Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от процесуалния му представител адв. В. С., против решение № 1675 от 25.07.2016 година по адм. дело № 170/2015 година на Административен съд - Варна. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството против уведомително писмо изх.№ 02-030-2600/3181 от 31.10.2014 година на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която му е отказано финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания”. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответната страна –изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по приложен списък.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът правилно е извел изводи за недопустимост за финансово подпомагане на жалбоподателя, тъй като е налице заявена площ, за която има установени застъпвания.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от [фирма] против уведомително писмо изх.№ 02-030-2600/3181 от 31.10.2014 година на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е извършен отказ и одобряване на финансова помощ за кампания 2013 година по АЕП, както следва: при поискана финансова помощ от 275007.74 лева е оторизирана сума от 195571.69 лева, а намалената сума е в размер на 79436.05 лева. В жалбата се съдържат твърдения, че констатациите при административните проверки са били резултат на технически грешки или неправилно заснемане, поради което изводите на ДФЗ за отказ от финансово подпомагане са неоснователни.
Съдът е извършил цялостен контрол върху уведомителното писмо. За целта е събрал административната преписка, касаеща, както жалбоподателя, така и другите бенефициенти, с които са установени застъпвания. За изясняване на спора е изслушал основно и две допълнителни заключения на приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно-техническа експертиза. В мотивите на решението е обсъдил констатациите за всеки един от застъпените БЗС, както и тези, в които са установени недопустими площи. Изцяло се е съобразил с установеното състояние на блоковете при извършената проверка на място, както и с представените документи във връзка с констатираните застъпвания. Въз основа на фактическите установявания е направил и правен извод за законосъобразност на оспореното уведомително писмо и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
Изцяло неоснователни са всички разсъждения в касационната жалба относно извършената през 2013 година проверката на място и връчването на контролния доклад на съответния земеделски производител. Проверка на място е предвидена в нормата на чл. 37, ал. 3 ЗПЗП /в приложимата редакция/. Тя обхваща минимум 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Дружеството е попаднало в тези 5 % и по отношение на него е извършена проверка. Видно от приложения контролен лист представител на кандидата е присъствал на проверката, запознал се е с констатациите от нея, за което се е подписал, като в графа „забележки на кандидата” няма отразени такива. От друга страна с писмо на ДФЗ [фирма] е било уведомено, че при проверката на място са констатирани несъответствия, за което има възможност да направи забележки и възражения в писмен вид в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото като дружеството не се е възползвало от това. Кандидатът е разполагал с процесуалната възможност да оспори установеното от проверката на място при приемане на протокола за нея, както и да опровергае констатациите, които са отразени в нея с всички допустими от закона доказателствени средства, но това не е сторено.
За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал една основна и две допълнителни съдебно-технически експертизи. С основната е установено, че заснемането на землищата Гроздьово, Н. О и С. О са извършени през 2010 година и информацията не е актуална за кампания 2013 година. Данните в процесното уведомително писмо са на база на извършената от ДФЗ проверка на място. По искане на жалбоподателя е извършено геодезическо измерване на заявените площи от назначените по делото вещи лица. Огледът при проверката на място е направен през 2015 година - една година след издаване на писмото и две години след подаване на заявлението за подпомагане за кампания 2013 година, от което не може да се установи реалното състоянието на площите в предходни години. При приемането на експертизите в съдебното заседание на 24.11.2015 година вещото лице е пояснило, че проверката на място удостоверява действителното разположение на обработваните площи и че разминаването се е получило защото измерването е извършено по различно време. Това се потвърждава и от представената таблица към заключението в сравнение с таблицата от уведомителното писмо, от които е видно, че разминаването не е за всички парцели, а само за някои от тях. Поради това правилно административният съд е приел, че констатациите на контролните органи от проверката на място не са опровергани от събраните по делото доказателства. Отделно от това данните в административната преписка показват, че още при подаване на заявлението е отчетено предупреждение, че 1 БЗС излиза извън площите, подходящи за подпомагане, както и че не са декларирани същите площи по направление АП24 спрямо декларираните от предходна година. Представителят на жалбоподателя е декларирал, че е запознат с откритите автоматично от системата грешки и не е предприел действия за отстраняването им.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че проверката на място не може да се приеме за достоверна, тъй като била извършена след приключване на кампания 2013 година. Цитираният от дружеството период от 1.10.2012 година до 30.09.2013 година е времето на една „стопанска година”, регламентирано в § 2, т. 3 от ЗАЗ (ЗАКОН ЗА АРЕНДАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО), чиято цел е уреждане на арендните отношения в земеделието. Понятието „кампания” обаче съвпада с периода на съответната календарна година. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. срокът за изпълняване на агроекологичните дейности или направления започва да тече от началото на годината на подаване на "Заявление за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане", от което следва, че периодът на кампания 2013 година е от 1.01.2013 година. В тази връзка възражението, че проверката на място е извън периода на кампания 2013 година и не следва да бъде допусната като годно доказателство е несъстоятелно още повече, че и кандидатът е бил уведомен за задълженията му при подаване на заявлението за подпомагане.
При извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за отстраняване на което е създаден национален правен ред. В тази връзка от земеделския стопанин с писмо изх.№ 02-030-2600/2488 от 14.09.2013 година са изискани доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 година за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и въз основа представените документи е приложено правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредбата /в приложимата редакция/, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Процедурата във връзка с констатираните застъпвания при административните проверки е отделен етап от развиващото се административно производство. Той е изпълнен при спазване на нормативните изисквания, при което изводите на административния орган са изцяло потвърдени от заключението на съдебно-техническата експертиза от 21.10.2013 година. Спорният по делото БЗС № 52115-23-2-1 е заявен от дружеството с площ 54.79 ха, а след разрешаване на двойно заявени площи е останала като наддекларирана площта от 49.39 ха. Като правно основание за ползване [фирма] е представило заповед № РД-12-17-205 от 21.03.2013 година на директора на Областна дирекция „Земеделие” за разпределение на масивите за ползване. Следва да се отбележи, че при наличието на спор за материално право относно ползването на имотите, административният орган не може да го разреши в провеждането пред него производство, а и от данните по делото се установява, че е спазена процедурата по Наредба № 5 в приложимата редакция, в т. ч. като са извършени проверките, визирани от чл. 17 и чл. 18 от същата. Последните са необходими в случаите на констатирани при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, застъпвания, и представени от последните, по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Депозираната заповед сочи на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, който нито административният орган, нито съдът в административния процес са компетентни да разрешат. Единствената възможност в тези случаи е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. При наличието на представени документи по чл. 2а, ал. 2 за правото на ползване от двама земеделски стопани, административният орган няма задължението да установява на място владението или държането на застъпените площи - материалноправният спор между земеделските стопани може и следва да бъде разрешен по общия исков ред. При извършена служебна проверка Административен съд – Варна е установил, че заповед № РД-12-17-205 от 21.03.2013 година е отменена с влязло в сила решение по гр. дело № 4945/2015 година на Варненския районен съд и е приел, че влязлото в сила решение и основното заключение по СТЕ налагат категоричен извод за наличие на застъпване на заявени площи от двама земеделски производители. Поради това и следва да се приеме, че правилно в случая са приложени разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5, респективно чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г.
По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Неоснователно е искането за присъждане на разноски за водене на делото пред Административен съд-Варна, тъй като с решение № 1675 от 25.07.2016 година съдът е осъдил [фирма] да заплати на ДФЗ разноски по делото. Поради това и касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение, в размер на 200 лева за делото пред ВАС съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1675 от 25.07.2016 година по адм. дело № 170/2015 година на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 200 /двеста/ лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно.