О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3153

гр. София, 27.11.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №134 по описа за 2024г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от пълномощника на С. В. Л. адвокат Г. Б.- управител на „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“ за допълване на постановеното по делото определение №2007/16.07.2024г., като бъде присъдено на адвокатското дружество възнаграждение на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата /ЗЗД/. Молителят твърди, че с отговора на всяка от двете касационни жалби е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗЗД, като е уточнил, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС и е приложил договор за правна защита и съдействие.

Ответникът по молбата Любов Г. С., чрез адв. С.А. оспорва искането като неоснователно. В отговора, подаден на 18.10.2024г. е инкорпорирано и искане на основание чл.248 ГПК за допълване на определение №2007/16.07.2024г. чрез присъждане на разноски, поискани с отговора на касационната жалба на „Банка ДСК“ АД. Приложени са списък по чл.80 ГПК, пълномощно, договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав констатира, че молбата от пълномощника на С. В. Л. адвокат Г. Б.- управител на „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“ за допълване в частта за разноските на постановеното определение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима.

В качеството на трето лице помагач на ответника Любов Г. С., срещу която е предявен иск от „Банка ДСК“ АД, респ. в производството по касационната жалба от „Банка ДСК“ АД С. Л. няма право на разноски, нито пълномощникът й адв.Б. на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗЗД.

Разгледано по същество искането на адв.Б., в качеството му на пълномощник на С. Л.- ответник по обратния иск и по касационната жалба, подадена от Любов Г. С. срещу въззивното решение по обратния иск, е основателно.

С определение №2007/16.07.2024г., постановено по т. д. №134/2024г. ВКС не допуска касационно обжалване на решение №10025 от 17.07.2023г., постановено по в. гр. д. №1172/2020г. по описа на Апелативен съд - София, включително в обжалваната от Любов Г. С. част, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по обратен иск с размер на търсената сума над 30 711.13 лева до 199 841 лева; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която обратният иск, предявен от Любов С. срещу В. С. М. /починала в хода на въззивното производство/, е отхвърлен за сумата 30 711.13 лева, вкл. в частта по разноските; осъдена е Любов С. да заплати на адвокатско дружество „Д., П. и Б.“, на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗЗД, сумата 15 172.37 лева – възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивна инстанция. Въззивното решение е постановено при участието на трето лице помагач на ответницата Любов С. – С. В. Л., като правоприемник на починалото в хода на производството трето лице помагач В. С. М..

Срещу касационната жалба, подадена от Любов Г. С. срещу въззивното решение в частта по обратния иск, е депозиран отговор от С. Л., чрез адв.Г. Б., като е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство в полза на „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“ на основание чл.38, ал.2 ЗЗД. Приложени са пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че правната услуга се предоставя безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изхода на спора „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“ има право на възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗЗД. С оглед фактическата и правна сложност на делото по обратния иск /включително при съобразяване на оплакванията в касационната жалба и най-вече на посочените основания за допускане на касационно обжалване/ и обжалваемия интерес, както и извършените процесуални действия /подаване на отговор на касационна жалба/, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде в размер от 7 200 лева с ДДС. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение е съобразено и Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящият съдебен състав констатира, че молбата на Любов Г. С. за допълване на определение №2007/16.07.2024г., чрез присъждане на разноски на основание чл.248 ГПК, е подадена на 18.10.2024г.- след изтичане на законоустановения 1-месечен срок, поради което е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА, на основание чл.248 ГПК, определение №2007/16.07.2024г., постановено по т. д. №134/2024г. на ВКС, І т. о., като

ОСЪЖДА Любов Г. С., ЕГН [ЕГН] да плати на „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“, [населено място] сумата 7 200 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС, на основание чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата /ЗЗД/.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Любов Г. С., чрез адв. С.А. за допълване на определение №2007/16.07.2024г. чрез присъждане на разноски за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е допълнено определение №2007/16.07.2024г., постановено по т. д. №134/2024г. на ВКС, І т. о., е окончателно, а в частта, с която е оставена без разглеждане молбата по чл.248 ГПК, може да се обжалва в 1-седмичен срок от съобщаването с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: