Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Т.С с ЕТ „Холидей – Т.С” от гр. [населено място], чрез адв. Н.Ш обжалва решение № 446/27.02.2018 г. на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 260/2017 г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-16001616001996-091-001/07.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 830/27.12.2016г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ гр. П..

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че събраните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства доказват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че основният аргумент на съда за непризнаване на правото на приспадане е основан на обстоятелството, че доставчикът е извършил строително - монтажни работи, без да е декларирал пред НАП трудови договори на работници. Счита, че от приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза /СТЕ/ се установява, че работите, предмет на строителните услуги по спорните фактури са реално извършени. Позовавайки се на решенията на Съда на ЕС по дела С-324/11 и С-18/13, жалбоподателят посочва, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама между прекия доставчик и ревизираното лице.

Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло издаденият ревизионен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на гл. юрк. Р.С.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите...