Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба от „Астелс” АД, гр. Б. срещу Решение № 402/18.01.2018г. на Административен съд – София град, поправено с Решение № 3566/30.05.2018г., постановени по адм. д. № 11192/2015г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-57/13.07.15г, издаден от органи по приходите при С. О, Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“, Отдел „РКПНО“, мълчаливо потвърден от Кмета на С. О, относно установените задължения за ТБО за периода 2009-2014г за размера над 25 697, 24 лв. до 40 262.80лв. главница и съответните лихви върху нея, както и в частта на установените задължения за ДНИ за периода 2009-2014г. до размера над 27 939, 28 лв. до 38 763.03лв. главница и съответните лихви върху нея.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е разграничил сроковете по чл. 109 и чл. 171 ДОПК, в резултат на което незаконосъобразно е приел, че ревизионното производство по отношение на установените задължения за 2009г. е образувано в рамките на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Намира, че необосновано съдът не е кредитирал вторият вариант на допълнителната СТЕ, в който са съобразени конструкциите на сградите и тяхната базисна стойност. Счита, че след като не му е отправена покана по реда на чл. 103, ал. 1 ДОПК за отстраняване на несъответствията между данните, подадени от него в декларациите и данните, установени от органите по приходите, то е недопустимо с РА да се установяват по - големи размери на задълженията въз основа на приетите от тях стойности. В подкрепа на тезите си...