Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Столичната здравноосигурителна каса, гр. С., представлявана от директора д-р Г. К., срещу решението от 02.08.2010 г., постановено по адм. дело № 377/2008г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменена негова заповед № РД-13-56/30.07.2002 г., с която на Диагностично-консултативен център - XIII - София ЕООД, гр. С., е наложена санкция - финансова неустойка в размер на 1360 лева на основание чл. 117 от НРД 2002 г., чл. 120, ал. 1, т. 4 и т. 9, б."а" и чл. 50, ал. 1, т. 1, и чл. 51, ал. 1, т. 4, б. "а", т. 8 и б. "а" от индивидуален договор № 22-22-65 от 16.05.2002 г. съобразно чл. 125 НРД 2002 г. Оплакванията са за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което са бъде отхвърлена жалбата против обжалвания административен акт.

Ответникът - Диагностично-консултативен център-XIII-София ЕООД, гр. С., не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Софийския градски съд е оспорената от Диагностично-консултативен център - XIII- София ЕООД, гр. С. заповед № РД-13-56 от 30.07.2002 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса, с която на дружеството е наложена санкция – финансова неустойка в размер общо на 1360 лв. за следните нарушения, констатирани с медицински протокол № М-158/10.07.2002 г.: 1. д-р. Д. е издал рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5 за лекарствени продукти без да издава съответстващ амбулаторен лист с отразен преглед на ЗЗОЛ в нарушение на чл. 19 от ИД и чл. 67 от НРД 2002 г.; 2. издадени са рецептурни бланки за медикаменти на ЗЗОЛ в количества, надвишаващи 30-дневен курс на лечение за хронични заболявания в нарушение на чл. 7, т. 3 от ИД и чл. 69, т. 2 от НРД 2002 г.; 3. при издаване на амбулаторни листове не са вписани номер на съответна рецептурна бланка и рецептурна книжка на хронично болен в нарушение на чл. 14, ал. 1 от ИД и чл. 71, ал. 2, т. 4 от НРД 2002 г.; 4. в рецептурни бланки не са вписвани номер и дата на съответстващия амбулаторен лист и номер на рецептурна книжка в нарушение на чл. 19 от ИД и чл. 71, ал. 2, т. 4 от НРД 2002 г. и 5. издадена е рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5 по МКБ код, невключен в списъка на заболяванията, за които се предписват лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК в нарушение на чл. 19 от ИД и чл. 66 от НРД 2002 г.

За да отмени атакуваният административен акт като незаконосъобразен, Софийският градски съд е приел, че в оспорената заповед за налагане на санкции не са индивидуализирани с номера конкретните рецептурни бланки за лекарствени продукти, за които се твърди, че не е издаден съответен амбулаторен лист за преглед на ЗЗОЛ, не се посочва кои са рецептурните бланки (номера) за медикаменти на ЗЗОЛ в количества, надвишаващи 30-дневен курс на лечение. В мотивите си съдът е посочил, че оспореният акт не съдържа индивидуализация на конкретните нарушения, което води до невъзможност да се извърши преценка за законосъобразност в хода на съдебното обжалване. Въз основа на това и предвид накърненото право на обжалване, е извел извод за незаконосъобразност на заповедта.

Настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е правилно.

От доказателствата по делото се установява, че със заповед № РД-18-844 от 10.07.2002 г. е възложено извършване на тематична проверка по изписването и отпускането на лекарствени продукти, предписани по реда на чл. 66 от НРД 2002 г. и за резултатите от проверката е съставен медицински протокол № М-158 от 10.07.2002 г., като този протокол е фактическото основание за издаване на оспорената заповед. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в медицинския протокол не се посочени номера на рецептурните бланки, за които са констатирани съответните нарушения, от което съдът е извел решаващия си извод за немотивираност на обжалвания административен акт. Настоящият състав констатира, че по първоинстанционното адм. дело № 377/2008г. на СГС на л. 15 и л. 16 са приложени само първа и трета страница от медицинския протокол. Същият обаче има и втора страница и тя е била представена от административния орган заедно с преписката и приложена по адм. дело №2485/2002г. на СГС и се намира по това дело, което не е номерирано, поради което за целите на настоящите мотиви не може да бъде означена страницата, на която се намира. Данните по делото навеждат на извода, че втората страница от медицинския протокол не е била копирана от съда, след като с разпореждане от 15.08.2002г. на заместник председателя на СГС е било разделено производството по преписка №22197/15.08.2002г. по описа на СГС и е разпоредено да се образуват две отделни преписки по всяка от обжалваните заповеди. Против заповед №РД-13-53/30.07.02г. е образувано адм. дело № 2485/2200г., което е приключило през 2003г., а против заповед № РД-13-56/30.07.02г. е образувано адм. дело № 377/2008г., по което е постановено решението, предмет на настоящото касационно производство. Независимо от допуснатата деловодна грешка при преснимането на делото съдът е имал възможност да се запознае с пълния текст на медицинския протокол, тъй като същият се намира по адм. дело №2485/2002г., което е приложено към адм. дело №377/2008г.

Въпреки наличието на пълния текст на медицинския протокол обаче от неговото съдържание не може да се направят изводи за законосъобразност на обжалваното пред съда решение №РД-13-56/30.07.2002г. на директора на СЗОК за прилагане на санкции. Според съдържанието на медицинския протокол, към който изрично препраща обжалваната заповед, санкциите са наложени за следните нарушения: по т. 1 е прието, че д-р. Д. е издал рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5 за лекарствени продукти без да издава съответстващ амбулаторен лист с отразен преглед на ЗЗОЛ в нарушение на чл. 19 от ИД и чл. 67 от НРД 2002 г., според описанието на приложенията на стр. 2 от медицинския протокол се касае за рецептурна бланка № 6944569/05.04.02г. В представените по делото документи действително не е приложен амбулаторен лист с отразен преглед на ЗЗОЛ и поради това, че доказателствената тежест за установяване на съществуването на такъв амбулаторен лист се носи от обжалващия, то следва да се приеме, че такъв АЛ не съществува. Следователно, нарушението действително е осъществено. Административният акт за налагане на санкцията за това нарушение обаче е незаконосъобразен, поради това че не е посочен конкретен размер на наложената санкция, а в диспозитивната част на заповедта е посочен общ размер на санкцията за всички нарушения. Предвид естеството на обжалвания акт, с който се налагат санкции за неизпълнение на задължения по индивидуалния договор, определянето на размера на санкцията е съществен елемент от разпоредитената част на акта, която представлява негов задължителен реквизит съгласно чл. 15, ал. 2, т. 4 ЗАП /отм., приложим процесуален закон към момента на издаването на заповедта/. Липсата на съществен елемент от съдържанието на административния акт обуславя неговата незаконосъобразност, поради което обжалваното съдебно решение, с което заповедта е отменена, е правилно като краен резултат, макар и по съображения, различни от изложените.

По т. 2 е прието, че са издадени рецептурни бланки за медикаменти на ЗЗОЛ в количества, надвишаващи 30-дневен курс на лечение за хронични заболявания в нарушение на чл. 7, т. 3 от ИД и чл. 69, т. 2 от НРД 2002 г., като според описанието на приложенията на стр. 2 от медицинския протокол се касае за рецептурни бланки № 7850952 и 7850959/11.04.02г. по АЛ №2278/11.04.02г., рецептурни бланки № 6959876 и 6959873/10.05.02г. по АЛ № 2776/10.05.02г., рецептурни бланки №7850995 и 7850986/15.04.02г. по АЛ №2439/18.04.02г. Описаните рецептурни бланки и амбулаторни листи са приложени по делото, но от съдържанието им не може да се направи извод за посоченото в заповедта нарушение, тъй като за настоящия съдебен състав са неясни означенията на хроничните заболявания, за които се твърди, че са предписани медикаментите, както и самите медикаменти и предписаното количество от тях, необходимата дневна доза за съответното лице, в резултат на което не може да бъде направен обоснован извод дали действително е налице издаване на рецепти за медикаменти, които надвишават 30-дневния курс на лечение на хронични заболявания. В нарушение на изискването по чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП /отм., приложим процесуален закон към датата на издаването на акта/ за мотивиране на административните актове, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта. В съдебното производство не е поискано назначаване на вещо лице, което евентуално да даде отговор на релевантните по спора факти, като се запознае с представената медицинска документация. Поради това обжалваното решение за налагане на санкции в частта по т. 2 е немотивирано, което препятства извършването на проверка дали са налице фактическите основания за издаването му. В тази част заповедта правилно е отменена от първоинстанционния съд.

По т. 3 от решението е прието, че при издаване на амбулаторни листове не са вписани номер на съответна рецептурна бланка и рецептурна книжка на хронично болен в нарушение на чл. 14, ал. 1 от ИД и чл. 71, ал. 2, т. 4 от НРД 2002 г., а по т. 4 е прието, че в рецептурни бланки не са вписвани съответстващия амбулаторен лист и номер на рецептурна книжка в нарушение на чл. 19 от ИД и чл. 71, ал. 2, т. 4 от НРД 2002 г., като в описанието на приложенията на стр. 2 от медицинския протокол по тези две точки /3 и 4/ е посочено „системно”. Предвид това съдържание на обжалваното решение за налагана на санкции и приложения към него медицински протокол се налага извода, че в частта по т. 3 и т. 4 решението е немотивирано, поради което и незаконосъобразно. Липсата на конкретно изложение на фактическите основания, послужили за издаване на акта, препятства както защитата на засегнатато лице против акта, така и съдебната проверка относно законосъобразността на същия. Поради това, правилно в тези части съдът е отменил обжалваната заповед.

По т. 5 от заповедта е прието, че е издадена рецептурна бланка МЗ-НЗОК № 5 по МКБ код, невключен в списъка на заболяванията, за които се предписват лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК в нарушение на чл. 19 от ИД и чл. 66 от НРД 2002 г., като в описанието на приложенията на стр. 2 от медицинския протокол са посочени следните рецептурни бланки: № 3288100/04.04.02г. по АЛ №2058/02г., № 3288086/02.04.02г. по АЛ №2026/02.04.02г., № 6944573/08.04.02г. по АЛ №2147/08.04.02г. и № 6944568/08.04.02г. по АЛ №2136/08.04.02г. Описаните рецептурни бланки и амбулаторни листи са приложени по делото, но от съдържанието им не може да се направи извод за посоченото в заповедта нарушение, тъй като за настоящия съдебен състав са неясни изписаните означенията на заболяванията и предписаните лекарства, поради което не може да бъде направен обоснован извод дали действително е налице издаване на рецепти за медикаменти, които не подлежат на заплащане напълно или частично от НЗОК. По тази част от спора са относими изложените съображения по т. 2 от заповедта. Издаденият административен акт в тази част е немотивиран, поради което не може да се направи преценка дали са налице фактическите основания за издаването му. В тази част решението правилно е отменено от първоинстанционният съд.

По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното съдебно решение е правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 02.08.2010 г., постановено по адм. дело № 377/2008 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. М.М.