Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ”АД, [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 5723 от 26.07.2019 г., по в. гр. д.№ 15261/2018 г., в частта, с която след отмяна на осъдителното решение на Софийски районен съд № 4519 от 17.07.2018 г., по гр. д.№ 5957/16 г. са отхвърлени предявените от настоящия касатор, срещу[Фирма 1] обективно кумулативно съединени искове: по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за над сумата 8 178.64 лв. до пълния присъден размер от 13 844.12 лв., представляваща стойност на изпълнени СМР - топлоизолация и хидроизолация на обекти:„ Център за настаняване от семеен тип” – двуетажна жилищна сграда в УПИ І –„ЗА ЖСК”, кв. 47а, м. [улица]и „Център за настаняване от семеен тип” – двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м.”Надежда І –ва ч.”, район „Надежда”, съгласно договор № BG 161Р0001/1.1. -12/2011/047 – -S-2 от 31. 07.13 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 08.01.2016 г. до окончателното плащане на сумата и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумите: 22 574.47 лв., представляваща стойността на извършени допълнителни СМР на обект „Център за настаняване от семеен тип”, двуетажна жилищна сграда в УПИ І –„ЗА ЖСК”, кв. 47а, м. [улица], ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -08.01.2016 г. до окончателно изплащане на сумата и 18 345.65 лв., представляваща стойността на извършени допълнителни СМР на обект „Център за настаняване от семеен тип – двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м.”Надежда І ч.”, район „Надежда”, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба - 08.01.2016 г. до окончателното плащане на сумата.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В депозирано към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава касационно обжалване по приложно поле с едновременното наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК и на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, последните по отношение определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.” За приложението на чл. 20 ЗЗД и съблюдаване от съда на въведените със сочената разпоредба критерии.; и 2.”Ако в хода на изпълнение на дейности по договор, сключен в резултат на обявена и проведена обществена поръчка е възникнала необходимост от извършване на непредвидени СМР, съответно тези СМР са извършени в полза, със знанието и със съгласието на възложителя и са приети от него без забележки, дължи ли се заплащането им от последния и съответно ограничено ли е същото от уговорени в договора ценови праг?”

Въведеното селективно основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, поддържано по отношение на въпрос № 1, е аргументирано с различно възприето разрешение на същия този въпрос в обжалвания съдебен акт, спрямо дадения му отговор казуалната практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК: № 74 от 09.07.2019 г., по т. д.№ 1698 /2018 г. но ІІ т. о.; № 157 от 30. 12. 2012 г., по т. д.№ 696/2011 г. на ІІ т. о.; № 121 от 27. 09.13 г., по т. д.№ 621 / 2012 г. на І т. о.

За илюстрация на визираното противоречие с практиката на ВКС, който допълнителен критерий за селекция се поддържа и по отношение на въпрос № 2, е цитирано решение № 241 от 09.03.2017 г., по т. д.№ 2799/2015 г. на І т. о. на ВКС.Еременно въведеният по отношение на въпрос № 2 селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е обоснован с липса на установена практика на ВКС, както и с необходимост от такава, с оглед реализируемостта на голяма част на търговския оборот именно чрез обществени поръчки.

Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по допустимостта на касационната жалба и по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

При условията на евентуалност възразява и срещу основателността на въведените касационни основания.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността й, е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е частично процесуално допустима, по критерия на чл. 280, ал. 3 ГПК(ДВ, бр. 86/ 2017г.), поради следното:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в редакцията й, обнародвана в ДВ, бр. 86/17 г., от обхвата на касационния контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, са изключени решенията на въззивните съдилища с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела, към която категория спада и настоящето, предвид произхода на претендираните вземания, качеството на ищеца, на търговец и изричната разпоредба на чл. 365, т. 2 ГПК. Поради изложеното и предвид цената на всяка от отделните обективно съединени искови претенции, която е меродавната и която е: по иска, основан на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – 13 844.12 лв., по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността на извършени допълнителни СМР на обект ”Център за настаняване от семеен тип –двуетажна жилищна сграда в УПИ ІІ, кв. 130, м.”Надежда І-ва ч.” в размер на -18 345, 65 лв. и по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойността на извършените допълнителни СМР на обект „Център за настаняване от семеен тип - двуетажна жилищна сграда в УПИ І – „ЗА ЖСК”, кв. 47а, м.”Бул. С. Д” – в размер на 22 574.47 лв., настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба на „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ”АД, [населено място] е допустима само в частта й, относима към въззивното решение на СГС по осъдителния иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чиято цена е над законовия минимум от 20 000 лв. - 22 574.47 лв.

В останалата й част, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Обстоятелството, че всеки един от обективно кумулативно съединените осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД може да бъде самостоятелно предявен, означава, че общият им сбор, формиран от цената на всеки един от тях, е правно ирелевантен и в разглежданата хипотеза не обосновава различен правен извод.

За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба, приета за процесуално допустима, въззивният съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, наведените в хода на процеса доводи и възражения, е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното в исковата молба валидно обвързване на страните от договор за извършване на СМР, сключен на 31.07.2013 г. след провеждане на открита процедура за възлагане на обществена поръчка, подчинена на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ)( отм. в ДВ, бр. 13/2016г.), с предмет „Избор на изпълнител на строително - монтажни работи” и за обектите, подробно описани от ищеца. Счел е, че по силата на този договор ищцовото търговско дружество „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ”АД е поело задължение да изпълни възложените му от[Фирма 1] строително - монтажни работи в съответствие с уговорените за неразделна към договора част: техническата спецификация на възложителя и техническа, ценова оферти на самия изпълнител и количествено – стойностна сметка за единичните цени и количества на отделните СМР.

По общо съгласие на страните, материализирано в договорната клауза на чл. 2, ал. 1, дължимото възнаграждение е определено на 931 514.36 лв. без ДДС или на 1 117 817.22 лв. с ДДС и като формиращо се на база количествата СМР, дейностите за изпълнение на договора и единични цени за включен труд, механизация, материали, допълнителни разходи, печалби, разходи за временно строителство и всички други разноски, необходими за изпълнението на отделните видове работи по ценовата оферта на изпълнителя. За безспорен е приет и факта, че в определената за дължима от възложителя стойност съконтрахентите са включили и 10 % непредвидени разходи, равняващи се на 84 683.13 лв. без ДДС или 101 619.76 лева с ДДС, а в чл. 2, ал. 2 е договорен и начинът на установяване вида и количеството на непредвидените строително -монтажни работи - с констативен протокол, подписан от участниците в строителството, с който се мотивира и необходимостта от допълнителното им изпълнение. С изричната договорна клауза на чл. 2, ал. 6 е договорено, че всички останали разходи, надвишаващи определените в договора стойности, които са извършени от изпълнителя остават за сметка на последния. Съобразявайки конкретните уговорени между страните условия и като се е позовал на безспорния помежду им факт, установен и от представените по делото писмени доказателства –тристранно подписани протоколи, за извършените и приети, без възражения, видове и количества СМР, въззивният съд е извел правен извод, че „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ” АД е изпълнил точно договорното си задължение – предал е готов трудов резултат, съответстващ на възложеното.

Въз основа на приложените по делото писмени доказателства – тристранно подписани протоколи обр. 12 и обр. 19, останали неоспорени в процеса вкл. от изпълнителя, вкл. двата допълнителни приемателни протокола от 18.12.2014 г., с които последни са установени и приетите за извършени нови и надвишаващи първоначално договорените СМР на двата обекта, решаващият състав на въззивния съд е счел за доказана стойността и на същите, така както е определена от съконтрахентите - 50 385.02 лв. с ДДС за първия обект и 50 622.77 лв., с вкл. ДДС, за втория. Съобразявайки спецификата на процесния договор, въведената с чл. 43, ал. 1 ЗОбП (сега отм. ) забрана за неотменимост на постигнатите уговорки и извършеното от ответника плащане, което според приложените с отговора на исковата молба платежни документи и констатациите на в. л. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е безспорно получено от ищеца и възлиза на сумата 1 009 638. 57 лв., решаващият състав на СГС е изградил правен извод, че и възложителят е изпълнил договорното си задължение да плати уговореното възнаграждение за приетата работа, с изключение на допълнителните непредвидени СМР, над договорения максимален праг за същите.

Изложени са съображения, че когато изрично в договора за възлагане на обществена поръчка страните са уговорили разходи за непредвидени СМР и максимален праг за същите, то заплащането им от възложителя се дължи на договорно основание – чл. 266, ал. 1 ЗЗД, извън общата цена на договора( общото договорено възнаграждение), но конкретната сума трябва да е в съответствие с уговорената максимална тяхна стойност, т. е. не може да не я надхвърля. Останалите разходи, дори да са непредвидими, но обективно необходими за завършването на обекта, са за сметка на изпълнителя по силата на ясната и недвусмислена договорна клауза на чл. 2, ал. 6 от процесния договор. Съобразявайки така установените по делото факти и твърдението на ищеца, че всички извършени от него работи, като изпълнител на обекта са в пряка и неразривна връзка със сключения договор, решаващият състав на СГС е извел краен правен извод по иска, основан на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че претендираното плащане няма за източник извъндоговорно основание. Като допълнителен аргумент в подкрепа на възприетото разрешение, че изпълнените СМР, макар и извън общата договорена цена, се дължат на договорно основание, въззивният съд се е позовал на констатациите в заключението на изслушаната съдебно - техническа експертиза, според които същите са били предвидени в инвестиционния проект, а чрез него и в предмета на обществената поръчка. Изложил е съображения, че доколкото сключването на договор за обществена поръчка, като гражданскоправен етап от процедурата по възлагане на обществената поръчка по ЗОбП отм., е задължително свързан и с предхождащи го административни актове-предпоставка за неговото сключване, съдържанието на същия е всякога обусловено както от документацията за участие, така и от волеизявленията на страните, извършени по време на процедурата за нейното възлагане. Счел е, че в хипотезата на възложено строителство, тази процедура, по арг. от чл. 28, ал. 1, т. 9 ЗОбП(сега отм. ), задължително включва прилагане към решението за нейното откриване инвестиционен проект и техническа спецификация. Затова и всяко настъпило изменение в инвестиционния проект, за чието изпълнение договорът е бил сключен, се определя като изменение в параметрите на самата поръчка. Следователно включването, според категоричното заключение на съдебно - техническата експертиза, на част от дейностите, чието плащане ищецът претендира на извъндоговорно основание, в инвестиционния проект, подлежал на изпълнение по договора, според СГС, обосновава правен извод, че тези строителни работи се явяват неразделна част и от процесния договор, независимо от отсъствието им в КСС към него. Затова и последните могат да бъдат успешно претендирани, но само на договорно основание, съобразно конкретните договорени за тях условия, но не и чрез субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД поради настъпило неоснователно обогатяване. Решението е подписано с особено мнение от старши –члена на съдебния състав, който счита иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД относно изграждането на огради, рамки и бетонови настилки, за основателен до размера на направените разходи за труд и за материали за осъществените СМР.

Настоящият съдебен състав намира, че съобразени решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение, в частта му, подлежаща на факултативен касационен контрол, дават основание да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС достъпът до касационен контрол е предпоставен от произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който включен в предмета на спора е обусловил изхода на конкретното дело и по отношение на който е налице някой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос, с който се аргументира общото основание за допускане на касационно обжалване - винаги специфичен за делото, трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая първият от поставените от касатора въпроси, поради приетата частична недопустимост на касационната жалба се явява въобще неотносим и не обосновава общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно е, че е поставен извън решаващите правни аргументи на въззивния съд, същият е хипотетичен и няма обуславящо значение за крайния изход на делото, дори и да е важен правен въпрос. Съдържанието на мотивите в обжалвания съдебен акт сочи, че въззивният съд не е преценил да е налице необходимост от тълкуване волята на страните, обективирана в процесния договор, поради съществуващ помежду им спор относно действителното съдържание на волеизявленията им.Напротив изрично е посочил, че общата воля на съконтрахентите относно начина на установяване вида и количеството на непредвидените строителни работи, максималния праг на тяхната стойност, която е дължима от възложителя, отговорността за останалите разходи, надвишаващи същия, които са извършени от изпълнителя е ясна и недвусмислена и е обективирана в договорните клаузи на чл. 2 от договора. Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните указания в т. 1 на ТР 01/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни селективни основания.

Отделно е, че доколкото във въззивното решение на СГС липсва произнасяне по приложението на чл. 20 ЗЗД, с оглед критериите по които следва да се тълкува договора за разкриване действителната воля на съконтрахентите, материализирана в същия, твърдяното от жалбоподателя в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК противоречие с цитираната казуална практика на ВКС е и недоказано.

Не обосновава общото селективно основание за достъп до касация и въпрос № 2. С оглед допустимата част на касационната жалба само в по отношение на въззивния съдебен акт, постановен по иска, основан на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, този въпрос се явява неотносим, без връзка с решаващите мотиви на въззивния съд за отсъствие на елементите от общия фактически състав на неоснователното обогатяване.

Нещо повече. Поставянето му, дори и да се приеме, че същият следва да бъде обсъден, с оглед отреченото приложение на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради дължимост на претендираните суми на договорно основание, а не поради твърдяното от ищеца неоснователно разместване на имуществени блага в полза на ответника, е изцяло обусловено от несъгласието на касатора със законосъобразността на извода на въззивния съд, че когато изрично в договора за възлагане на обществена поръчка страните са уговорили разходи за непредвидени СМР и максимален праг за същите, заплащането им се дължи на договорно основание, но конкретната сума трябва да съответства на договорената максимална стойност за тях. Следователно отговорът на този въпрос по необходимост изисква извършване на присъщия на касационната инстанция инстанционен контрол за проверка правилността на обжалвания съдебен акт на СГС, вкл. с оглед ангажираните по делото конкретни доказателства. Затова и така поставен въпрос № 2 не притежава характеристиката на правен въпрос по см. на разясненията в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.Интен за предпоставките за достъп до касация, той не подлежи на обсъждане в производството по селектиране на касационните жалби.

