Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане (АСП) срещу решение № 39 от 03.05.2016 г., постановено по административно дело № 216/2015 г. от Административен съд Ловеч, с което е отменена заповед № РД-01-1464/24.09.2015 г. и заповед № ЧР-2 56/24.09.2015 г. на заместник -изпълнителния директор на АСП. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на П. – А. бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. п. - А. в представен писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение са отменени заповед № РД-01-1464/24.09.2015 г. и заповед № ЧР-2 56/24.09.2015 г. на заместник -изпълнителния директор на АСП, с първата от които на Р. П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а с втората е прекратено служебното й правоотношение на длъжността "началник отдел" в отдел "Социална закрила" при Дирекция "Социално подпомагане" гр. Л.. Административният съд е отменил заповедта на заместник-изпълнителния директор на АСП, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) на П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като е приел, че е издадена от компетентен орган и макар да е издадена в писмена форма, същата не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл., както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като наказващият орган е спазил само формално процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В мотивите на съдебното решение са изложени съображения относно спазване на сроковете за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. При това приема, че незаконосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание обуславя и незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав на АС-Ловеч по допустимо оспорване, упражнено от заинтересовано лице в срок спрямо подлежащи на обжалване актове. При разглеждане на спора пред първата инстанция не са допуснати нарушения на съдопроизводстевните правила, фактическата обстановка по спора е правилно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Независимо, че е приел, че наказващият орган не е спазил процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, поради което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДС съдът е длъжен да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, административният съд е разгледал спора като е извършил проверка относно наличието на всички основания по чл. 146 от АПК, което не може да бъде възприето като нарушение на закона, като мотивите му са достатъчно подробни и направените правни изводи са ясно изразени и недвусмислени, което позволява осъществяването на касационен контрол относно спазването на материалния закон. На практика са изложени допълнителни съображения в подкрепа на крайния извод на АС-Ловеч, които не му противоречат и не съставляват касационно основание за отмяна независимо от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. Решението е правилно.
Правилно в обжалваното решение АС - Ловеч приема, че заповед № РД-01-1464/24.09.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на държавния служител Р. Б. П. и заповед № ЧР-2 56/24.09.2015 г. за прекратяване на служебното й правоотношение са постановени от компетентния орган, заместник-изпълнителният директор на АСП, на който изпълнителният директор на АСП със заповед № РД01-1407 от 09.09.2015 г. на основание чл. 4, ал. 5 от Устройствения правилник (УП) на АСП е възложил да изпълнява функциите му за периода от 23.09.2015 г. до 25.09.2015 г., включително, като (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в администрацията).
Правилен е и изводът на съда, че въпреки това заповед № РД-01-1464/24.09.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на Р. П. следва да бъде отменена, защото при постановяването й са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на служебното правоотношение следва да бъде споделен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в съдебния акт. Мотивите на административния съд за нарушения на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл при санкционирането на служителя не се споделят от настоящата инстанция. С оглед ангажираните доказателства следва да се приеме, че процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е изпълнена. Съгласно императивното изискване, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл в относимата към казуса редакция от ДВ, бр. 24/2006 г. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. По делото са депозирани писмени обяснения на П. от 24.09.2015 г., като същата е изслушана от дисциплинарнонаказващия орган на същата дата, за което е съставен протокол, наименован разписка. Представените писмени и устни обяснения на служителя са взети предвид от дисциплинарно наказващия орган, защото са цитирани в заповедта за налагане на наказание. Поради това настоящата инстанция приема, че от страна на административния орган не е допуснато нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл.
Съображенията за съществени нарушения, свързани с формиране на състава на дисциплинарния съвет, следва да бъдат споделени. Дисциплинарният съвет е заседавал и е взел своето решение по чл. 96, ал. 3 от ЗДСл за дисциплинарно уволнение на П., което е предоставил на дисциплинарнонаказващия орган съгласно чл. 96, ал. 4 от ЗДСл, в незаконен състав. Установено е, че в заседанието на ДС като редовен член са участвали резервният такъв - Г. И. (юрисконсулт в отдел "ПООП" - Дирекция "Правна и обществени поръчки") и Г. Т. (началник отдел "ВО" - Дирекция "Човешки ресурси"), на мястото на редовните такива членове - А. М. и Р. Г., без да е налице заповед от органа по назначаването за това заместване, което е в нарушение на чл. 95, ал. 4, изр. 2 от ЗДСл. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, защото нормата е императивна, поради което рефлектира върху компетентността на дисциплинарният съвет. Неоснователно е твърдението на касатора, че в чл. 95, ал. 4 от ЗДСл няма изискване за писмена заповед за заместване на редовен член на съвета от резервен такъв, в случай на отсъствие на двама от редовните членове. Систематичното тълкуване на чл. 95, ал. 2 във връзка с ал. 3 и 4 от ЗДСл води до извода, че всяка промяна на състава на ДС следва да бъде извършвана с писмен акт на органа по назначаването, в т. ч. и при заместването на отсъстващ редовен член с конкретен резервен член. В конкретния случай отсъствието на двама от редовните членове, при липса на изготвена заповед за заместването им принципно опорочава заседанието на дисциплинарния съвет по образуваното против П. дисциплинарно дело в още по-голяма степен, противно на твърдяното в касационната жалба.
На следващо място, както правилно е отбелязал и решаващият съд в заповедта липсва конкретизация относно служебните задължения, които са били виновно нарушени от служителя. Бланкетната формулировка "системно не е осъществявала първо ниво на контрол в ДСП Л. относно законосъобразното отпускане, начисляване и изплащане на семейни помощи за деца в ДСП Л., изготвянето на работните списъци и окончателните ведомости съгласно Правилата на АСП за отпускане, изплащане и възстановяване на социални и семейни помощи и добавки от дирекциите "Социално подпомагане" (ПАОИВССПДДСП), утвърдени със Заповед № РД01-38/13.01.2014г." лишава от една страна държавния служител да организира адекватно защитата си, а от друга препятства осъществяването на контрол по законосъобразността на издадената заповед. Първоинстанционният съд правилно е приел, че дисциплинарно наказващият орган е следвало да посочи какви са конкретните действия, които служителят не е извършил при осъществяването на първо ниво на контрол в ДСП Л..
Посочените нарушения обуславят извод за допуснато противоречие с материалния закон, защото дисциплинарното наказание е наложено при липса на яснота относно наличието на материалноправните предпоставки за това. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарно наказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСЛ от П., както и нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 5 ЗДСЛ неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са били установени конкретни нарушения в действията на служителя.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото следва Агенция за социално подпомагане да бъде осъдена да заплати на П. – А. направените деловодни разноски в размер на 400 лв., представляващи хонорар за един адвокат в касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 03.05.2016 г., по адм. дело № 216/2015 г. от Административен съд град – Ловеч.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на Р. Б. П. – А. сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи деловодни разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.