Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 4, ап. 7, представлявано от управителя Б. Г. Б., подадена чрез адв.. А срещу решение № 558 от 15.03.2016 г., по адм. дело № 2097/2015 г. по описа на Административния съд – В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03-1403140-091-001 от 30.03.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – [населено място], в частта потвърдена с решение № 265 от 19.06.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на НАП и ревизираното лице е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП в размер на 2 381.96 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно разпределение на доказателствената тежест и необосновани изводи за неосъществяване на вътреобщностна доставка (ВОД) по двете фактури при положение, че по време на ревизията са представени ЧМР към всяка фактура и писмено потвърждение от получателя по доставките, които не са оспорени по предвидения в закона ред. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Претендира разноски по делото.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк.. К, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав...