Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби - на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/, гр. В. Т и на А.К от [населено място] против решение № 223/04.06.2018 г. на Административен съд - В. Т, постановено по адм. дело № 974/2017 г.

Административният орган обжалва решението в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-15-1303043-091-001/23.06.2017 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 253/18.09.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. В. Т при ЦУ на НАП в частта, в която за 2012 г. е определен допълнително данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 52, 50 лв. със съответните лихви. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал приложените в административната преписка договори за правна защита и съдействие от „Кооперативен съюз“ - Плевен с аргумент, че същите са събрани в период преди връчване на ЗВР от 26.11.2013 г., а именно - 09.07.2014 г. Според касатора, административният съд е постановил решението си в противоречие с разпоредбата на чл. 160 ДОПК, като от мотивите на решението не става ясно дали процесните договори за правна защита и съдействие са изключени от доказателствения материал като недопустими или просто съдът не ги е кредитирал. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

А.К обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-15-1303043-091-001/23.06.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение...