О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 400

[населено място], 01.08.2018г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№207/18г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК вр. § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр. 86/2017 г..

Образувано е по касационна жалба на „Баташки и партньори“ЕООД против решение №128/30.06.2017г. по в. т.д.№78/17г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №127/31.10.16г. по т. д.№197/14г. на Окръжен съд Плевен, с което на основание чл. 124 ал. 1 ГПК е признато за установено, че „Ер Мизия“ООД не дължи на „Баташки и партньори“ЕООД сумата 510 000 лв., произтичаща от договор от 01.03.11г.,с лихвите върху нея от 02.03.11г. и сумата 10 200 лв., представляваща присъдени в тежест на „Ер Мизия“ООД разноски за заповедното производство, в което срещу дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в посочения размер.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на така постановеното въззивно решение, поради постановяването му по недопустим иск и неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се обезсилване на съдебния акт, евентуално – допускането му до касационен контрол и отмяна.

Ответникът Д. И. Д. в писмения си отговор на касационната жалба е оспорил наличието на основания за обезсилване на въззивното решение, излагайки съображения за допустимост на заведения от него отрицателен установителен иск. Навел е доводи за липса на осъществени предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на същото до касационен контрол. По същество обосновава доводи за правилност на възприетите в решението...