Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. Р. Н., срещу решение № 4718/04.07.2016 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5162 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против дерегистрация по ЗДДС № 220991600000853/28.01.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречието му със съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди, че в първоинстанционното производство не са установени предпоставките на чл. 176, т. 3 ЗДДС за разпореденото с административния акт прекратяване на специалната регистрация по ЗДДС. Неизпълненото задължение за внасяне на ДДС за данъчен период м. 02.2016 г. следвало във времето акта за дерегистрация, а за задълженията за внасяне за д. п.м. 08 и 12.2015 г. и м. 01.2016 г. били предприети действия, но плащанията са отнесени за погасяване на остатъка за данъчен период м. 07.2015 г. Като процесуално нарушение е определено разширяването от съда на основанието за дерегистрация с включване на повече данъчни периоди на неизпълнение на задължението за внасяне на ДДС. Като релевантен за спора определя „данъчния профил“ на данъчно задълженото лице, стойността на активите му и положителната стойност на намалените с размера на задълженията активи; отсъствието на установени нарушения на данъчното законодателство. Сочи пропуск на съда да възприеме липсата на мотиви за решението на администрацията да разпореди дерегистрация в контекста на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на акта за дерегистрация.

Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на...