Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1765 от 08.09.2016г., постановено по адм. дело № 3778 от 2015г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт №171304878/21.02.2014г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение №227/29.05.2013г. на Директора на Дирекция „ОДОП “ – Варна при ЦУ на НАП.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че необосновано съдът е кредитирал събраните по делото гласни доказателства и заключението на експерта, в резултат на което неправилно е редуцирал размерите на определените с РА данъчни основи. Счита, че представените ПКО не установяват категорично връщането на сумите от [фирма], а и използваният от търговците механизъм за захранване на валутните бюра заобикаля закона. Сочи, че в нарушение на чл. 15 ЗОДФЛ и чл. 17 ЗДДФЛ съдът е изключил от общите данъчни основи декларираните от лицето доходи от стопанска дейност като ЕТ, от трудови правоотношения и наеми. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение в обжалваната част, отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Д. В. М., чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, за да произнесе, съобрази следното:...