Образувано е по касационна жалба на В.Н от гр. [населено място], против Решение № 3018/04.05.2018 г., постановено по административно дело № 8402/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РА50-402/22.06.2017 г. на Главния архитект на Столична община за одобряване на проект за изменение на план за застрояване и работен устройствен план за УПИ I – 2, 3,4 и УПИ IX-1, кв. 48а, „Зона – В-17”, гр. С..
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят се допуснати от административния орган нарушения на разпоредби, приложими за конкретния случай, съдържащи се в ЗУТ, ЗУЗСО и подзаконови нормативни актове. По изложени в жалбата съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на главния архитект, както и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски.
Касационната жалба се поддържа от подателя й В.Н, която моли да бъде уважена по развитите в нея съображения.
Отговори по касационната жалба са подадени от ответните страни - Главният архитект на Столична община, Н.Г и „Офая” ООД, които я оспорват и молят съдебното решение да бъде оставено в сила.
На проведеното по делото открито съдебно заседание, Главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Радева, която моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ГПК.
„Офая” ООД се представлява от адвокат Тренчев, който изразява становище в подкрепа на съдебното решение по съображенията, развити в писмения отговор и моли за присъждане на съдебно-деловодни съгласно списък.
Останалите страни – Е.И, Н.Г, В.Г, М.Г, Л.Х, В.Г, Р.Н, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София град е Заповед № РА50-402/22.06.2017 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за изменение на план за застрояване и работен устройствен план за УПИ I – 2, 3,4 и УПИ IX-1, кв. 48а, „Зона – В-17”. В хода на съдебното производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Проверил е законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция.
Установено е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставената му компетентност, съгласно разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Спазена е законоустановената форма, като заповедта съдържа фактически и правни основания за издаването й. Посочените правни основания съответстват на установените по делото факти, а именно – изменението на плана за застрояване и одобряването на работен устройствен план е одобрено на основание § 2, ал. 3 от ПЗР на ЗУЗСО, съгласно който при противоречие на предвижданията на подробния устройствен план за територията на Столична община с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане, се изработва и одобрява изменение на плана по общия ред на ЗУТ. Второто правно основание е по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, който допуска изменение на действащия план по съгласие на всички собственици на имотите, предмет на изменението, както и носителите на ограничени вещни права върху тях. С процесния план е запазен начинът на застрояване – свързано застрояване между двата имота, така, както е предвидено с предходния план от 1994 г., като е намалена максималната височина на застрояването – до 15 м. в УПИ I – 2, 3,4 и до 12 м. в УПИ IX-1, което е в съответствие с действащия Общ устройствен план на Столична община, съгласно който зоната, в която се намират имотите е зона с преобладаващо средно жилищно застрояване. Едновременно с изменението в плана за застрояване е одобрен и работен устройствен план, каквато възможност е разписана в чл. 113, ал. 5 ЗУТ, като с този план са определени разположението и очертанието на сградите в имотите, минималните разстояния между тях и до имотните граници, необходимите силуети, изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти, броя на етажите, формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне.
Правилен е изводът на съда за това, че в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствните правила. Издадена е заповед от главния архитект, с която е допуснато изработването на проект за изменение на плана за застрояване и работен устройствен проект. Проектът е изработен от лице с пълна проектантска правоспособност, съдържа графичен и текстови материал, съгласно изискванията на чл. 59 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /за плана за застрояване/, и при спазване на чл. 60 – 62 от същата наредба за работния устройствен план. Проектът е обявен по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, съгласуван е електроразпределителното, ВиК и топлофикационното дружество, представено е решение на РИОСВ за това, че не се налага извършването на екологична оценка. Против проекта е постъпило възражение от В.Н, което е било обсъдено на заседание на ОЕСУТ. Помощният орган е разгледал и приел внесения проект, с корекция относно застрояването в УПИ IX-1. Изготвен е коригиран проект, при спазване решението на ОЕСУТ, след което е последвало неговото одобряване от компетентния орган.
Спазени са изискванията на материалния закон при издаване на процесната заповед. Възраженията на жалбоподателката в тази насока, които са приети за неоснователни от първоинстанционния съд, се поддържат и пред настоящата инстанция, която не намира основание да възприеме различно становище, от вече изложеното в оспореното решение. Както правилно е приел съдът, твърденията за нарушение на изискванията, съдържащи се в чл. 19, ал. 1 ЗУТ относно минималните размери на лице и повърхност на урегулираните поземлени имоти, са неотносими за конкретния случай, тъй като действащия регулационен план не е променен. Посредством заключението на вещото лице се установява, че е спазена нормата на чл. 30, ал. 1 ЗУТ и дълбочината на сградите е до 16 м., като в УПИ IX-1, след корекцията на проекта в изпълнение решение на ОЕСУТ, застроителната линия от към [улица]е преместена на север с 6 м., така, че дълбочината на сградата е 10 м. Тъй като този имот е ъглов и няма дъно, неприложимо е изискването, разписано в чл. 32, ал. 2 ЗУТ.Уено е също така, че са спазени минималните размери, от които сградите на основното застрояване в двата УПИ, предмет на плана следва да отстоят до страничната граница на имота на жалбоподателката, съгласно чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно най-малко една трета от височината на сградите, при средно жилищно застрояване. Следващото възражение касае спазването на градоустройствените показатели, заложени в проекта. Както правилно е приел съдът, тези показатели са регламентирани в Правилата и нормативите за устройство на територията на Столична община, съгласно Приложение към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, които за жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване са : максимална плътност на застрояване – 50 %, максимален коефициент на интензивност – 2, 3, минимална озеленена площ – 35 % и максимална кота корниз – 15 м. Вещото лице е дало обосновано и обективно заключение по този въпрос, а именно, че градоустройствени показатели за УПИ IX-1, са спазени. Съответни на регламентираните в закона са и показателите минимална озеленена площ и кота корниз за УПИ I – 2, 3,4, а относно плътността и интензивността на застрояване е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗУТ, съгласно която тези показатели не се ограничават в ъгловите урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични регулационни линии. Административен съд – София град е изследвал и приложението на Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на Столична община, като разсъжденията му в тази насока са правилни и съответни на установените по делото факти.
Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са три открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт.
Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи.
По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответните страни – Главния архитект на Столична община и на „Офая” ООД, за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство. В полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. „Офая” ООД е сторило разноски в размер на 800 лева за платено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възстановени. В писмения отговор на касационната жалба, депозиран от Н.Г чрез адвокат З. Наум се сдържа претенция за разноски, но не са представени доказателства за сторени такива в касационното производство, поради което не се дължат.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3018/04.05.2018 г., постановено по административно дело № 8402/2017 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА В.Н от гр. [населено място], [улица], да заплати на Столична община, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА В.Н от гр. [населено място], [улица], да заплати на „Офая” ООД, ЕИК : 130056714, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К. Б I” № 151, представлявано от управителя Я.Е, съдебно – деловодни разноски в размер на 800 лева.
Решението не подлежи на обжалване.