Производство по чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 271/02.12.2021 г. по в. т. д. № 268/2021 г. на Апелативен съд В. Т, с което на основание чл. 534 ТЗ касаторът е осъден да заплати на „Уотъринженеринг“ ЕООД сума в размер на 1 158 950 лв. вследствие неоснователно обогатяване по издаден запис на заповед от 30.01.2012 г., ведно със законната лихва от 24.02.2017 г. Въззивното решение е постановено в изпълнение на отменително решение на ВКС № 60062/03.08.2021 г. по т. д. № 282/2020 г.

В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е нищожно поради неспазване на дадените с предходно решение на ВКС № 60062/03.08.2021 г. по т. д. № 282/2020 г. указания съдът да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ. В евентуалност се заявява, че решението е недопустимо поради липсата на влязло в сила решение по основния иск за целия размер. Излагат се съображения, че дори да се приеме искът за допустим, то по отношение на него е изтекла предвидената 3-годишна давност. В жалбата се сочи, че не са налице основания да се приеме, че записът на заповед е редовен от външна страна. Всъщност той е нищожен, поради което не може да породи правни последици. Нищожността произтича от обстоятелството, че датата на издаване и датата на плащане съвпадат – 13.01.2012 г. Отделно, условията за плащане се различават от предвиденото в чл. 6 на подписаното между страните споразумение. Съгласно чл. 11 и чл. 12 сдружение „Лудогорие“ се задължава да не предприема каквито и да било принудителни мерки за събиране на вземането в случай, че [община] е изправна страна. Въззивният съд не е съобразил, че волята на издателя, формирана въз основа на надлежно взето решение на Общинския съвет, е издаването на записа като обезпечение на цитираното споразумение, а не като самостоятелна сделка. От касатора се мотивира становище за необоснованост на изводите, обективирани във въззивното решение, за добросъвестност на джиратаря в лицето на „Уотъринженеринг“ ЕООД към датата на сключване на споразумението - 16.01.2012 г., на която дата е извършено и джирото. В този смисъл мотивите на съда относно анализа на доказателствата не са пълни, обективни и всестранни в частта, с която е игнорирано съдържанието, правата и задълженията на страните, касаещи сключените споразумения от 13.01.2012 г. и 16.01.2012 г. В действителност извършените от джиратаря действия са с единствена цел да се лиши общината от възможността да прави възражения по каузалното правоотношение, съществуващо между длъжника и поемателя по ценната книга - сдружение „Лудогорие“. Въззивният съд е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила като е направил непълен доклад по делото – не е посочил кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест и за кои обстоятелства не се сочат доказателства. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на решение, с което въззивното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1. „Какви са задълженията на въззивната инстанция при допуснати за отстраняване от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК и по-конкретно липса на доклад по делото?“

2. „Следва ли и има ли процесуално задължение въззивната инстанция да обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и да обсъди всички доказателства по делото?“

3. „При неспазване на изричните указания на ВКС в хипотезата на връщане на делото за ново разглеждане от какъв порок страда постановеният съдебен акт и нищожен ли е същият?“

4. „Може ли да бъде разгледан искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ при условие на невлязло в сила решение по основния менителничен иск?“

5. „Допустимо ли е уважаване на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато относно имуществената вреда на приносителя на записа на заповед не са налице кумулативните изисквания на закона, а именно невъзможност на приносителя на записа на заповед да реализира правата си по менителничния ефект и кумулативно да е налице неоснователно обогатяване на издателя на записа на заповед?“

6. Вписването на датата на издаване на записа на заповед и като дата на падежа води ли до нищожност на ценната книга при условията на чл. 486, ал. 2 ТЗ?“

От касатора се сочи, че въззивният съд е дал разрешение на поставените под номер едно и две въпроси в отклонение от практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а отговорът на останалите въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация „Уотъринженеринг“ ЕООД оспорва жалбата с твърдения за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Излага съображения за липса на предпоставки въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол. Заявява становище, че при първото разглеждане на делото съставът на касационната инстанция е постановил определение по чл. 288 ГПК, с което не е допуснал касация на въззивното решение в частта, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е бил отхвърлен искът по чл. 538, ал. 1 ТЗ. С влизане в сила на това решение въпросът за редовността на записа на заповед е разрешен по окончателен начин. Отделно, относно редовността на ценната книга са се произнесли няколко съдебни състава по приключили между страните дела, въпреки това, тази преценка е извършена от новия състав на Апелативен съд В. Т изцяло при съобразяване с практиката на ВКС. Във въззивната жалба касаторът не е навел оплаквания срещу липсата на доклад в първоинстанционното производство, поради което тази възможност е преклудирана в настоящото. Оплакванията му са в разрез с приетото в т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което за допуснати от първа инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада въззивната инстанция не следи служебно. Когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първа инстанция нарушения във връзка с доклада, дори да прецени оплакванията за основателни, въззивната инстанция не прави нов доклад. Касаторът не е посочил кой довод, възражение и доказателство въззивният съд не е обсъдил. Голяма част от въпросите са зададени без да се обоснове тяхната приложимост към спора. Не е посочено кое конкретно указание на предходния касационен състав не е било изпълнено. Част от въпросите са поставени в противоречие с приетата от въззивния съд фактическа обстановка. Възражението за погасителна давност по отношение на иск с правно основание чл. 534, ал. 2 ТЗ е недопустимо, тъй като е направено едва в касационната жалба. Със сила на пресъдено нещо е прието, че джиратарят „Уотъринженеринг“ ЕООД не е недобросъвестна страна. От ответника по касация се претендира присъждане на разноски.

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Атакуваното в настоящото производство решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК след отмяна на предходно решение на Апелативен съд В. Т и връщане на делото от ВКС за ново разглеждане.

Правоотношенията между страните са възникнали по повод договор за инженеринг от 12.05.2008 г., сключен между [община] като възложител и сдружение „Лудогорие“ като изпълнител, на стойност 1 594 950 лв. без ДДС. За обезпечаване на вземането в полза на сдружението са били издадени четири броя записи на заповед, чиято обща стойност съвпада със стойността на договора. В по-късен момент на 13.01.2012 г. между страните е било подписано споразумение, в което е била установена дължимост на главница в размер на 1 344 950 лв. и е бил издаден нов запис на заповед за тази сума. Същият е с посочена датата на издаване и падеж 13.01.2012 г. На 16.01.2012 г. записът на заповед е бил джиросан на „Уотъринженеринг“ ЕООД. Между „Уотъринженеринг“ ЕООД и [община] са били постановени влезли в сила решения на Окръжен съд Русе № 832/06.12.2013 г. по гр. д. № 744/2013 г., с което е било установено, че общината дължи на дружеството 36 000 лв. по записа на заповед от 13.01.2012 г., и решение № 243/15.10.2019 г. по в. т. д. № 180/2019 г. на Апелативен съд В. Т, с което е бил отхвърлен последващ иск с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ за сумата 1 158 950 лв. поради погасяването му по давност. В отменително касационно решение по т. д. № 282/2020 г. на II т. о. състав на ВКС е счел за неправилни изводите на Апелативен съд В. Т, изложени в решение № 243/15.10.2019 г. по в. т. д. № 180/2019 г., че между страните е налице сила на пресъдено нещо по повод предявен в предходен процес /по гр. д. № 302/2016 г. на Апелативен съд В. Т/ иск с правно основание чл. 534 ТЗ. Предходният касационен състав е зачел настъпването на нов факт, а именно изтекъл нов период от време между отхвърляне на иска с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ по гр. д. № 302/2016 г. на Апелативен съд В. Т и заявяване на нов иск на същото правно основание по т. д. № 129/2017 г. на Окръжен съд Русе, респективно в. т. д. № 180/2019 г. на Апелативен съд В.Т.С е и липсата на възражение за давност, релевирано в предходния процес, и е преценил, че искът по чл. 534, ал. 1 ТЗ е допустим. При тези констатации касационната инстанция е отменила решението на Апелативен съд В. Т в частта по иска с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ /в една част оставен без разглеждане, а в друга – уважен/ и е върнал делото за ново разглеждане и произнасяне по иска в неговия пълен размер след преценка на релевираните от страните възражения. В частта по иска с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ, както беше посочено по-горе, след постановяване на определение № 638/24.11.2020 по т. д. 282/2020 г. от ВКС, II т. о., решение № 243/15.10.2019 г. по в. т. д. № 180/2019 г. на Апелативен съд В. Т е влязло в сила.

За да постанови решението си, новият състав на Апелативен съд В. Т в изпълнение указанията на ВКС е изследвал въпроса за валидността на процесния запис на заповед и е формирал извод за неговата редовност от външна страна. Установил е, че джирото, с което в полза на ищеца „Уотъринженеринг“ ЕООД са били прехвърлени правата по ценната книга, също е валидно. Във връзка с наведено от общината възражение срещу добросъвестността на джиратаря въззивният съд е посочил, че в подписаните между сдружение „Лудогорие“ и [община] споразумения от 13.01.2012 г. и 16.01.2012 г. е констатирано, че изработеното от изпълнителя до момента на подписването им е било прието от възложителя като изработено без недостатъци. Като илюстрация на приетата работа съдът е разгледал действията на общината по депозиране на изработеното от изпълнителя проектно предложение пред Управляващия орган по оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.“. В мотивите е посочил, че отговорност за прекратяване на програмата не може да носи джиратарят. Още повече, че в подписаните между страните споразумения плащането на възнаграждението по договора за инженеринг не е било обвързано от получаване на проектно финансиране от страна на МОСВ. С оглед на това съдът е счел за неоснователни твърденията за недобросъвестност на джиратаря „Уотъринженеринг“ ЕООД към датата на джирото. Обстоятелството, че в по-късен момент, а именно на 23.05.2013 г., между общината и сдружение „Лудогорие“ е било подписано споразумение за прекратяване действието на предходното споразумение от 13.01.2012 г., довело до спиране на плащанията, е преценил, че няма отношение към добросъвестността на джиратаря. Същото се отнася и за споразумението между „Уотъринженеринг“ ЕООД и сдружение „Лудогорие, подписано на 31.05.2012 г. Съдът не е споделил довода на ответника, че ищецът е имал знание за риска от отхвърляне на проекта и оттам за риска да не получи плащане, поради което с джирото е изпреварил настъпването на този факт. В евентуалност е изложил мотиви, че дори джиратарят да е бил недобросъвестен с оглед несъответствието на падежите по ценната книга и споразумението, то възражение за неизискуемост на задължението по каузалното правоотношение не е било наведено нито в отговора на исковата молба, нито до приключване на устните състезания. А дори хипотетично да се приеме, че такова възражение е било направено, то съдът е установил, че към момента на приключване на устните състезания срокът за изпълнение по каузалното правоотношение е бил настъпил. При тези мотиви съставът на въззивния съд е приел предявеният иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ за основателен и го е уважил в заявения размер от 1 158 950 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Не са налице твърдените от касатора основания за директен и факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

Съдебната практика приема, че решението е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато същото не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Обжалваното решение не страда от такъв порок.

Задължителните постановки на т. 9 от ППВС № 1/1985 г. указват, че решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др., или когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, разгледал е иск, който не е предявен, и не е разгледал предявеният. Отделно, с т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Не се установява атакуваното решение на Апелативен съд В. Т да е вероятно недопустимо.

Не е мотивирано от касатора и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а то е само декларативно посочено. Доводите в изложението се отнасят до правилността на изводите, които въззивният съд е обективирал в мотивите на решението си. При проверка настоящият състав не констатира пороци на решението, произтичащи от приложение на закона в противоположен смисъл, приложение на правна норма, която не е част от обективното право, драстично нарушение правилата на формалната логика или основни правни принципи.

Първият въпрос няма характеристиката на правен, разяснена с т. 1. от ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд поради обстоятелството, че във въззивната жалба няма наведени оплаквания срещу липсата на изготвен доклад от Окръжен съд Русе. Следва да бъдат споделени доводите на ответника по касация, които припомнят разясненията, дадени в т. 2 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които за допуснати от първа инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада въззивната инстанция не следи служебно. Когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първа инстанция нарушения във връзка с доклада, дори да прецени оплакванията за основателни, въззивната инстанция не прави нов доклад. Тя дължи единствено указания относно възможността да се предприемат онези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които страната е пропуснала да извърши в рамките на първоинстанционното производство поради непълнота или неточност на доклада.

Въпросът, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, под номер две не кореспондира с оплаквания в касационната жалба. Касаторът не е посочил кой довод, възражение и доказателство въззивният съд не е обсъдил и, ако го беше сторил, би достигнал до различен от изложения в обжалваното решение извод. Следва да се добави, че касаторът не е заявил във въззивната си жалба правопогасяващо възражение за давност на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, поради което няма как това възражение да е било изследвано от въззивния съд, а в настоящото производство евентуалният пропуск да бъде извършено това процесуално действие не може да бъде саниран. Въззивният съд е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички твърдения на страните по релевантните факти, както и да анализира всички доказателства. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа преценка на съдържанието на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Независимо, че възраженията срещу формалната редовност на ценната книга и добросъвестността на ищеца са били обсъждани в предходни искови процеси между страните и следователно преклудирани поради формираната сила на пресъдено нещо /в този смисъл решение № 135/2010 г. по т. д. № 13/2010 г. на I т. о. на ВКС/, въззивният съд отново подборно ги е анализирал в решението си, изхождайки от разбирането, че правото по чл. 534, ал. 1 ТЗ може да бъде упражнено само при действителен от формална страна менителничен ефект. Мотивиран от изложеното по втори въпрос, настоящият състав на съда счита, че и въпрос номер шест също няма правната характеристика на обуславящ позитивна селекция на касационната жалба, тъй като въпросът за редовността на ценната книга, с оглед трите влезли в сила решения между страните не може отново да бъде обсъждан.

Въпросите под номер три и четири са хипотетично зададени, тъй като от една страна въззивният съд е спазил указанията, дадени от предходния състав на ВКС, постановил решение № 60062/03.08.2021 г. по т. д. № 282/2020 г., съответно е разгледал заявения в евентуалност иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, а от друга страна, е сторил това след като решението му по главния иск с правно основание чл. 538, ал. 1 ТЗ е влязло в сила като недопуснато до касация. Само за пълнота следва да бъде посочено, че съгласно съдебната практика /напр. решение № 83/2013 г. по гр. д. № 799/2012 г. на ГК, II г. о./ при новото разглеждане на делото след връщането му от ВКС споровете относно правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд, се преклудират. Поради това при повторното произнасяне въззивният съд действа само в рамките, очертани от касационното решение. В противен случай решението му би било недопустимо. Ако въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила или по приложението на материалноправна норма, решението му ще бъде неправилно.

Петият въпрос цели пререшаване на спора поради несъгласие на касатора с изводите на въззивната инстанция относно основателността на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ. Проверката за законосъобразност на въззивното решение не се включва в предмета на производството по чл. 288 ГПК, както е пояснено с цитираното по-горе ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е и некоректно зададен, тъй като предпоставя процесуално нарушение от страна на въззивния съд - отклонение от указанията на касационната инстанция по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, според които е налице погасяване на правата, които приносителят на ценната книга /запис на заповед от 13.01.2012 г./ има срещу [община] изтичане на давностния срок.

При липса на основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК безпредметно са явява обсъждането на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Изложеното налага извод, че атакуваното въззивно решение не може да бъде селектирано за осъществяване на проверка относно неговата законосъобразност.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в доказания размер от 9 900 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271/02.12.2021 г. по в. т. д. № 268/2021 г. на Апелативен съд В. Т.

ОСЪЖДА [община] да заплати на „Уотъринженеринг“ ЕООД сума в размер на 9 900 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.