Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ц.И против решение № 449 от 25.10.2017 г. по адм. дело № 228/2017 г. на Административен съд - Пазарджик. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 03-РД/629 от 10.03.2017 г. в частта й по раздел ІІ и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Присъдени са и разноски в полза на оспорващата. Прави възражения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - З.П чрез процесуалния си представител - адвокат Манчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба само в частта й, в която са присъдени разноските за първата инстанция. Мотивира се, че спорът е за законосъобразността на административен акт по прилагане на ЗПЗП, поради което няма конкретен материален интерес и присъденият адвокатски хонорар е многократно завишен. По съществото на спора счита касационната жалба за неоснователна, тъй като актът действително не съдържа мотиви, а отделно от това са приложени референтни цени, определени след постановяване на заповедта за прием на заявления за подпомагане.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от З.П против заповед № 03-РД/629 от 10.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта й по раздел ІІ. Основното възражение е за...