Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса срещу Решение № 334/15.01.2018г., постановено по административно дело №8538/2017година по описа на Административен съд София – град след връщане на делото със задължителни указания от Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменено Решение № 8210/20.12.2016г., постановено по адм. дело № 8389/2015г. по описа на Административен съд София – град, с което е отменена Заповед №РД-15-47/11.08.2015г. на директора на СЗОК. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу Заповед № РД–15-47/11.08.2015г. на директора на СЗОК за прекратяване на договор за оказване на специализирана извънболнична помощ № 22-2259/2015г.

Ответникът - Медико–дентален център “Авицена” ЕООД, представлявано от управителя д-р Ц.Г, чрез процесуален представител адв.. Й, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба, като намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски, като се прилага списък по чл. 80 ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като приема първоинстанционното решение за правилно.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С оспорения съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя, по жалба на Медико-дентален център “Авицена” ЕООД, представлявано от управителя д-р Ц.Г, Заповед № РД-15-47/11.08.2015 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 20, ал. 1. т. 4 във връзка с чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО, във връзка с чл. 95, ал. 1, т. 7 и чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2015 г., едностранно, без предизвестие, е прекратен договор за специализирана извънболнична медицинска помощ № 22-2259/16.02.2015 г., по пакет „Кардиология", „Нервни-болести" с извършване на ВСМД „Криотерапия и лазер терапия на доброкачествени тумори", „Детски болести”, „Очни болести", „Кожни болести", „Акушерство и Гинекология" и „Ортопедия и травматология" поради установено отчитане на медицинска дейност, която не е извършена по посочените пакети, считано от датата на влизане в сила на заповедта.

В последната са изложени следните фактически обстоятелства, които се оспорват по делото:

При извършената проверка са съставени констативен протокол от 14.07.2015 г., подписан от двама свидетели и протокол за неоснователно получени суми № ФВ-633/06.08.2015г., връчен на представляващия лечебното заведение д-р Ц.Г на 06.08.2015г., в които са описани фактите, установяващи отчитане в Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) на медицинска дейност за периода от 01.01.2006 г. до 31.07.2015 г. включително, която не е извършена в изпълнение на индивидуални договори №№ 0002404/16.02.2006 г.; 0002404/16.02.2006 г.; 0002374/01.03.2007 г.; 0002374/01.03.2С 22-2259/05.02.2008 г.; 22-2259/05.03.2009 г.; 22-2259/05.03.2009 г.; 22-2259/02.02.2010; 2259/10.02.2011 г; 22-2259/11.02.2012 г.; 22-2259/11.02.2013 г.; 22-2259/14.02.2014 г.; 2259/14.02.2015 г.; но е заплатена от СЗОК.

При проверката, на адреса на МДЦ “Авицена” ЕООД, проверяващият екип констатирал, че на адрес: гр. С., р-н "Н. И", с. Б., ул. “Стара планина” № 25, е разположена жилищна сграда – къща. Във връзка с констатираното, проверяващият екип е изискал сведение от съсед на посочения имот, който декларирал, че на посочения адрес никога не е имало функциониращо лечебно заведение МДЦ “Авицена” ЕООД.Уената липса на лечебно заведение на посочения адрес е обективирана в констативния протокол, подписан от двама свидетели, които удостоверяват този факт собственоръчно с положени подписи. За изясняване на фактите по назначената проверка, лекар-контрольор д-р Д.П изискал сведение от кмета на Кметство с. Б., р-н „Н. И" – Е.Я.В връзка с поисканото сведение, Е.Я предоставил на проверяващия екип писмо, изх. № 83/16.07.2015 г., с което същият декларирал, че на територията на село Балша „няма „работещо медицинско заведение - МДЦ “Авицена” ЕООД и никога във времето не е съществувало такова".

На основание констативен протокол от дата 14.07.2015 г., подписан от двама свидетели и писмо, изх. № 83/16.07.2015 г. на кмета на К. Б, органът установил, че на адрес: гр. С., р-н "Н. И", с. Б., ул. “Стара планина” не е разположено и никога не е функционирало лечебно заведение МДЦ “Авицена” ЕООД.

Съгласно подадените в СЗОК заявителски документи от управителя на МДЦ “Авицена” ЕООД, д-р Ц.Г за 2006 г., 2007 г.. 2008 г.. 2009 г., 2010 г.; 2011 г.; 2012 г.; 2013 г.; 2014 г., за сключване на индив. договор с НЗОК, респ. със СЗОК, за адрес, на който лечебното заведение ще оказва специализирана медицинска помощ е посочен този в гр. С., р-н "Н. И", с. Б., ул.”Стара планина” № 25. На същия адрес е и регистрацията на МДЦ “Авицена” ЕООД в РЦЗ/РЗИ - гр. С.. НЗОК, чрез СЗОК сключила с МДЦ “Авицена” ЕООД договори за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ със следните номера: №0002404/16.02.2006 г.; №0002374/01.03.2007 г.; №22-2259/05.02.2008 г.; №22-2259/05.03.2009 г.; №22-2259/02.02.2010 г.; №22-2259/10.02.2011 г.; №22-2259/11.02.2012 г.; №22-2259/11.02.2013 г. и №22-2259/14.02.2014 г. Съгласно посочените договори, МДЦ „Авицена” ЕООД следва да извършва специализирана извънболнична медицинска помощ на адреса, посочен в договора, за който лечебното заведение има регистрация.

На основание сключените договори, отчетените от МДЦ “Авицена” ЕООД медицински дейности за цитирания период и заплатени от НЗОК, респ. СЗОК, съгласно подробна аналитична ведомост за периода от 01.01.2006 г. до 31.07.2015 г., изготвена и предоставена от началник отдел “Счетоводство и човешки ресурси”, са на обща стойност 316 834.20 лева.

Посочената аналитична ведомост е изготвена въз основа на отчетени от лечебното заведение в СЗОК финансово-отчетни документи (фактури, спецификации и отчети за месечно отчитане на дейността на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ) за посочения период. Към заявителските документи, при сключване на договор № 22-2259/2015 г. със СЗОК, лечебното заведение е представило и удостоверение № 7513/19.12.2014 г. за регистрация на лечебното заведение в СРЗИ на адрес: гр. С., р-н "Н. И”, с. Б., ул.”Стара планина” № 25. От цитираното удостоверение е видно, че лечебното заведение следва да осъществява дейността си на посочения адрес. В. връзка с подадените документи, НЗОК, чрез СЗОК, е сключила с МДЦ “Авицена” ЕООД Договор № 22-2259/14.02.2015г., с адрес, съгласно регистрацията на лечебното заведение, на който следва да се извършва медицинската дейност.

Констатираното, според органа, представлява отчитане в СЗОК на медицинска дейност за периода от 01.01.2006 г. до 31.07.2015 г. вкл., която не е извършена в изпълнение на индивидуални договори с №№ 0002404/16.02.2006 г.; 0002374/01.03.2007 г.; 1.2-2259/05.02.2008 г.; 22-2259/05.03.2009 г..; 22-2259/02.02.2010 г.; 22-2259/10.02.2011 г.; 22-2259/11.02.2012; 22-2259/11.02.2013; 22-2259/14.02.2014; 22-2259/14.02.2015 г. с НЗОК, за което на лечебно заведение МДЦ “Авицена” ЕООД е съставен и протокол за неоснователно получени суми за отчетената медицинска дейност, съобразно чл. 76а от ЗЗО.

Въз основа на изложеното, административният орган приема, че МДЦ “Авицена” ЕООД е отчитало медицинска дейност за специализирана извънболнична медицинска помощ, която реално не е извършвана, тъй като на посочения адрес липсва лечебно заведение. Относно МДЦ “Авицена” ЕООД е установено, че в периода 2006г. - 2015г. е била налице обективна невъзможност за изпълнение на договора, като лечебното заведение неправомерно е отчитало дейност.

Органът приема, че съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) и чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД за МД за 2015г., при отчитане на дейност, която не е извършена, директорът на РЗОК прекратява едностранно без предизвестие договора с изпълнителя на медицинска помощ по съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ.

При извършената служебна проверка от първоинстанционния съд досежно законосъобразността на акта, по делото са разпитани две групи свидетели – първата група, посочени от жалбоподателя и втора група свидетели, посочени от ответника. Приети са и 10 бр. декларации от лица, посочени като пациенти на МДЦ “Авицена” ЕООД.

Към административната преписка е приложен и Констативен протокол № 807 от 21.11.2013 г., съставен от две длъжностни лица при Столична регионална здравна инспекция – д-р М.Н и Д.Ц – мл. експерт „КМД“. Решаващият съд е направил извод, че съдържанието на този документ не е обсъдено от издателя на процесната заповед. Видно от протокола, на посочената дата е извършена проверка на МДЦ “Авицена” ЕООД по посоченото местонахождение на лечебното заведение: гр. С., р-н "Н. И", с. Б., ул. "Стара планина" № 25. Констатирано е, че центърът се намира на посочения адрес, като предстои смяна на адреса по регистрация и новият адрес ще бъде: р-н „Овча купел 1“, бл. 603, партер. Посочено е, че се спазват изискванията за водене на документацията и са дадени указания относно организацията на дейността. Дадени са препоръки в срок от седем дни да се подаде заявление в СРЗИ за пререгистрация досежно смяната на адреса.

Съдът е разгледал по същество жалбата, като я е приел за основателна и отменил заповедта. За установяване на фактите по спора, съдът е обсъдил всички свидетелски показания, както и декларациите, приложени по делото, за да направи обоснован извод относно категорично установения факт, че Медицинският център е извършвал медицинска дейност на поне един от адресите, посочени в Удостоверение №6598 от 10.02.2015 г., издадено от директора на СРЗИ. По делото са обсъдени всички доводи на страните и са уважени всички искания във връзка със събирането на доказателствата, относими към спора. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства отделно и в тяхната взаимовръзка, като на базата на правилно установена фактическа обстановка е извел правилни правни изводи за незаконосъобразност на издадената заповед поради нарушение на административнопроцесуалните правила чл. 35 и чл. 36 от АПК. Настоящата инстанция се солидаризира в изводите на първоинстанционния съд, че директорът на СЗОК не е събрал и обсъдил всички необходими доказателства преди постановяване на процесната заповед, като именно негова е тежестта да установи фактическите и правни основания за издаването й; допуснал е и нарушение на материалния закон. Посочено е, че действително, от данните по делото може да се направи извод, че е възможно да са налице нарушения от страна на дружеството при посочване на адреса при сключване на договора от 14.02.2015г., както и нарушения, допуснати по отделни пътеки и при отделни пациенти, но това не води до извод за липса на осъществявана дейност по съответните клинични пътеки, както към този момент, така и за девет годишния период назад, поради което е отменил оспорената заповед.

За пълното е цитирана приложимата правна уредба, съгласно основанието, посочено в заповедта за прекратяване на договора с медико-денталния център, а именно: чл. 59, ал. 11, т. 1 от ЗЗО, чл. 95, ал. 1, т. 7 и чл. 96, ал. 2, т. 1 от НРД МД за 2015г., според които разпоредби, при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, договорът се прекратява частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност, а не се прекратява цялостно договора между СЗОК и МДЦ “Авицена” ЕООД, както е направил административният орган в конкретния случай. Тази възможност е предвидена в чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО, съответно по чл. 96, ал. 2, т. 2 от НРД МД за 2015г. при наличие на повторно нарушение, за каквото в случая няма данни по делото. В обжалваната заповед № РД-15-47/11.08.2015г. на директора на СЗОК за прекратяване на договорните отношения, липсва обосновка защо административният орган е приел една от предвидените възможности и защо точно нея, което представлява допълнително основание за отмяната ѝ. Решението е правилно.

Съдът подробно е обсъдил, съгласно задължителните указания, дадени по Решение № 9298/13.07.2017г. по адм. д. 2353/2017г. на ВАС, събраните по предходното адм. д. № 8389/2015г. по описа на АССГ писмени и гласни доказателства. Констатирал е, че административният орган не обсъдил съдържанието на констативен протокол № 807 от 21.11.2013 г., съставен от две длъжностни лица при Столична регионална здравна инспекция, както и съдържанието на Удостоверение №6598 от 10.02.2015 г., издадено от директора на СРЗИ. Подробно е обсъдил и съдържанията на приложените по делото декларации, като е установил, видно от т. 1 и т. 13 от тях, докторите са имали правоотношение с МДЦ “Авицена” ЕООД, а един от тях е работил за дружеството и в гр. Г., и в ж. к. „Овча купел“, а от останалите декларации съдът е приел, че деклараторите не са посещавали лечебното заведение на посочения адрес в с. Б.. Обсъдил е подробно и устните показания на свидетелите и е кредитирал всички, като в заключение е стигнал до извода, че дружеството е осъществявало медицинска дейност на поне два различни адреса.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случаите, включително и по т. 1 "при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 24. В настоящия случай не се установява извършеното нарушение в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО, поради което обосновано и правилно, в съответствие с материалния закон, съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

От правна страна, в чл. 59, ал. 13 ЗЗО е предвидено, че директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция, съгласно действащия НРД. В чл. 59, ал. 11 ЗЗО са уредени случаите, при които директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в следните случаи: по т. 1 - при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, съответно по б. "а" - от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, по б. "б" - от изпълнител на болнична медицинска помощ - частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност; по т. 2 - при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло; по т. 3 - при системно нарушаване на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в националните рамкови договори; по т. 4 - при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15, и след оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им.

В чл. 96, ал. 2, т. 1 НДР МД за 2015 г., посочена като правно основание за издаване на заповедта, е предвидено, че директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена - частично за съответната КП/КПр/процедура или за съответния пакет по специалност от основния пакет специализирана извънболнична медицинска помощ, по която е отчетена дейността. В чл. 96, ал. 2, т. 2 НРД МД за 2015 г. е предвидено, че директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнители на медицинска помощ при повторно отчитане на дейност, различна от тази по т. 1, която не е извършена, като договорът се прекратява изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО директорът на съответната РЗОК прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД в случаите, включително и по т. 1 "при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установени по реда на чл. 72, ал. 24. В настоящия случай не се установява извършено нарушение в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1 ЗЗО, поради което обосновано и правилно, в съответствие с материалния закон, съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Неправилно е поддържаното от касационния жалбоподател становище, че в случаите, при които се касае до разрешена по договора дейност по един пакет, всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора. Такава възможност не е предвидена в приложимите нормативни разпоредби. Поради това, че се касае до налагане на санкция, определянето както на основанието, така и на вида й не може да стане по тълкувателен път, нито при прилагане по аналогия на закона. Съгласно действащата и приложима в конкретния казус нормативна уредба, в случаите, при които изпълнител на медицинска помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 2, вр. ал. 13 ЗЗО, съответно чл. 96, ал. 2, т. 2 НРД МД за 2015 г., тоест при повторно нарушение. След като в конкретния случай не е налице повторно нарушение, то прекратяването на договора е незаконосъобразно, както правилно е заключил и първоинстанционния съд.

По изложените съображения, административният съд правилно е отменил обжалваната заповед на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на ответника се дължат разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 334 от 15.01.2018 г. на Административен съд София - град по адм. д. № 8538/2017 г.

ОСЪЖДА СЗОК да заплати в полза на "Медико – дентален център “Авицена” ЕООД, представлявано от управителя д-р Ц.Г, чрез процесуален представител адв.. Й, сторените разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.