.1 от КТ и исковете могат да бъдат предявени както в едно производство, така и самостоятелно в отделни производства. Ето защо е приел, че правилно е определено адвокатско възнаграждение за всеки иск. Относно твърдението на ищците, че са освободени от заплащане на такси и разноски съгласно чл.83, ал.1, т.1 от ГПК съдът е посочил, че цитираната разпоредба се отнася само до дължимите в производството такси и разноски към бюджета на съдебната власт, но ищците не са освободени от отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение, направени от насрещната страна по делото, при отхвърляне на иска. По довода, че съгласно т.16 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, второстепенният съд е намерил, че посочената разпоредба е била изменена и допълнена с ДВ, бр. 28 от 2014 г., като е посочено, че за трудови дела с определен интерес възнаграждението се определя съобразно ал.2. Към момента на сключване на договорите за правна помощ разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. определя минималния размер на адвокатското възнаграждение по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, но не и по трудови дела с определен интерес.
При тези мотиви на съда не се установява основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса. Страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл.78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т. ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. От материалноправната отговорност за разноски по делото не може да има освобождаване, дори със закон, освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на съда. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК работниците, служителите и членовете на кооперации са освободени от разноски за производството, по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Те не дължат внасянето на такива разноски по сметка на съда, тъй като за тях производството по трудови дела е безплатно. Същите лица обаче, при неблагоприятен за тях изход на делото, дължат на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. В този смисъл е например решение № 67 от 03.04.2014 г., постановено по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО. При разрешението на втория въпрос няма противоречие с т. 16 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С т. 16 от цитираното тълкувателно решение е прието, че адвокатските възнаграждения по трудови дела, т. е. споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори, независимо дали исковете са неоценяеми или с определен материален интерес, се определят по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След постановяване на тълкувателното решение, обаче, има изменение в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. (изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г.), според което минималните адвокатски възнаграждения за трудови дела с определен интерес се определят съобразно размерите по чл.7, ал.2 от наредбата.
Разрешението на третия поставен въпрос е в противоречие със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, съдържаща се в определения № 77 от 24.02.2022 г. по ч. т.д. № 1692/2021 г. на I ТО, № 2719 от 27.09.2023 г. по гр. д. № 4027/2022 г. на I ГО, № 404 от 26.10.2020 г. по гр. д. № 2883/2020 г. на IV ГО. Според тази практика в хипотезата на обективно съединени искове, предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно, но в хипотезата на субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено съобразно спецификите на конкретния случай. Ето защо е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК да се допусне касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на ищците против определение № 962 от 13.09.2022 г. по гр. д. № 94/2022 г. по описа на Кърджалийския районен съд. По съществото на спора е видно, че исковете са субективно съединени, защитата по тях е идентична, осъществена е с един отговор на искова молба и не представлява значителна фактическа и правна сложност. Ето защо на ответника се дължат разноски само за едно адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 7 250 лв. В тази част обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. В останалата част за присъждане на възнаграждение над тази сума определението трябва да бъде отменено и искането на „В и К“ ООД трябва да бъде оставено без уважение.
Воден от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав, в обжалваните с касационната жалба на Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. части.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав, в частта за потвърждаване на определение № 962 от 13.09.2022 г., постановено по гр. дело № 94 по описа за 2022 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отказано изменение в частта за разноските на решение № 190 от 05.06.2022 г. за осъждане на Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. да заплатят на „ВиК“ ООД разноски за първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав, в частта за потвърждаване на определение № 962 от 13.09.2022 г., постановено по гр. дело № 94 по описа за 2022 г. на Кърджалийския районен съд за отказ да се измени в частта за разноските решение № 190 от 05.06.2022 г., с което Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. са осъдени да заплатят на „ВиК“ ООД разноски за първоинстанционното производство, за разликата над 7 250 лв. до 22 683,05 лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ВиК“ ООД за присъждане на тази разлика, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав, в частта, с която е потвърдено определение № 962 от 13.09.2022 г., постановено по гр. дело № 94 по описа за 2022 г. на Кърджалийския районен съд за отказ да се измени в частта за разноските решение № 190 от 05.06.2022 г., с което Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х. А. са осъдени да заплатят на „ВиК“ ООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 7 250 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: