Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. А. П. и Н. А. П. срещу Решение № 880 от 20. 04. 2016 г., постановено по адм. дело №530/ 2015 г. на Административен съд– Варна (АС Варна).

В жалбата се посочва, че решението е постановено, при нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Оспорва се като неправилен изводът на решаващия съд, че не следва да се търси защита по избрания ред на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй като се касае именно до фактически действия на администрацията, които тя е извършила преди да изпълни процедурата по чл. 210 от ЗУТ и след като многократно се отказва обезщетение за вече отнетата собственост.

Касационните жалбоподатели считат, че след като имотът е фактически завзет без надлежно предварително обезщетение е налице незаконосъобразно фактическо действие на администрацията, за което се дължи съответното обезщетение. Иска се отмяна на решението на съда и връщане на делото за разглеждане от друг състав. При условията на алтернативност се иска да се постанови решение, с което претенцията да бъде уважена. Подробни аргументи са развити в представените писмени бележки.

Касационните жалбоподатели в съдебно заседание, чрез адв. Г. Л. от САК поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена, съобразно заключението на експертизата на първата инстанция.

Ответникът: О. В в писмено възражение, подадено чрез юрисконсулт С. М. счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Споделят се доводите за приложение на чл. 8 от ЗОДОВ. Счита за правилен изводът на съда, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска да се остави без уважение предявената касационна жалба и респективно да се потвърди решението на АС Варна като законосъобразно, правилно и обосновано.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че при изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Приема за правилно позоваването на административния съд на разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, в която е посочено, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Поради изложеното, счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което я прави процесуално допустима.

Производството е образувано по искова молба на Л. А. П. и Н. А. П. с цена на иска 85 655 лева, предявена като обезщетение за незаконосъобразни действия на администрацията на О. В, изразяващи се в отнемане 320 кв. м. реална част от ПИ [номер], кв. 1, по плана на ж. к. „Бриз - юг”, гр. В..

С обжалваното Решение № 880 от 20. 04. 2016 г., постановено по адм. дело №530/ 2015 г. на Административен съд– Варна е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен предявения иск от Л. А. П. и Н. А. П. за обезщетение от 85 655 лева в резултат на незаконосъобразни действия на администрацията на О. В, изразяващи се в отнемане на 320 кв. м. реална част от ПИ [номер], кв.[номер], по плана на ж. к. „Бриз юг”, гр. В., извън площта на ПИ с ид. [номер], която част е включена в улица– публична общинска собственост, представляваща ПИ с идентификатор [номер], ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата.

Със същият съдебен акт са ОСЪДЕНИ Л. А. П. и Н. А. П. да заплатят сумата от 3099, 65 лева (три хиляди деветдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща възнаграждение за един юрисконсулт.

От решаващия съд са разгледани подробно твърденията на ищците и обстоятелствата, при които се е развило административното производство. Анализирани са разпоредби от ЗОДОВ, ЗТСУ отм. , ЗУТ и ЗОС. АС Варна обосновава извод, че така предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователен.

За да достигне до този резултат АС Варна приема, че в случая не следва да се търси защита по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК, защото не се касае за извършване на фактически действия, а за издаване на административни актове – заповед за отчуждаване и обезщетение на имот отреден за улица.

Счита се, че в процесния случай не са налице основанията за ангажиране отговорността на О. В за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като за ищците е съществувал друг законов ред за защита на правата им, изключващ реда по ЗОДОВ. Посочено е, че ищците е следвало да оспорят постановените мълчаливи откази по исканията им за отчуждаване и обезщетение на имота им, но те не са сторили това. Поради тези съображения първостепенният съд намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Решаващият съд по отношение на искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, приема, че на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 144 от АПК на О. В следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 3099, 65 лева, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради това, че предявения иск е в размер на 85 655 лева.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за обезщетение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал съотносимите и необходими доказателства, като за изясняване на спорните въпроси е назначил съдебни експертизи. В съдебния акт е обсъдил тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АС Варна е неправилно и необосновано. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон.

Не е налице противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат, т. е., които са следствие от незаконосъобразния административен акт или незаконното бездействие. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.

В случая твърденията на касационния жалбоподател за незаконосъобразност на проведеното административно производство, са неотносими и не могат да обуславят основателност на претенцията. Безпредметно е обсъждането на правилността на административните актове по ЗУТ за приемането на ПУП. Съгласно чл. 204 от АПК исковете за обезщетения за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ могат да се предявят след отмяната на административния акт.

За да отхвърли исковата претенция за обезщетение на претендираните имуществени вреди, правилно първостепенният съд е приел неустановеност на отменен административен акт или незаконни действия на администрацията.

Предвид извършеният подробен анализ на релевантните за исковата претенция факти и приложимия материален закон, съдът е извел обоснован извод за неприложимост на чл. 250 от АПК, която предвижда извършване на фактически действия, противоречащи на административен акт или на закона. Касае се до административно правомощие, което по своя характер не може да бъде извършване на правно действие или издаване на административен акт. При условие, че е налице одобрен ПУП и отчуждително производство, защитата следва да се осъществи срещу издадените административни актове, а не срещу фактически действия или бездействия. Липсата на заповед за определяне на обезщетение на имота представлява неиздаване на правен акт, което сочи административно правоотношение извън хипотезата на чл. 256 АПК, респективно чл. 257 АПК.

В случая не е налице и отменен административен акт. Ситуирането на уличната регулация, чрез приемане на ПУП по ЗУТ и процедурата по обезщетение по ЗОС представляват административни производства, които се осъществяват, чрез издаване на административни актове, които подлежат на оспорване. В случая без да е налице отменен административен акт се предявява иск по ЗОДОВ с претенция съизмерима със стойността на имота, което е неоснователно.

Завземането на част от имота, за което се твърди в касационната жалба не води до друг извод. С изграждането на улица са извършени действия, които са лишили лицата от упражняване на правомощието да се ползва част имота, като елемент от състава на вещното право на собственост. Петитумът на исковата молба, обаче обективира искане за обезщетение по реда на чл. 1 от ЗОДОВ на стойността на принудително отчуждаване на имот– частна собственост. Редът за защита по ЗОДОВ не е в състояние да замести производството по принудително отчуждаване на имоти– частна собственост, за общински нужди по реда на Глава трета от ЗОС.

Правилно е позоваването на административния съд на разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, в която е посочено, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Обезщетяването на собствениците при отчуждаване на част от недвижим имот е еквивалентно на тяхната собственост. В това административно производство се определя и заплаща равностойно парично обезщетение, за отчуждената част от съответния имот, съобразно актуалните пазарни цени- 22, ал. 5 ЗОбС. До заплащането на предвиденото обезщетение общината не е придобила право на собственост– чл. 29 ЗОбС. Лицата не са загубили правото на собственост върху процесната част на имота, поради което претенцията в размер на неговата стойност е необоснована. В случая твърдяното увреждане не е равнозначно на цената, платима при прехвърлянето на правото на собственост.

Настоящият съдебен състав счита, че визираните от касационните жалбоподатели актове и фактически действия, не са в причинна връзка с претендираните вреди. Липсата на всички предпоставки от посочената норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, води до извод за неоснователност на претенцията. Това обуславя липсата на основания по чл. 4 от ЗОДОВ и отхвърляне на иска като неоснователен, както правилно е приел и АССГ.

Решението в частта, с която е отхвърлена исковата претенция следва да бъде оставено в сила, като не са налице касационни основания по чл. 209 АПК.

Касационната жалба срещу решението в частта, с която се присъждат разноски на ответника– О. В от 3099, 65 лева за юрисконсултско възнаграждение е основателна и същата следва да бъде уважена. Решението в тази му част за разноските е неправилно, защото съдът не е съобразил обема, фактическия материал, правната сложност на спора и характера на процесуалното представителство.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и с оглед на фактическата и правна сложност, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е висок и следва да се намали на 200 лева. Поради това решението на АС Варна в частта за сумата от 200 лева до пълния присъден размер от 3099, 65 лева следва да бъде отменено. В останалата част, с която са присъдени разноски за сумата до 200 лева решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 880 от 20. 04. 2016 г., постановено по административно дело № 530/ 2015 г. на Административен съд– Варна в ЧАСТТА, с която са осъдени Л. А. П. и Н. А. П. да заплатят възнаграждение за един юрисконсулт за сумата над 200 лева до пълния присъден размер от 3099, 65 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 880 от 20. 04. 2016 г., постановено по административно дело №530/ 2015 г. на Административен съд– Варна в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.