ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3892

гр. София 14.08.2024 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2024 (петнадесети май две хиляди и двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 743 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

то на компетентните органи голямо значение имали усилията им за ускоряване на производството. Принципът бил, че компетентните правозащитни органи били тези, от които се очаквало да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. В конкретния случай началният момент, от който следвало да се брои срокът на продължителност на наказателното производство, бил датата 02.05.2022 година, когато било образувано ДП № ЗМ-346/2022 година по описа на РУМВР В. Т. за престъплението, извършено спрямо пострадалия К. (при зададена „работна 8 Актът е постановен на 19.08.2024 квалификация“ престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК). Това била датата, на която компетентните органи били преценили, че са налице достатъчно данни, за да образуват производство, и били предприели съответните процесуални действия. И. И. К. бил пряко засегнат от деянието, предмет на образуваното досъдебно производство. От датата на образуването му за К. било възникнало качеството на „жертва“ по смисъла, изведен от практиката на ЕСПЧ по чл. 6 от КЗПЧОС. Доколкото производството все още било висящо, крайният момент на релевантния период бил датата на приключване на устните състезания пред Районен съд В. Т. (11.07.2023 година) и съответно пред Окръжен съд В. Т. (15.11.2023 година-с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК). Следователно, общият срок на разследването по ДП № ЗМ-346/2022 година по описа на РУМВР В. Т. който подлежал на оценка в настоящото производство, бил малко над 1 година и 2 месеца, като противно на становището на И. И. К., с оглед фактическата и правна сложност на наказателното производство, този срок не можел да бъде оценен като неразумен, съответно като прекомерен. Това не можело да се счита за нарушение на един от основните принципи на наказателното производство, прогласен в чл. 22, ал. 2 от НПК, а именно: прокурорът и разследващите органи били длъжни да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в чл. 234 от НПК срокове. Съобразно материалите по делото въззивният съд намирал, че наказателното производство не се отличавало със съществена фактическа и правна сложност, с оглед характера на престъплението, за което били повдигнати обвинения по чл. 325, ал. 2, пр. 2, алт.1, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 1, във връзка с ал. 1 от НК. Обвинението било срещу две лица, който факт следвало да бъде отчетен при преценка продължителността на производството, с оглед осигуряване правото на защита на всеки обвиняем и предвид формалния характер на производството, по което били извършени множество процесуалноследствени действия. В процесния случай не били налице неразумно бавни действия или бездействие от страна на Прокуратурата на Р. Б. а продължителността на наказателното производство била обусловена именно от положените усилия от страна на държавното обвинение за разкрИ.е на обективната истина по случая, което било и основополагащ принцип в наказателния процес, а 9 Актът е постановен на 19.08.2024 спазването му изисквало и провеждане на пълно и всестранно разследване. Не можело да се счита, че било налице забавяне на производството извън рамките на обичайно необходимото за събиране на доказателствата в процеса. Неизвършването на действия по разследването за период от няколко дни до една-две седмици обективно не било довело до прекомерно забавяне на процеса, съответно до състояние на несигурност за пострадалия, която да била довела до влошаване на неговото психическо състояние. В случая по обективни причини на няколко пъти бил сменян наблюдаващият прокурор, което без съмнение било довело до известно забавяне на разследването предвид необходимостта новоизбраният прокурор да се запознаел със събраните до момента доказателства. Досъдебната фаза продължила в рамките на посочения период, въззивният съд намирал, че не нарушаваща принципа за разглеждането на делото в разумен срок, поради което предвид липсата на елемент от фактическия състав на правната норма-забавено производствоисковата претенция била неоснователна и било безпредметно разглеждането на останалите елементи от фактическия състав на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Въззивната инстанция намирала претенцията за обезщетените по чл. 4, във връзка с чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 6, §.1 от КЗПЧОС за неоснователна поради което следвало да бъде отхвърлена. Продължителността на наказателното производство като цяло подлежала на преценка и при последващо реализиране отговорността на държавата при наличие на основанията по чл. 2 от ЗОДОВ или след приключване на наказателното производство-чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ. Поради съвпадение между крайните изводи на въззивната съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното първоинстанционно решение следвало да бъде потвърдено. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. И. К. е поискал въззивното решение на Окръжен съд В. Т. да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по доводите на страните и да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК?; за това какви са критериите по чл. 2б ЗОДОВ въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и следва ли съдът да обсъди всеки един от тях?; за това преценката на 10 Актът е постановен на 19.08.2024 поведението на компетентните органи следва ли да включва констатиране на забавянията в производството, съответно причините за това?, както и за това смяната на прокурора в досъдебното производство може ли да оправдае забавяне на производството и да изключи отговорността на държавата за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок?. Касаторът е направил твърдения, че по тези въпроси въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС, като е цитирал множество решения и определения на касационната инстанция, от което извежда, че по отношение на тях е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Настоящият състав на ІV г. о. на ГК на ВКС обаче намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, а именно с оглед евентуалната недопустимост на същото. Въпросът, който следва да бъде разрешен от съда е свързан със съдържанието на исковата молба в случаите когато лице, което е жертва на престъпление, търси обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ за нарушение на правото на разглеждане и решаване на наказателното производство срещу извършителя в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, а именно достатъчно ли е да бъде посочено, че лицето е жертва на престъплението или трябва да се посочат и други обстоятелства, обосноваващи интереса и правото за търсеното обезщетение. Тъй като се отнася до факти и обстоятелства, които са част от съдържанието на обстоятелствената част от исковата молба, то въпросът е относим и към нейната редовност, а оттам и към допустимостта на образуваното въз основа на нея производство и на постановеното по него решение. В конкретния случай И. И. К. се е позовал на обстоятелството, че е жертва на престъплението, за което се води наказателното производство, поради което посочения по-горе въпрос, свързан с евентуалната недопустимост на въззивното решение ще трябва да бъде преценен от касационния съд. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 615/20.11.2023 година на Окръжен съд В. Т. постановено по гр. д. № 823/2023 година, по подадената срещу него от И. И. К., касационна жалба с вх. № 225/05.01.2024 година и такова трябва да се допусне, а делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 615/20.11.2023 година на Окръжен съд В. Т. постановено по гр. д. № 823/2023 година. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.