О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3029

гр. София, 20.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 355 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от М. Анвар, извършващ търговска дейност във Ф. Р. Г. с регистрация по ДДС/VAT/ № DE243184095 за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 2360 от 2.09.2024 г. в частта за разноските, като се намалят присъдените в полза на ответниците „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД разноски за производството пред ВКС в размер на 10 380 лв. Молителят поддържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Излага доводи, че при произнасяне по подадената молба по чл. 248 ГПК съдът следва да съобрази решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Ответниците „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД изразяват становище за неоснователност на молбата. Поддържат, че не е налице основание за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото делото се отличава с правна и фактическа сложност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, прие следното:

Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С определение № 2360 от 2.09.2024 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 647 от 25.10.2023 г. по в. т. д. № 164/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е обезсилено решение № 26 от 04.01.2023 г. по т. д. № 190/2022 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-3 състав, с което „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД са осъдени солидарно да заплатят на касатора сумата от 50 000 евро, частично от 190 000 евро, представляваща подлежаща на връщане цена по развален договор за продажба на употребявана машина от 26.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 50 000 евро от 31.01.2022 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 12 000 евро, частично от 45 600 евро, представляваща дължима неустойка по т. 5 от писмено споразумение за прекратяване на договор за продажба на употребявана машина от 26.05.2015 г., и е прекратено производството по делото по исковете на касатора срещу „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД за солидарното им осъждане да заплатят горните суми. С определението по чл. 288 ГПК касаторът ищец е осъден да заплати на „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД, разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 10 380 лв.

Като съобрази релевираното от касационния жалбоподател с молбата по чл. 248 ГПК допустимо възражение, настоящият състав намира, че в случая е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение с оглед прекомерността му. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с обжалваемия интерес /121261, 46 лв. – левовата равностойност на 62 000 евро/ следва да бъде съобразено, че осъществената защита в производството пред ВКС се изчерпва с депозиране на отговор на касационната жалба, съдържащ доводи във връзка с три въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и въведеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото преценката за недопустимост на предявените искове е основана на наличието на процесуална пречка по чл. 126, ал. 1 ГПК, като се изхожда от задължителните разяснения в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 на ОСГТК на ВКС. Визираните обстоятелства обуславят извод, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 10 380 лв. е прекомерно и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено на 3 000 лв.

По изложените съображения определението от 2.09.2024 г. следва да се измени, като присъдените разноски за адвокатско възнаграждение се намалят до размер от 3 000 лв. на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение № 2360 от 2.09.2024 г. по т. д. № 355/2024 г. на Върховен касационен съд, ТК, Първо отделение в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на „Интерграфик сървис“ ЕООД и „Интерграфик сървис и партньори“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение от 10 380 лв. на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.