Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез юрисконсулт Р., против решение № 374/18.07.2014 г., постановено по адм. д. № 244/2014 г. по описа на Административен съд – Враца в частта му, с която е осъдена да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 8 209, 28 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2014 г. до окончателното й изплащане. Излагат се доводи за недопустимост на обжалваното решение, алтернативно за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски.

Касационна жалба против решението е подадена и от [фирма] [населено място], представлявано от Ю. К., чрез адв. Е. П., в частта, с която е отхвърлен искът за мораторна лихва в размер на 2530, 16 лева за период три години назад от завеждане на исковата молба – 22.03.2011 г. до 28.03.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, поради и което е поискано да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че и двете касационни жалби са допустими, но жалбата на НЗОК е основателна и следва да се уважи. Изразява становище за недопустимост, алтернативно, за неправилност на съдебния акт по отношение на извода за наличие на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Необосновано е заключението за настъпили вреди от отменения акт, които да са пряка причинна връзка с него. В случая се касае за пропуснати ползи, които трудно биха намерили точна оценка от експерт.

Върховният административен съд, трето отделение, в...