Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1815/28.02.2020 г., подадена от „Фема-59“ ЕООД, ЕИК 111558032, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез процесуалните представители на дружеството адв.П. К. от САК и адв.К. И. от САК, срещу определение № 68/24.01.2020г., постановено по в. ч.гр. д.№11/2020г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Фема-59“ ЕООД против определение №1770/25.09.2019г., постановено по гр. д.№158/2019г. на Бургаския окръжен съд.

Според жалбоподателя постановеното от Бургаския апелативен съд определение е неправилно като постановено в нарушение на чл. 2 и чл. 118, ал. 2 ГПК вр. чл. 278, ал. 4 и чл. 273 ГПК. Поддържа, че след като съдът е приел, че е сезиран с искане за допълване, по което не е компетентен да се произнесе, следвало е да го изпрати за произнасяне до надлежния съд и като не е сторил това, той е лишил страната от правото искането да бъде разгледано и решено. За неправилен счита извода, че произнасянето по това искане е безпредметно по причина, че насрещната страна по делото има същото искане, доколкото исканията на двете страни по делото за обезсилване на решението на първоинстанционния съд са аргументирани с различни правни доводи, по които съдът дължи самостоятелно произнасяне.

Ответникът по жалбата – „БОКОРОДО“ ООД не изразява становище по основателността на подадената от „Фема-59“ ЕООД частна жалба.

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г. о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното:

Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 276, ал. 2 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството е за делба във фазата по извършване, като с решение №144/08.08.2018г., постановено по гр. д.№1161/2016г. по описа на Несебърския районен съд, допуснатите до делба имоти: ПИ с идентификатор №......... по КК на [населено място] с площ от 3063кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план – УПИ... в кв..., находящ се в [населено място], “П.“ №1, хотел „П.“, представляващ сграда с идентификатор №......... по КК на [населено място], на площ от 341кв. м., брой етажи: 11, предназначение: хотел, находящ се в [населено място], „П.“ №1 и ресторант „П.“, представляващ имот с идентификатор. ........ по КК на [населено място], със засторена площ от 561кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за обществено хранене, находящ се в [населено място], „П.“№1, представляващи хотелски комплекс „П.“ с пазарна стойност 9 042 843лв., е изнесен на публична продан като е постановено получената от проданта сума да се разпредели при дял 9/10 за „Бокородо“ ООД и дял от 1/10 за „Фема -59“ ЕООД.

Със същото решение /№144/08.08.2018г., постановено по гр. д.№1161/2016г./ Несебърския районен съд е осъдил „Фема – 59“ ЕООД да заплати на „Бокородо“ ООД на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 25 669.73лв., равняваща се на дела на „Фема-59“ЕООД в съсобствеността и представляваща 1/10 част от стойността на извършените подобрения в ПИ с идентификатор. .........., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията /22.08.2017г./ до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 26 029.22лв. претенцията е отхвърлена; сумата от 26 065.52лв., равняваща се на дела на „Фема-59“ ЕООД в съсобствеността и представляваща 1/10 от стойността на извършените необходимите разноски и подобрения в имота, представляващ хотел „П.“ – сграда с идентификатор. ......., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 37 045.94лв.; сумата от 2458.85лв., равняваща се на дела на „Фема-59“ ЕООД в съсобствеността и представляваща 1/10 част от стойността на извършените енобходими разноски и подобрения в имота, представляващ ресторант „П.“ – имот с идентификатор. ........., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5722.55лв.

На основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС „Бокородо“ ООД е осъдено да заплати на „Фема-59“ ЕООД сумата от 34 066лв., представляваща обезщетение за получените от „Бокородо“ ООД добиви от съсобствените недвижими имоти /ПИ с идентификатор. ..........;. ........ и. ......../ за периода от 17.02.2017г. до 04.09.2017г.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от „Бокородо“ ООД в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „Фема-59“ ЕООД сума над 458.33 лв. до уважения размер от 34 066лв. и от „Фема-59“ ЕООД в частта, с която е определена оценката на делбения имот и дружеството е осъдено да заплати на „Бокородо“ ООД сумата от 54 193.25лв., представляваща подобрения и необходими разноски съобразно притежаваната от дружеството част от делбения имот.

В първото открито съдебно заседание, проведено в производството пред въззивния съд по образуваното по подадените въззивни жалби в. гр. д.№158/2019г., процесуалните представители на двете спорещи страни са поискали спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК. С протоколно определение от 05.03.2019г. производството по в. гр. д.№158/2019г. е спряно и това определение е влязло в сила на 13.03.2019г.

До изтичането на предвидения в чл. 230 ГПК 6-месечен срок искания за възобновяване на производството по делото не са постъпили, поради което и като е взел предвид, че споровете между страните се свеждат само досежно претенциите по сметки, с определение №1770/25.09.2019г. Бургаският окръжен съд е прекратил производството по в. гр. д.№158/2019г.

На 01.10.2019г. по в. гр. д.№158/2019г. е постъпила молба от „Бокородо“ ООД с искане на основание чл. 250, ал. 1 ГПК постановеното на 25.09.2019г. определение да бъде допълнено, като на основание чл. 231, ал. 1 ГПК постановеното от първоинстанционния съд решение бъде обезсилено в обжалваните пред въззивния съд части.

На 21.10.2019г. срещу определение №1777/25.09.2019г. е подадена частна жалба от „Фема-59“ ЕООД до Апелативен съд – Б. с оплаквания, че същото е неправилно. Според дружеството-жалбоподател Бургаският окръжен съд неправилно е приел, че е сезиран с въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд единствено в частта му по предявените искания по сметки, тъй като в подадената от „Фема – 59“ ЕООД въззивна жалба се съдържат оплаквания срещу решението на първоинстанционния съд и в частта за делбата на имота, което е посочено и в определение от 11.02.2019г., с оглед на което е била допусната и комплексна съдебно-икономическа експертиза. Съделителят е поддържал, че Бургаският окръжен съд е следвало да постанови освен прекратяване на производството по в. гр. д.№158/2019г. и обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която са разрешени облигационните спорове на страните, а по иска за делба – да внесе делото в архив по реда на чл. 60, ал. 2 от Правилник за администрацията на съдилищата.

В така подадената частна жалба съделителят „Фема – 59“ ЕООД е твърдял също така, че на 27.05.2019г. /в рамките на 6-месечния срок по чл. 231, ал. 1 ГПК/ се е разпоредил със своята идеална част от имота в полза на другия съделител „Бокородо“ ООД и е поискал производството по делото да бъде прекратено поради липса на съсобственост между страните по делото, т. е. поради липса на предмет, както и решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено в частта за извършване на делбата.

Постановявайки определение №68/24.01.2020г., Бургаският апелативен съд е приел, че подадената от „Фема – 59“ ЕООД частна жалба е недопустима.

На първо място е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на съдебния акт, когато самият акт като резултат я удовлетворява. Изложени са съображения, че мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, защото те не са самостоятелен източник на правни последици наред с диспозитива, който се ползва със сила на пресъдено нещо.

Взето е предвид, че съделителят „Фема – 59“ ЕООД изрично заявява, че желае прекратяването на въззивното производство в атакуваната част досежно извършването на делбата, в какъвто смисъл е и обжалваното от него определение №1770/25.09.2019г. по в. гр. д.№158/2019г. по описа на Бургаския окръжен съд, но претендира същия резултат на друго основание, т. е. налице е обжалване само на мотивите на съдебния акт, което е недопустимо.

По отношение на искането за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че съставлява претенция за допълване на прекратителното определение на БОС и подлежи на разглеждане по реда на чл. 250 ГПК, в какъвто смисъл е налице депозирана от „Бокородо“ ООД молба по в. гр. д.№158/2019г. на Окръжен съд – Бургас.

Определението е правилно.

Както правилно е приел Бургаският апелативен съд, обжалването на мотивите на съдебния акт е недопустимо – страната не може да обжалва само мотивите на съдебния акт, когато той я удовлетворява като резултат. Мотивите не могат да бъдат обект на обжалване отделно от самия съдебен акт /диспозитива/, тъй като по отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения не се формира сила на пресъдено нещо /т. 18 на ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС/.

Правилни са и изводите на въззивния съд и досежно съдържащото се в жалба вх.№16373/21.10.2019г. искане за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение – по естеството си същото представлява искане за допълване на постановеното от Бургаския окръжен съд определение №1770/25.09.2019г. по в. гр. д.№158/2019г., по което сезираният с частна жалба състав на Бургаския апелативен съд не е компетентен да се произнесе.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че определение №68/24.01.2020г. на тричленен състав на ГК на Бургаския апелативен съд по ч. гр. д.№11/2020г. следва да бъде отменено само по причина, че искането за обезсилване на постановеното от първоинстанционния съд решение не е било изпратено на компетентния Бургаски окръжен съд. Разпореждането, с което определено искане се изпраща на компетентния съд за произнасяне не касае съществото на спора пред Бургаския апелативен съд. Същото би подлежало на самостоятелно обжалване само в хипотезата на чл. 121 ГПК, каквато обаче в случая не е налице, доколкото не се поддържа друг съд, различен от Б. окръжен, да е компетентен да се произнесе по искането. Освен това при наличие на изрично изложени в мотивите към обжалвания акт съображения, че искането за обезсилване на първоинстанционното решение съставлява претенция за допълване на прекратителното определение на Бургаския окръжен съд, липсата на изричен диспозитив в този смисъл представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК и в този смисъл не касае правилността на акта. Освен това, посочвайки, че искане в същия смисъл е постъпило и от съделителя „Бокородо“ ООД с молба по в. гр. д.№158/2019г. на БОС, Бургаският апелативен съд не е изразил становище, че искането на „Фема - 59“ ЕООД е безпредметно. Напротив, изрично е посочено, че и искането на „Фема – 59“ ЕООД подлежи на разглеждане от БОС.

С оглед на това, подадената частна жалба вх. № 1815/28.02.2020 г. следва да бъде оставена без уважение, като искането на „Фема – 59“ ЕООД за допълване на определение №1770/25.09.2019г., постановено по в. гр. д.№158/2019г. на Бургаския окръжен съд бъде изпратено на Бургаския окръжен съд за произнасяне.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1815/28.02.2020 г., подадена от „Фема – 59“ ЕООД срещу определение № 68/24.01.2020г. по ч. гр. д. № 11/2020 г. на Апелативен съд - Б., ГК.

Искането на „Фема – 59“ ЕООД за допълване на определение №1770/25.09.2019г., постановено по в. гр. д.№158/2019г. на Бургаския окръжен съд, да се изпрати на Бургаския окръжен съд за произнасяне.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: