Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Б. С., в качеството си на [фирма] – [населено място], срещу Решение № 253 от 10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1308/2015г. по описа на Административен съд (АС) – В., с което е отхвърлрна жалбата му срешу Ревизионен акт (РА) № Р-25- 1300698-091-01/27.01.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден, съответно изменен с Решение № 113/16.04.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП" - В., с който са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизирания периода 2009г. - 2011г. вкл.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, в оспорената му част, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че липсват мотиви относно оплакването, че е налице нередовно уведомяване за извършената ревизия, тъй като всички съобщения са връчени в нарушение на чл. 32 от ДОПК; цялата ревизия е била проведена без неговото участие и без да е представил никакви доказателства, тъй като не му е била дадена възможност; твърди също така, че от събраните при ревизията документи, не са налице данни за наличие на хипотезата на чл. 122 т. 7 от ДОПК. В заключение се претендира отмяна на решението и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

О. Д на Дирекция „ОДОП“ -В., не взема становище по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна...