Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Б.-център", представляван от К. Т., надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 1277/22.07.2015 г. по адм. д. № 615/2013 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, [фирма], представляван от М. И., надлежно упълномощен процесуален представител, в писмен отговор по касационната жалба, в писмени бележки, представени по делото, и в с. з. чрез адв.. П и юрк.. Д, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:
С обжалваното решение Административен съд Бургас, по оспорване на [фирма], е прогласил нищожността на решение № 599/30.01.2013 г. на началника на МП "Пристанище Б. -център", мълчаливо потвърдено от началника на Митница Б.. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административното решение е издадено при липса на компетентност, след влизане в сила на предходно решение № 5390/05.09.2012 г. в същото производство по чл. 74 от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/ за проверка на приет ЕАД 12BG001007H0024249/20120818, с което административният орган е реализирал правомощията си за извършване на документален контрол на декларацията и придружаващите я документи, проверка на стоката и вземане на проби за анализ и контрол и след заплащане от [фирма] на определените с това предходно решение митни сборове и публични задължения. Изложил е мотиви, че липсват предпоставките по чл. 99 и сл. АПК за възобновяваване на административното производство и за нарушена процедура по чл. 84а и сл. ЗМ в случай, че се приеме хипотезата на упражнен последващ контрол на декларирането.
Решението е постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
С ЕАД 12BG001007K0024249/ 20210818 [фирма] е декларирало под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление стока, описана в кл. 31 като "тежки масла, смазочни масла;други масла-предназначени да търпят специфична преработка" и декларирана в кл. 33 с код 27101971 по Комбинираната номенклатура /КН/. След документален контрол на тази декларация и придружаващите я документи, началникът на МП "Пристанище Б. център" с решение № 5390/05.09.2012 г., на осн. чл. 6 от Регламент /ЕИО/2913/92 и чл. 19 ЗМ е определил митническата стойност на декларираната стока в размер на 6421093, 17 лв., мито 0, 00 лв и ДДС 1284218, 63 лв. Решението е влязло в сила като неоспорено и определените с него задължения са платени.
Предвид невъзможността тарифирането на стоката в кл. 33 да бъде определено само по документи, митническите органи са взели проби за анализ на основание чл. 68 от Регламент /ЕИО/92 с надлежно съставен протокол в присъствието вкл. и на представител на декларатора. Пробите били предадени в Митническа лаборатория -Р. за анализ, при който било установено, че изпитаната проба представлява масло със смесен въглеводороден състав, в което ароматните съставки преобладават тегловно по отношение на неароматните; различно от бензин, толуен, ксилени, нафтален; различно от други смеси на ароматни въглеводороди, от креозотни и сурови масла, сяросъдържащи фракции, продукти с основен характер от антрацен и феноли. Последвало е уведомление до вносителя, в което началникът на МП "Пристанище Б. център" е посочил, че декларираната стока следва да бъде класирана, не с посочения в декрацията код по КН 27101971, а с код по КН 2707 9999. Издадено е и обжалваното решение № 599/30.01.2013 г., с което съобразно мотиви за обстоятелства налагащи промяна при определяне кода на стоката по КН, кл. 33 от код 27101971 в код по КН 27079999 е определен нов размер на възникналото по силата на цитирания ЕАД митническо задължение общо от 1415208, 93 лв, от който след приспадане внесения съгласно решение № 5390/05.09.2012 г. размер от 1284218, 63 г. като дължима е определена сумата от 130990, 30 лв и на длъжника "Л. Н. Б." е определен срок за плащане десет дни от датата на уведомяването.
Така с решение № 599/30.01.2013 г. на началника на МП "Пристанище Б. център" е възникнало задължение за допълнително плащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 вр, с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. СТОЙНОСТ) /ЗДДС/ в резултат на поправка на декларацията и извършеното тарифно класиране на стоката с нов код по КН 27079999.
ЗМ е специален спрямо АПК, предвид което приложими в хипозите на последваща промяна кода на стоката по КН, са процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, а не процедурата по възобовявавена на административното производството по чл. 99 и сл. АПК. В нарушение на материалния закон първоинстанционният съд не е разграничил по същността им процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, при което неправилно е приел, че е извършен последващ контрол. Общото между двете процедури, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗМ е, че и в двата вида проверки - при повторна и при последващ контрол при установяване, че съответния митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки като отчитат новите обстоятелства. При повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ законодателят не е предвидил издаване на заповед за нито за възлагане, нито за откриване на проверката. За извършването й не е регламентирано нарочно производство тя може да започне, както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За разлика от последващата проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, последващият контрол се провежда по специална процедура, регламентирана с разпоредбите на чл. 84а -чл. 84л ЗМ.
Предвид безспорно установените факти, в случая е извършена повторна проверка на декларацията, при която е установено, че митническия режим по нея е приложен на основата на неверни данни и началникът на МП "Пристанище Б. център", отчитайки новите обстоятелства е взел мерки, съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗМ, издавайки обжалваното решение. Ето защо, това решение представлява валиден индивидуален административен акт, от което следва неправилност на първоинстанционното съдебно решение за погласяване на нищожността му.
При постановяване на това решение съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери законосъобразността на обжалваното административно решение на всички основания по чл. 146, в което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Предвид изложеното по отношение подложеното на касационна проверка съдебно решение се установява наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК .Същото следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе по законосъобразността на обжалвания адинистративен акт и по претендираните в настоящето производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1277/22.07.2015 г., постановено по адм. д. № 615/2013 г. по описа на Административен съд Бургас и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадените в мотивите указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно.