Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от К.Х чрез адв.. Т против решение № 2119 от 29 ноември 2017 г., постановено по адм. д. № 2709 по описа за 2017 г. на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата и против Ревизионен акт (PA) № Р-16001615009428-091- 001/07.04.2016 г. на ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с Решение № 435/01.07.2016 г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. П. относно установени данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 21477лв. и лихва- 8616, 02лв., вноски за ЗОВ за 2011г. - ДОО- 2158, 82лв. и лихва- 1083, 87лв., ДЗПО-УПФ-843, 29лв. и лихва- 423, 24лв. и 30- 1349, 26лв. и лихва- 563, 91лв. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се уважи жалбата срещу РА и се присъдят направените разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, не се представлява по делото. Постъпила е молба от процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив за даване ход на делото с оспорване на касационната жалба и претендиране разноски в размер на 1 700 лв.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

При ревизията е констатирано наличие на недостиг на парични средства за 2011 г. в размер на 220 073, 69 лева. Предвид установеното, ревизиращият екип е приел, че при данни за недостиг на парични средства, ревизията следва да бъде извършена по реда на чл. 122 ДОПК, за което ревизираното лице е било уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от...