О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4663

Гр. София,16.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.09.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №713/24 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №2466/23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 3000 лв./ при пълен размер на претенцията от 10 000 лв./ предявеният от С. Т. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязло в сила решение по нахд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по значимите за спора материалноправен въпрос: Как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице? и процесуалноправен въпрос: При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?

Намира, че по поставените въпроси въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС – ППВС №4/68 г., т.ІІ и ТР №1/4.01.2001 г., т.19, както и на цитираната трайна практика по чл.290 ГПК. Според тази практика справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства на случая. Паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и в дисхармония със справедливостта е определянето на парично обезщетение, по –голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: При присъждане на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че понятието справедливост по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания.

Производството срещу ищеца е приключило за период от малко повече от 1 година и 9 месеца. В случая при определяне размера на дължимото обезщетение са съобразени продължителността на наказателното производство, от привличане на ищеца като обвиняем /21.07.2020 г. / до постановяване на оправдателното решение /30.03.2022 г./, наложената мярка за неотклонение гаранция в пари /отменена с определение № 184396/25.08.2020 г. по НЧД № И-11209/2020 г. по описа на СРС, НО, 102 състав/, характерът на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по глава седма НК – престъпление против реда и общественото спокойствие - чл. 325, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 2 години и обществено порицание, т. е. не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. По време на досъдебното производство ищецът е живял в неизвестност дали ще бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление, което не е извършил, което се е отразило неблагоприятно върху психиката му. От друга страна, наложената мярка за процесуална принуда спрямо ищеца и извършваните с негово участие процесуални действия, не са от такова естество, че да променят съществено обичайния му начин на живот.

От събраните по делото гласни доказателства според въззивния съд се установява, че в конкретния случай проведеното незаконно наказателно преследване е причинило сериозен психически стрес на ищеца, той бил подтиснат и се притеснявал. От показанията на разпитания свидетел, които съдът е кредитирал като логични и достоверни, се установява, че ищецът изпадал в депресия, когато ставало въпрос за съд, приемал успокоителни хапчета, а бил и често неработоспособен, докато работил, заедно с разпитания свидетел в Министерство на културата. Свидетелят сочи още, че имало медийни инсинуации във връзка с делото и ищецът се притеснявал от тях. Или по делото е установено, че ищецът е преживял психическо страдание от воденото срещу него наказателно производство, което според въззивния съд повлияло в значителна степен на личния и професионалния му живот.

Ищецът е с чисто съдебно минало (видно от свидетелството за съдимост по наказателното дело, той е бил реабилитиран) и повдигането и поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление е дало неблагоприятно отражение върху психиката му на неосъждан човек. Същевременно въззивният съд е съобразил, че спрямо ищеца веднъж вече е проведено наказателно производство за шофиране в нетрезво състояние, завършило с освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Наличието на житейски опит на ищеца по повдигани срещу него обвинения и проведени съдебни производства е повишило в известна степен поносимостта му към подобни стресови фактори, поради което интензивността на негативните емоционални преживявания при него не е толкова голяма, колкото би била при друго лице без такъв опит. След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал и при комплексно анализираните по-горе обстоятелства, разкриващи преживените психически стрес и тревожност, причинени на ищеца от воденото срещу него наказателно производство, въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 3000 лв.

Тези изводи не са формирани в противоречие с практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси. В случая са установени, изброени и анализирани конкретните обстоятелства на случая, свързани с обема, тежестта и интензитета на претърпените неимуществени вреди - ППВС №4/68 г.. Посочено е значението на тези обстоятелства за определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, при отчитане на социално – икономическите условия в РБ към момента на увреждането /2020 -22 г./ - ТР №1/2001 г., т.19, р. по гр. д. №85/12 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.. Обезщетението не е присъдено в необосновано висок, противоречащ на критерия за справедливост размер - р. по гр. д. №593/10 г. на четвърто г. о. и цитираното в него р. по гр. д. №2041/02 г. на четвърто г. о. на ВКС.

Въззивното решение не противоречи, а напротив – съответства на сочената от касатора практика на ВКС – ППВС №4/68 г., ТР №1/01 г., т.19, р. по гр. д. №2516/14 г. на четвърто г. о. на ВКС, р. по гр. д. №159/11 г. на трето г. о. на ВКС, р. по гр. д. №631/16 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. №85/12 г. на четвърто г. о. на ВКС, р. по гр. д. №593/10 г. на четвърто г. о. на ВКС и др. Затова не е налице основанието за допускане на обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Останалите две основания – по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК са посочени от касатора само формално, без да са обосновани специфичните им допълнителни предпоставки / ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК/, за което е възразил и ответникът по жалба.

Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 2466/23 г. от 30.11.23 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: