10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2105

[населено място], 25.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 294 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от НЗОК против решение № 687/13.11.2023 г. по в. т.д. № 711/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 560/27.04.2023 г. по т. д. № 1955/2022 г. на Софийски градски съд за осъждане на НЗОК да заплати на „Аджибадем сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение” ЕООД по Договор № 22-4841/23.05.2018 г., продължен с допълнителни споразумения за 2019 г., възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ и вложени медицински изделия по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури за м. октомври 2018, м. ноември 2018 г. и м. декември 2019 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО, ведно с обезщетение за забавено плащане.

В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Акцентира се от касатора, че в качеството си на орган на бюджетна издръжка оперира в определена финансова рамка, гарантираща конституционните права на гражданите за достъп до здравеопазване. В тази връзка се позовава на решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, с което достъпът на гражданите на Република България до медицинско обслужване е възприет като социално, а не универсално право, което съгласно чл. 4 ЗЗО представлява ограничен по вид, обхват...