О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4730

гр. София, 21.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 660/2024 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.2, изр. второ ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. С. И. против определение № 4068 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 4839/2023 г. по описа на ВКС, II г. о. в цялост, предвид изразеното несъгласие с целия резултат от него по отношение на касационната му жалба и искането за спиране на производството по делото, с оплакване за недопустимост и неправилност на обжалваното определение, искане да се отмени, да се разгледа касационната му жалба и да се спре производството по делото до приключване на гр. д.№ 577/2021 г. на ОС-Варна, евентуално връщане на делото на друга компетентна инстанция която да се произнесе по искането за спиране.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни в производството И. М. П., М. И. М. и С. Д. Д., действащи чрез пълномощник адв. И. А. от АК–В., в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното:

С обжалваното със сегашната частна жалба определение № 4068 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4839/2023 г. на ВКС, II г. о., предходния касационен състав се е произнесъл в две насоки по повод обжалваното пред него № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на ВКС, I г. о. : Първо, оставена е без разглеждане частната жалба на Р. С. И. против друго определение на ВКС с № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на І г. о., в потвърдителната му част (тази, с която е потвърдено определение № 50035/ 30.01.2023 г. по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, I г. о. в частта му по произнасяне за оставяне без разглеждане частично на подадената от Г. П. И. (починала на 20.02.2023г., с единствен законен наследник другия касатор Р. С. И.) и Р. С. И. касационна жалба срещу решение № 250 от 01.03.2022 г. по в. гр. д. № 2915/2021 г. на ОС–Варна в частта по произнасянето по чл. 344, ал. 3 ГПК). Второ, потвърдено е същото определение № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на ВКС, I г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Р. И. против определение № 50034/30.01.2023 г. по гр. д. № 2979/2022 г. на ВКС, I г. о., в останалата част (с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по извършване на делбата и претенции по сметки, и е оставено без уважение искане по чл.229, ал.1, т.4 ГПК).

Частната жалба на Р. И., предмет на настоящето производство, е процесуално недопустима в частта, с която е обжалвано определението на предходен касационен състав № 4068 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4839/2023 г. на ВКС, II г. о., в неговата потвърдителна част спрямо предходно определение № 2079 от 11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на ВКС, I г. о. в частта му за оставяне без разглеждане частната жалба на Р. С. И.. Това е така, защото това произнасяне на предходния касационен състав е постановено в производство по чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, с което е упражнен инстанционен контрол от състав на ВКС спрямо предходно определение на друг касационен състав с прекратителен характер (оставена е без разглеждане частично частна жалба), и в такава хипотеза последващо обжалване на второто определение на ВКС не е предвидено в процесуалния закон. Нормата на чл.274, ал.2, изр. второ ГПК предвижда обжалване пред друг съдебен състав на ВКС само на тези прекратителни определения на ВКС, които са постановени от ВКС за първи път, но не и тези, които са постановени от ВКС по частни жалби в производство по чл.274, ал.2, изр. второ, вр. чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Ето защо в тази част частната жалба на Р. И. следва да се остави без разглеждане.

Частната жалба на Р. И., предмет на настоящето производство, е процесуално допустима в другата й част, с която е обжалвано определението на предходен касационен състав № 4068 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4839/2023 г. на ВКС, II г. о. в останалата му част, а именно тази, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Р. С. И. против определение № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. в потвърдителната му част. В случая е налице хипотезата на чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, защото произнасянето на предходния касационен състав в тази част е с прекратителен характер и подлежи на обжалване в тази част, както е и посочено в него. В тази допустима за обжалване част, предходният състав на ВКС е приел, че частната жалба на Р. И. е насочена и срещу акт, който не подлежи на последващо обжалване, защото е окончателен. Този извод е обоснован с факта, че с частната жалба се иска отмяна на посоченото в нея определение № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на І г. о., в потвърдителната му част спрямо друго определение на ВКС, а в тази му част/потвърдителна/ то не подлежи на последващо обжалване. При извършената проверка за фактите, относими към приложеното процесуално правило на чл.274, ал.2 ГПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното в тази част определение е постановено в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Пред предходния касационен състав е било обжалвано определение на друг касационен състав (определение № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на І г. о.) , в частта, в която последното е било постановено в производство по чл.274, ал.2, изр. второ ГПК - разгледаната е била по същество частна жалба на Р. И. срещу друго прекратително определение на ВКС по чл.274, ал.1, т.1 ГПК и то е било потвърдено, с което процесуалният ред за инстанционен контрол по отношение на последното е бил изчерпан. Както вече бе посочено по-горе в настоящето определение, пред друг състав на ВКС подлежи на обжалване с частна жалба само такова определение на предходен касационен състав по чл.274, ал.1, т.1 или т.2 ГПК, което е постановено за първи път от ВКС, но не и такова определение, което е било постановено от ВКС по реда на инстанционен контрол по чл.274, ал.2, изр. второ ГПК, какъвто е настоящия случай. В тази част обжалваното с настоящата частна жалба на Р. И. определение на предходния касационен състав е правилно в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Р. С. И. против определение № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г., в потвърдителната му част, и следва да се потвърди в тази част.

Насрещните страни в настоящето производство претендират разноски с отговора на частната жалба, но доказателства за сторени разноски не са представени, нито списък по чл.80 ГПК, към отговора няма описани такива приложения, нито такива приложения са посочени като прикачен файл към подадения в електронна форма отговор (л.7-9 от настоящето дело). Ето защо не се следват разноски на ответните страни.

По изложените съображения настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. С. И. против определение № 4068 от 14.12.2023 г. по ч. гр. д. № 4839/2023 г. на ВКС, II г. о., в частта, в която е потвърдено определение № 2079 от 11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на ВКС, I г. о. в частта му за оставяне без разглеждане частна жалба на Р. С. И..

Определението само в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4068 от 14.12.2023 г. по гр. д. № 4839/2023 г. по описа на ВКС, II г. о. в останалата част, с която е оставена без разглеждане частна жалба на Р. С. И. против определение № 2079/11.07.2023 г. по ч. гр. д. № 1886/2023 г. на ВКС, I г. о. в потвърдителната му част.

Оставя без уважение искането на И. М. П., М. И. М. и С. Д. Д. за присъждане на разноски в настоящето производство.

В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: