9Р Е Ш Е Н И Е

№ 440

гр. София, 12.08.2024 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар ..…………...….ГАЛИНА ИВАНОВА ……...…… и с участието на прокурор …………..……........КИРИЛ ИВАНОВ….…........................……… разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 97/2024 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба от адв.П. Х. - защитник на подсъдимия Б. М. Х. срещу присъда № 16 от 02.10.2023 година по ВНОХД № 239/2023 г. по описа на окръжен съд гр. Разград.

В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Х. или в условията на алтернативност – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Разград, или намаляване на наложеното наказание.

Аргументите за допуснати съществени процесуални нарушения са насочени основно срещу начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд, което според защитата е изградено въз основа на установени фактически положения, които не кореспондират с доказателствените материали по делото. В тази връзка се посочва, че няма нито едно доказателство в подкрепа на тезата, че подсъдимият Х. се е срещал с подсъдимия Ч. преди разпита му по ДП 1873 ЗМ-314/2018 г. по описа на РУ на МВР – Разград, проведен на 21.06.2018 г., за да го подбуди към лъжесвидетелстване. Твърди се, че изводите на контролирания съд в този смисъл са произволни, не съдържат собствен анализ на доказателствената съвкупност, а само декларативно заявление за наличие...