Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Р., чрез процесуалния си представител, против Решение № 6054 /04.10.2016 г, по адм. д. № 5738 /2016 г, на Административен съд-София град. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт постановен при неправилно приложение на материалния закон и необостнованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и се уважи първоначалната жалба на касатора.

Ответната страна - Председателя на КЕВР, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С оспореното решение Административен съд-София град е отхвърлил жалбата на В. Р. срещу Заповед № ЧР-ДС-103 /12.05.2016 г, на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Фактическата обстановка по делото е безспорна. Касаторът е назначен за първи път на държавна служба на 09.12.2013 г. Служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 6 ЗДСл със заповед, считано от 27.06.2014 г. След отмяна на заповедта като незаконосъобразна, служебното правоотношение е възстановено считано от 30.11.2015 г, до повторното му прекратяване на 12.05.2016 г. Съдът приема, че периодът, през който служителя реално е изпълнявал длъжността е по - кратък от една година, каквото е изискването на чл. 12, ал. 1 ЗДСл /изключва периода на законоустановения отпуск - чл. 12, ал. 3 ЗДСл и времето през което служителят не е изпълнявал задълженията си поради съдебните производства по оспорване на първоначалната му заповед /. При тези...