Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 6/08.01.2020 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 573/2019, с което е потвърдено решение № 203/18.07.2019 на Белослатинския районен съд по гр. д. № 1645/2018, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди в размер на 32.300 лева.

Недоволни от решението са касаторите Е. Д. К. и В. Д. К., представлявани от адв. Ел. П. от САК, които го обжалват в срок като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължителната сила на влязлата в сила присъда на Наказателен съд за гражданския съд относно гражданските последици от деянието и по материалноправния въпрос за обхвата на отговорността на възложителя на работа за причинени вреди от противоправни действия на техни работници и служители, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.Пва се на противоречие с ППВС № 7/1959 и ППВС 4/1975. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно.

Ответникът по жалбата О. Б, представляван от адв. Б. Т. от ВАК, я оспорва като счита, че частично касационната жалба е процесуално недопустима, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а в останалата й част е неоснователна, а по същество решението е правилно, поради което касационното обжалване на следва да бъде допуснато. Претендира направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е редовна.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт първият ищец Е. К., като пълномощник на Ц. Т., преупълномощен от Т. Р., упълномощена от продавача Т. с пълномощно от 05.02.2014 г., заверено в Борован, е продал на втория ищец В. К., поземлен имот, представляващ нива от 43.005 дка за сумата от 5 689, 60 лв. По делото е безспорно установено, че Я. Б. е заемала длъжността секретар на О. Б за времето от 04.02.2008 г. до 24.08.2017 г., като със заповеди на кмета на общината на основание чл. 44, ал. 2, чл. 43, ал. 4 ЗМСМА й е делегирано правото да осъществява нотариалните заверки съгласно чл. 83 ЗННД, а именно да удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. С влязло в сила решение договорът за покупко-продажба е обявен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД и са уважени предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 34 ЗЗД за връщане на продажната цена в размер на 5698, 60 лева. С влязла в сила присъда Т. Р. е призната за виновна за това, че в началото на месец февруари 2014 г. в [населено място] в съучастие като извършител с неустановено лице е съставила неистински частни документи – пълномощно за разпоредителни действия с поземлен имот №. .., нива III категория, с площ от 43.005 дка, находящ се в землището на [населено място], декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД, на които е придаден вид, че са писмени изявления на Ц. Т., и на 07.02.2014 г. в същия град ги е употребила, като ги е представила пред св. Е. К. и нотариус Р. С., за да докаже съществуващо правоотношение, а именно, че е надлежно упълномощена от Т. за разпоредителни действия със същия поземлен имот – престъпление по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда Т. Р. е призната за виновна и за това, че на 07.02.2014 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у Е. К. заблуждението, че е надлежно упълномощена от Ц. Т. да продаде собствения му поземлен имот №. .., нива III категория, с площ от 43, 005 дка, находящ се в землището на [населено място], и с това е причинила имотна вреда на Е. К. в размер на 16.150, 00 лв. и на В. К. в размер на 16.150, 00 лв. или общо им е причинила имотна вреда в размер на 32.300, 00 лв., като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 209, ал. 1 НК.

От заключението на съдебно-графологическа експертиза е прието, че почеркът в ръкописния текст - имена на Т. Х. Р. и Ц. М. Т. и техните данни в пълномощно № 53/05.02.2014 г. е изпълнен от Т. Р., като подписът за „упълномощител” и почеркът, отразен в трите имена под същия подпис, не са изпълнени и положени от Т. Р..

Въззивният съд е приел, че безспорно служителят на О. Б Я.Б. е извършила нотариалната заверка на подписите и съдържанието на процесното пълномощно, тъй като в частта, в която е нотариално заверено, то се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на посоченото като издател длъжностно лице, която не е оборена в настоящото производство. Прието е, че спорен по делото е въпросът дали секретарят на О. Б при изпълнение на възложените му функции по извършване на нотариално удостоверяване на подписа на упълномощителя в процесното пълномощно е извършил противоправно действие. Съгласно чл. 83 ЗННД когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ), както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 - 585. Съобразно чл. 578, ал. 4 лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, а съобразно ал. 5 на същия член самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. В случая процесното пълномощно, чиято заверка на подпис и съдържание е осъществена от секретаря на О. Б, е документ, който се ползва за учредяване на права върху недвижим имот по смисъла на чл. 589, ал. 2, изр. 2 ГПК, упълномощителят е трябвало пред секретаря на общината да изпише пълното си име и положи подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпише пълното си име и потвърди подписа си. В случая по делото не са събрани доказателства относно самоличността на лицето, което се е явило на 05.02.2014 г. в О. Б за заверка на пълномощното и съответно е изписало трите имена и е положило подпис от името на улпълномощителя Ц. Т. (съгласно графологичната експертиза подписът за „упълномощител” и почеркът, отразен в трите имена под същия подпис, не са изпълнени и положени от Т. Р.). Прието е, че задълженията на секретаря на О. Б във връзка със заверката на подпис на пълномощно се изчерпват с това той да провери самоличността и дееспособността на явилото се пред него лице, както и да удостовери, че на посочената дата пред него се е явил упълномощителят и в негово присъствие е изписал пълното си име и е положил или потвърдил подписа си (проверката на нотариуса на самоличността на явилите се лица не се изчерпва само с проверка на името на лицето и неговия адрес, но и ЕГН, дата на раждане, респ. съответствие на ЕГН с посочената в личната карта дата на раждане). Противоправно поведение от страна на секретаря би било налице, ако е извършена неприсъствена заверка на пълномощното, без в общината да се е явило лице, което да е изписало пълното си име и е положило или потвърдило подписа си, за което по делото липсват доказателства. По делото няма и събрани доказателства, че секретарят на О. Б не е извършил проверка на документа за самоличност на лицето, явило се в общината и представило се за упълномощител на Т. Р.. Представената по делото справка в Информационната система от ОД на МВР-В., че за периода 01.01.2014 г. до 01.10.2014 г. в ОД на МВР, В. не са регистрирани документи (сигнали, жалби и др.), подавани от Ц.М.Т., относно личната карта с №[ЕИК] (за изгубване, унищожаване, кражба), както и свидетелските показания на Т., че не се е явявал в [община] за заверка на пълномощно, нито е предоставял личната си карта на някого през периода на извършената нотариална заверка, не установяват безспорно, нито че личната му карта не е била във владение на друго лице през периода на извършената нотариална заверка, което да се е явило в общината с нея, нито че служителката Я. Б. не е разполагала с личната му карта в момента, в който е заверила пълномощното от негово име, нито че пред нея от явилото се лице не е представен личен документ, редовен от външна страна. Тя не би могла без наличието на специални знания да прецени валидността на издадения и представен документ за самоличност, ако същият, във вида, в който е бил представен, по външни белези не се е отличавал от издаваните от оправомощените за това органи документи за самоличност. Изложени са съображения, че съгласно чл. 19, ал. 2 ЗННД нотариусът има право на достъп до Националната база данни „Население”, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи”, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, а съгласно чл. 25, ал. 3 ЗННД при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2. Съгласно чл. 2 от Наредба за достъпа на нотариусите до националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи” индивидуален достъп до данните от НРБЛД имат само нотариусите и помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара, както и съдиите по вписванията в случаите на заместване по чл. 48, ал. 1 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ). Такъв достъп не е уреден в нормативен акт относно лицата, които не са нотариуси, а изпълняват нотариални функции, какъвто е секретарят на О. Б, следователно служителката Б. не е била задължена да извърши проверка дали представеният документ за самоличност действително е издаден от органите на МВР и дали този документ е вписан в съответната база данни, респ. дали по външни белези представеният документ съответства на този, който е наличен в базата данни. В този смисъл са взети предвид показанията на свидетелката М., че нито тя, нито секретарят на О. Б е имал достъп до Национална база данни „Население”, но дори и да се приеме, че такъв е бил налице, извършената справка по ЕГН на лицето в него, би установила само семейно положение, гражданство, постоянен и настоящ адрес и съответните данни за документа за самоличност на лицето, но не би визуализирала образа на лицето, което следва да бъде притежател на представения пред секретаря на общината документ за самоличност. Поради това извършването на тази проверка не би довело до резултат, даващ възможност на секретаря да откаже да завери процесното пълномощно. Въззивният съд е приел, че ищците не са ангажирали доказателства, че представената лична карта от външна страна не е била редовна и след като секретарят е бил лишен от възможност да извърши електронна проверка, не може да се приеме, че е налице негово противоправно поведение. Не може да се направи еднозначен извод, че Я. Б. не е изпълнила служебното си задължение да провери самоличността и да изиска личната карта на лицето, чийто подпис заверява, както и да сравни снимката на лицето, което се явява пред нея, със снимката на личната му карта. В тази връзка наведеният довод във въззивната жалба за наличието на така определеното противоправно поведение от нейна страна е неоснователен. Предвид изложеното, съдът е приел, че не е налице поведение на секретаря на О. Б, представляващо неизпълнение на нейни задължения във връзка с удостоверяване подписа върху процесното пълномощно, а липсата на такова поведение води до неоснователност на исковете за вреди, предявени от двамата ищци. За да бъде ангажирана отговорността на О. Б за вреди от неправомерни действия на неин служител, следва да са налице кумулативно всички предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане. При липса на обективния елемент на фактическия състав на деликтната отговорност противоправно деяние – действие или бездействие на служител на общината, неоснователен се явява и искът за пропуснати ползи от договор за наем, който не могъл да се реализира, поради връщането на имота на предишния собственик Ц. Т., предвид неистинността на пълномощното от 05.02.2014 г.

Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по процесуалноправния въпрос въззивният съд е съобразил установената практика, че съгласно чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (в случая обаче, не е налице влязла в сила присъда спрямо служител на общината). Материалноправният въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел, че не е налице противоправност на деянието, а възложителят на работа отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради противоправно поведение на изпълнителя – негов работник или служител. Съгласно установената практика на обезщетяване подлежат вредите, които са в пряка и непосредствена връзка с увреждащото деяние и възложителят на работа отговаря както в случаите, когато изпълнителят при или по повод изпълнението на възложената работа, действа и от това действие последват вреди, се дължи обезщетение ако действието му е противоправно, както и когато бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши и не е положило дължимата грижа.

Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение. Не може да бъдат изведени служебно и правни въпроси, които очевидно обуславят правилността на решението, доколкото касационният съд съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК е обвързан от посочените основания в касационната жалба, с изключение на служебното му задължение да определи вярната правна квалификация на предявения иск, в който случай следва да бъде формулиран служебно материалноправният въпрос по приложението на съответната императивна правна норма.

На ответника по жалбата О. Б следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 6/08.01.2020 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 573/2019.

ОСЪЖДА Е. Д. К. и В. Д. К., двамата от [населено място] да заплатят на О. Б сумата 3.100 разноски по делото.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.