Образувано е по касационна жалба на министъра на финансите срещу решение № 3664/31.03.2016г., постановено по адм. дело № 9911/2015г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната в производството страна – [фирма], чрез процесуален представител, в писмени бележки оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за валидност, правилност и законосъобразност на обжалваното решение и иска неговото оставяне в сила. Претенидра присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд, което намира, че следва да се остави в сила, поради липсата на касационни основание по чл. 209 от АПК.
Петчленен състав на Втора колегия към Върховния административен съд, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е отменена изцяло заповед № ЗМФ - 548 от 15.06.2015 г. на министъра на финансите на Р. Б, с която е изменена заповед № ЗМФ-301 от 03.04.2014г. на министъра на финансите, с която на основание чл. 103, ал. 4 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) е определен реда, начина и формата за изпращане на данните от средствата за измерване и контрол по чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС до Централно митническо управление, съгласно приложението.
За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС приема, че както първоначалната заповед, така и оспорената са общи административни актове по смисъла на чл. 65 АПК. Разивите са доводи, че при издаването на последната е следвало да са спазени изскванията на чл. 66 - 72 АПК., в следствие на което оспореният общ административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи извод за неговата незаконосъобразност. Обоснован е извод, че по делото липсват данни за изпълнение на изискването на чл. 66 АПК за уведомяване за предстоящото издаване на акта. Констатирано е, че административната преписка не съдържа и доказателства за спазване на задължението на административния орган по чл. 69 АПК да осигури на заинтересованите лица участие в административното производство съобразно предвидените в закона форми и срокове. Прието е, че материалите по делото сочат на неизпълнение на правилото на чл. 71 АПК за обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации преди обективиране на волеизявлението на министъра на финансите в атакувания акт. Установено е, че няма данни и за извършено съобщаване на акта по правилата на чл. 72 АПК като елемент от фактическия състав по неговото издаване. Формиран е извод, че констатираните процесуални пороци са от категорията на съществените и са предпоставка за отмяна на акта.
Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но следва да бъде потвърдено с различни от изложените от съдебния състав мотиви:
Настоящият касационен състав намира, че както първоначалната, така и оспорената пред съда заповед № ЗМФ - 548 от 15.06.2015 г. на министъра на финансите на Р. Б по своето естество представляват нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Според определението, съдържащо се в тази разпоредба, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административно-правни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие, а според ал. 2 на същия член, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
Оспорената пред съда заповед отговаря на всички изисквания по чл. 75, ал. 1 и ал. 2 АПК, тъй като съдържа административноправни норми, част от които са материалноправни, а друга част от нормите имат процесуален характер. По своето естество съдържащите се в заповедта правила за поведение представляват административноправни норми. На следващо място, заповедта се отнася за неопределен и неограничен брой адресати. Заповедта има многократно правно действие, тъй като приложението й не се изчерпва с еднократно действие нито по отношение на конкретния правен субект - адресат на определена норма от заповедта, нито във времево отношение. Наред с това заповедта е издадена по прилагане на нормативни актове от по-висока степен и по-конкретно по прилагане на чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС /в редакцията на разпоредбата на чл. 103а – Обн., ДВ., бр. 101/2013г. в сила от 01.01.2014г., тъй като изменението на разпоредбата в ДВ., бр. 105/2014г. не е влязло в сила – Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998г. е отменена, в сила от 07.10.2015г./ и Наредба № Н-1 от 22.01.2014г. за специфичните изисквания и контрол, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и контрол на акцизни стоки, издадена от министъра на финансите, Обн., ДВ., бр. 8 от 28.01.2014г. /Наредбата/. При това заповедта е издадена в изпълнение на законовата делегация по чл. 103а, ал. 4 от ЗАДС във вр. чл. 6, ал. 6 от Наредбата. Обстоятелството, че актът е озаглавен "заповед" не променя неговата правна същност, която се определя от съдържанието му, а не от наименованието.
При тези данни заповедта съдържа общозадължителни правила за поведение, подзаконови (вторични) правни норми с многократно правно действие и съставлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 115 от Конституцията на Р. Б и чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА). Предвид гореизложеното, определянето на оспорената заповед като нормативен административен акт не е изключено от разпоредбата на чл. 7 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), в която са изброени видове подзаконови нормативни актове и в които не е включен акт с наименование "заповед".
Първоинстанционният състав на съда неправилно е посочил в мотивите на решението, че заповедта представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като не е анализирал многократното й правно действие, а се е ограничил в изследването си само до кръга на субектите.
Въпреки горните изводи досежно правната природа на заповедта, същата дефинирана като нормативен административен акт отново е незаконосъобразна поради липса на мотиви, съгласно чл. 28 ЗНА във вр. чл. 80 АПК и неспазване на установената в закона процедура по издаването му – чл. 26 ЗНА във вр. чл. 80 АПК. Съобразно чл. 26, ал. 2 ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най - малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта. Анализът на тази правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. Неспазването на чл. 26, ал. 2 ЗНА представлява нарушение на императивни правни норми, което е съществено. Спазването на предвидената процедура по издаване на нормативни административни актове е императивно задължение именно на органите, осъществяващи управлението, като дейността им следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК - за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност.
Предвид обстоятелството, че първоинстанционният състав е спазил реда за оспорване, който съгласно чл. 188 АПК, включва съобщаване на оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 АПК - чрез обявление в "Държавен вестник", чрез публикуване в Интернет на страницата на Върховния административен съд и чрез поставяне на обявлението на определеното за това място в съда (л. 147-150), не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК да представлява касационно основание за отмяна.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касация, настоящият състав намира, че в полза на [фирма] не се следва юрисконсултско възнаграждение. Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл. 78 от ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение на възнаграждението на юрисконсултите, при процесуално представителство, каквото в случаят не е осъществено.
По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3664/31.03.2016г., постановено по адм. дело № 9911/2015г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. Решението е окончателно.