Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Т. против решение № 2971 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 1555/ 2011 г. на Административен съд – София град, с което жалбата му против решение № РД—04-13 от 04.02.2011г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане(АСП), с което е отказано да се предостави достъп до исканата със заявление вх. № 94ЛЛ-7 от 21.01.2001г. от Терзиев копие от досието на сина му К. Л. Т.. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е приложен материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който отказът на административния орган да му предостави документа да бъде отменен.

Ответникът по касационната жалба в представено писмено становище и чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218 ал. 2 АПК приема за установено следното:

Касационната и частната жалби са подадени от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество неоснователни, поради следните съображения:

Изводът на съдебния състав за законосъобразност на отказа да се предостави исканото от жалбоподателя копие от досието на сина му К. Л. Т. е правилен. Същото не съдържа обществена информация (арг. от чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ) – съдържанието му не е свързано с обществения живот в Р. Б. и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Информацията, която е искал Терзиев е свързана с конкретно административно производство по повод на конкретни взаимоотношения.

Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормата на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд – София град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона.

Неправилен е обаче изводът на съда, че в случая правилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 11а от Закона за закрила на детето. Цитираният текст забранява сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на неговите родители или законни представители, освен в случаите по чл. 7 ал. 1 ЗЗД, но тази забрана не касае родителите. Същите са законни представители на малолетното или непълнолетното си дете и ако не са лишени от родителски права имат право да се запознаят с материали по преписка, образувана във връзка с детето им. Това им право, обаче произтича по силата на чл. 34 АПК, при което в случая не е приложим редът по ЗДОИ.

Поради изложеното Върховният административен съд, Пето отделение намира, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна.

С оглед изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 2971 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 1555/2011 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ И. С. И.С.