Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и чл. 229 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена кмета на [община], чрез адв.. М, против решение № 70 от 04.05.2015 г. постановено по адм. дело № 594/2014 г. от Административен съд – С. З с доводи за недопустимост поради отсъствие на правен интерес от оспорването и алтернативно – доводи за наличие на отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Подадена е и частна жалба от адв.. М, в качеството му на пълномощник на Кмета на [община], срещу определение № 131 от 09.06. 2015 г., постановено по адм. дело № 594/2014 г. от Административен съд – С. З по реда на чл. 248 ал. 1 ГПК вр. 144 АПК, с което е допълнено решение № 70 от 04.05.2015 г. постановено по същото дело, в частта за разноските, като [община] е осъдена на заплати на жалбоподателката разноски за възнаграждение на адв.. Г в размер на 500 лв. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски в размер на държавната такса за разглеждане на частната жалба.

Ответникът по частната и касационната жалба – Д. К. Н., чрез процесуалните си представители – адв.. Ч и адв.. Г, оспорва тяхната основателност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, представят списък на разноските и правят възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната и касационната жалби. Счита, че сочените в тях основания за отмяна на съдебния акт са несъстоятелни.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по...