Липсата на общата основна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва да е налице необходимост от обсъждане на въведените от жалбоподателя допълнителни предпоставки за достъп до касация.

Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че критерият за селекция по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, на който жалбоподателят се позовава, намира приложение само в случаите, когато конкретната приложима правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание чрез корективно тълкуване, или когато се налага изоставяне на едно вече дадено й тълкуване от съдилищата, което макар и непротиворечиво е неправилно и следва да бъде променено, респ. да бъде осъвременено, поради настъпила впоследствие обществено - икономическа промяна, като е необходимо още целеното с промяната точно прилагане на закона да е от значение за развитие на правото.

Настоящият състав намира, че касационният контрол не следва да бъде допуснат и на поддържаното специално селективно основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

За да е налице „очевидна неправилност” на обжалвания съдебен акт като самостоятелна специфична предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е необходимо обоснованият порок, допуснат от въззивния съд да е съществен до степен, че да може да е пряко установим от състава на касационната инстанция. Това означава същият да е изводим непосредствено от съдържанието на обжалвания съдебен акт и извън всякакво разумно съмнение относно начина, по който възникналият правен спор е следвало да бъде разрешен, т. е. без реална необходимост от какъвто и да е анализ или обсъждане на въведените от касатора доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Затова, според формираната непротиворечива практика на ВКС очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма, или който е постановен при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. В случая не само, че решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика, но и подобни пороци не се твърдят от жалбоподателя. Поради изложеното въззивното решение на Софийски градски съд не се явява „очевидно неправилно” по см. на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Насрещната по касационната жалба страна в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е претендирала деловодни разноски за производството по чл. 288 ГПК, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл. 78, ал. 3 ГПК й се следват, но само, ако е доказано реалното им извършване, каквито доказателства в срока за отговор на касационната жалба не са представени.

Видно от данните по делото препис от касационната жалба е редовно връчен на[Фирма 1] на 03.10.2019 г. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, който за страната изтича на 04.11.2019 г. – понеделник (присъствен ден) насрещната по касационната жалба страна е депозирала съответен отговор. В последния абзац от същия, като приложение, са описани следните документи: списък на разноските по чл. 80 ГПК пред касационната инстанция, договор за процесуално представителство и доказателства за направени плащания, адвокатско пълномощно, цитирана съдебна практика и преписи за касатора. Те обаче не са приложени извън преписите за касатора и цитирана, за сведение, съдебна практика. Едва с допълнителна молба вх. в канцеларията на СГС с № 138912 от 12.11.2019 г. посочените по –горе, като приложение към отговора на касационната жалба, документи –списък на разноските по чл. 80 ГПК пред касационната инстанция, договор за процесуално представителство и доказателства за направено плащане, са представени. Изрично от съдържанието на молбата е отбелязано, че това са документите, описани в отговора на касационната жалба и се подават във вр. с последния.

Съобразена датата на молбата, обаче – 12.11.2019 г., същите тези документи, вкл. и списъка по чл. 80 ГПК се явяват след срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, който е преклузивен по своя характер. Поради това и не е налице основание да бъдат ценени от състава на касационната инстанция.Поради изложеното искането за присъждане на деловодни разноски на[Фирма 1] се явява недоказано и поради това, неоснователно.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ” АД, [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 5723 от 26.07.2019 г., по в. гр. д.№ 15261/2018 г., в частта, с която след частична отмяна на осъдително решение № 4519 от 17.07.2018 г., по гр. д.№ 5957/16 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените срещу[Фирма 1] обективно съединени искове по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 8 178.64 лв. до пълния присъден размер от 13 844.12 лв и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 18 345.65 лв..

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на въззивното решение на Софийски градски съд № 5723 от 26.07.2019 г., по в. гр. д.№ 15261/2018 г. в останалата му част, по касационната жалба на „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ”АД, [населено място], вх. № 114337/19.09.2019 г..

ОПРЕДЕЛНИЕТО, в частта, с която касационната жалба на „ТЕЛЕКОМПЛЕКТ” АД, [населено място] е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК, в едноседмичен срок от връчването му на страната.

В ОСТАНАЛАТА му част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: