Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „А+Т 96“ ЕООД, [населено място] срещу Решение № 2906 от 30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4890/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221016001919-091-001/18.11.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 486 от 31.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП – София.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 69 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) и неправилно е приел, че доставчикът „Ренкил БГ“ ЕООД не е могъл да поема права и задължения към момента на учредяването му, свързани със сключения договор за изготвяне на проект за изграждане на предприятие за преработка на излезли от употреба гуми и производство на продукти от тях. Намира, че съдът е тълкувал едностранчиво и изолирано събраните гласни доказателства, както и, че е игнорирал наличният резултат от фактурираната услугата. Сочи, че в тежест на органа по приходите е да установи, че трето лице е изготвило проекта и да ангажира доказателства в подкрепа на извода си за нереалност на доставката. В частта, относно начислените с РА лихви, акцентира върху липсата на законово основание за начисляването им, както и върху крайната дата на периода, за който те са определени. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба...