О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 600

София, 27.07.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдия Петрова т. д. № 964 по описа за 2023 год. за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба, подадена на 01.11.2022г. от „Инженерконсулт“ ООД (в несъстоятелност) за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на Определение № 265196/29.07.2022г. по т. д. № 3108/2017г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16-ти състав. С него производството по делото, с предмет предявен от дружеството отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право на „Инвестбанк“АД, учредено с договор от 20.06.2011 г., оформен в нотариален акт № 120, том II, рег. № 3669, дело № 287 на нотариус Д. Т., № 041 в Нотариалната камара, е прекратено като процесуално недопустимо по съображения за настъпване на предпоставките по чл. 637, ал. 2 ТЗ - отсъствие на депозирано възражение по реда на чл. 690 ТЗ от длъжника „Инженерконсулт“ ООД срещу включването в списъка по чл. 689 ТЗ на предявените с молба вх. № 83150/13.08.2020г. от „Инвестбанк“ АД вземания като обезпечени със същия договор за учредяване на договорна ипотека от 20.06.2011г. Определението, предмет на молбата за отмяна е влязло в сила като необжалвано на 26.08.2022г.

Твърдението на молителя е, че искането е допустимо, тъй като на отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежи и определение по чл. 637, ал. 2 ТЗ, защото то притежава същите процесуалноправни характеристики като влязло в сила съдебно решение, доколкото с неговото постановяване приключва производството по чл. 692 ГПК в спорната му фаза. Излага аргументи, че с влизане в сила на определението законът свързва стабилизирането на вземането, респективно - на обезпечението, които са включени в списъка на приетите вземания по чл. 689 ТЗ, чл. 692 ТЗ и чл. 693 ТЗ, като след прекратяване на исковия процес поради неподадено възражение от длъжника, то спорният въпрос не може да бъде пререшаван по силата на чл. 739, ал. 1, предл. второ ТЗ във вр. с чл. 690 ТЗ. Навежда доводи, че в рамките на производството по несъстоятелност, което започва и протича при висящ иск по чл. 637, ал. 1 ТЗ от или срещу длъжника, срещу когото в хода на делото е открито производство по несъстоятелност, липсата на активно процесуално поведение на кредитор или на длъжник по отношение на конкретно вземане и неговото обезпечение има една и съща процесуална последица, а именно - десезиране на исковия съд със заварено спорно производство и последваща невъзможност за пререшаване на въпроса за съществуване на вземането/обезпечението. С тези аргументи молителят извежда твърдението си, че определението по чл. 637, ал. 2 ТЗ е „специална форма на отказ от иск“, водеща до десезиране на съда по чл. 637, ал. 1 ТЗ от повдигнатия спор, с последица, равносилна на влязло в сила решение и счита извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК за допустимо в настоящия случай. Излага и съображения за основателността на молбата по чл. 303 ГПК.

В писмен отговор по чл. 306, ал. 3, изр. второ ГПК ответникът по молбата „Инвестбанк“ АД, чрез процесуалния си пълномощник - адв. И. Н., поддържа становище за недопустимост на молбата за отмяна, тъй като определението за прекратяване на съдебно производство по реда на чл. 637, ал. 2 ТЗ не подлежи на отмяна. Изложени са подробни съображения и за неоснователността на искането за отмяна по всяко едно от въведените основания.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, констатира, че тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, предвид следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано въз основа на искова молба, предявена от „Инженерконсулт“ ООД срещу „Инвестбанк“ АД, в която са съединени при условията на евентуалност искове за установяване нищожност на договор за ипотека, както и на погасяването на ипотечно право, послужило за обезпечаване вземанията на ответника по договор за кредит № 1064-07/21.12.2007г. В хода на производството с решение от 31.07.2019 г. по т. д. № 2327/2018г. на Софийски градски съд спрямо ищеца е открито производство по несъстоятелност. В установените срокове ответникът „Инвестбанк“ АД е предявил в производството по несъстоятелност вземанията си по процесния договор за кредит като обезпечени с ипотека със заявена привилегия на удоволетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Предвид обстоятелството, че вземането на „Инвестбанк“ АД е прието при условията на чл. 693 ТЗ, Софийски градски съд е прекратил производството по делото като процесуално недопустимо. Изложил е съображения, че след като вземанията за главница и акцесорни права, основани на договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007г., са приети като обезпечени с процесната договорна ипотека, то производството, заварено от несъстоятелността, следва да бъде прекратено, защото въпросът за съществуването на обезпечението (същата договорна ипотека) е разрешен и пререшаването му е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу търговеца - длъжник. Разпоредбата визира дела с предмет притезателни права (парични вземания), които могат да се предявят в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ. Приемането на вземанията в производството при условията на чл. 693 ТЗ лишава исковото производство от предмет и е основание за неговото прекратяване, съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ, докато неприемането на вземанията или оспорването им с възражение по чл. 692, ал. 3 ТЗ, е основание за възобновяване на спряното исково производство, което продължава с участието на синдика, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо, обвързваща съгласно чл. 637, ал. 4 ТЗ длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, съществуването или несъществуването на вземанията.

Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС разяснения производството по чл. 303 - 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017г. по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС се приема, че отмяната по Глава XXIV ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор.

Oпределението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по т. д.№ 3108/2017г. поради настъпване на предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ не поражда сила на пресъдено нещо, тъй като съдът се е произнесъл не относно материалноправния спор, а относно самия процес. Актовете, с които съдът се произнася по условията за допустимост на процеса, са с процесуален характер и по разрешения с тях процесуален въпрос - дали съществува право на иск или не съществува такова право, сила на пресъдено нещо не се формира. Поради това и определението, чиято отмяна се иска, не е сред кръга на тези, очертани в т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017г. по тълкувателно дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС.

Несъстоятелни са и доводите на молителя, че определението по чл. 637, ал. 2 ТЗ е „специална форма на отказ от иск“, водеща до десезиране на съда. Отказът от иска е едностранно процесуално действие-волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред иска си. С това волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Спрямо съда правната последица е десезирането му със спора, като отказът поражда сила на пресъдено нещо, която се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска.

В настоящия случай обаче производството по т. д. № 3108/2017г. на Софийски градски съд не е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК, а поради настъпване на предпоставките на чл. 637, ал. 2 ТЗ, поради което не може да се приеме, че определението, чиято отмяна се иска, е такова, постановено при отказ от иск, в която хипотеза същото би подлежало на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Доводите на молителя в тази насока не намират опора в закона и не държат сметка за разликата в предпоставките за прекратяване на производството поради десезиране на съда при отправено волеизявление за отказ от иска, респ. - предпоставките за прекратяване на производството поради настъпване на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ. По същия начин следва да бъдат преценени и твърденията, основани на тезата за идентичност на исковата молба и възражението на длъжника по чл. 690 ТЗ, съответно последиците от отказ от иска и недепозиране на възражение от длъжника срещу прието от синдика вземане. Силата на пресъдено нещо се прикрепва единствено към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска си по реда на чл. 233 ГПК, но не и към бездействието на ищец в несъстоятелност, предявил отрицателен установителен иск за несъществуване на ипотечно право на банката (отрицателен установителен иск за оспорване качеството на банката на обезпечен кредитор), да депозира възражение по чл. 690 ТЗ срещу включено в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ вземане на банката, което същевременно е и предмет на спора по спряното исково производство. Продължаването на последното при обявена в хода му несъстоятелност на ищеца е възможно при предпоставките на чл. 694 ТЗ - включване на вземанията на банката в списъка на приетите от синдика вземания, депозирано възражение по чл. 690 ТЗ и неуважаване на възражението на длъжника по реда на чл. 692, ал. 4, изр. второ ТЗ, при наличието на които се открива пътя за разглеждане на предявените искове именно в спряното заварено от несъстоятелността производство, което ще изпълни ролята на такова по чл. 694 ТЗ.

По изложените съображения за недопустимост определението за прекратяване на производството по т. д.№ 3108/2017г. по описа на СГС да бъде предмет на отмяна по чл. 303 ГПК, не следва да се обсъжда дали молителят въвежда конкретни и надлежни твърдения основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане молбата на „Инженерконсулт“ ООД – в несъстоятелност, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. т. 5 и т. 6 ГПК на Определение № 265196/29.07.2022 г. по т. д. № 3108/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16-ти състав.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: