Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена, чрез надлежно упълномощения процесуален представител юрисконсулт А. срещу Решение № 896 от 04. 05. 2016 г., постановено по административно дело № 3352/ 2015 г. на Административен съд - Пловдив (АС Пловдив). Касационният жалбоподател счита решението за незаконосъобразно и постановено при необсъждане на всички доводи - постановено при съществени процесуални нарушения.
Счита, че направените от ищеца разноски в производството за отмяна на наказателното постановление нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Намира, че същите не са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление (НП).
Иска отмяна на съдебното решение и да се постанови ново, с което се отхвърли предявената претенция като неоснователна, алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив. Претендира и разноски по делото за двете инстанции.
О. [], редовно призован в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита мотивираният извод на съда за наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за правилен и обоснован. Намира, че при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като решението е обосновано и следва да се остави в сила поради липсата на касационни основания по чл. 209 АПК.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на [фирма]- [населено място] срещу НАП за присъждане на обезщетение в размер на 600 лева, както и законни лихви върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба.
В резултат с Решение № 896 от 04. 05. 2016 г., постановено по административно дело № 3352/ 2015 г. на Административен съд - гр. П. е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди за направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване НП № 125030– 0066636/ 24.11.2014г. на Началник сектор “Оперативни дейности” при ТД на НАП– Пловдив, издадено срещу търговеца, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение № 1398 от 18.06. 2015г. по НАХД № 7854/ 2014г. по описа на Р. С– Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на тази искова молба– 14.12. 2015г. до окончателното й изплащане, а също така и на разноски за това съдебно производство в размер на общо 325 (триста двадесет и пет) лева.
В съдебния акт се приема за безспорно, че с Решение №1398 от 18.06. 2015г. по НАХД №7854/ 2014г. по описа на Р. С – Пловдив, е отменено като незаконосъобразно НП №125030-0066636/ 24.11.2014г. на Началник сектор “Оперативни дейности” при ТД на НАП– Пловдив, с което на търговеца е било наложено на основание чл. 278б ал. 1 от ДОПК административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева– за нарушение на чл. 13 ал. 3, т. 2 ДОПК.
Извършен е анализ на съдебната практика, като се споделят доводите, че от незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът претърпява вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение. Намира, че сключването на този договор съвсем не е в сферата на “свободната” преценка на лицето, а е обусловено от защитата му срещу един утежняващ административен акт, който много често има значителни имуществени последици за него или пряко за упражняваната от него дейност.
Решаващият съд, след анализ на събраните по делото доказателства установява, че по приложеното дело– н. а.х. д. № 7854/ 2014г. на л. 9 от него е представено и прието пълномощно, с което е осъществена правна защита и съдействие по него от страна на “Адвокатско дружество С. и С.”, вкл. и пред касационната инстанция.
Посочва, че с исковата молба е представена фактура с основа без ДДС от 600 лева /които се претендират/ и фискален бон към нея и двете от дата 16.07.2015г., с която се установява заплащане от страна на ищеца на адвокатското дружество за осъщественото процесуално представителство по защитата интересите му пред двете съдебни инстанции при обжалване на издаденото срещу него НП.
В заключение първостепенният съд намира претенцията на дружеството – за основателна и счита, че същата следва да се уважи изцяло, като се присъди търсената сума от 600 лева като дължимо обезщетение на заявеното с исковата молба основание, като сумата се присъди ведно със законната лихва, начиная от датата на входиране на исковата молба – 14.12.2015г.
Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е неправилно, а подадената срещу него касационна жалба е основателна. Споделят се принципните разрешения на решаващия съд и изводите, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка и непосредствена последица от отменения акт.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.
При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/ 19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/ 2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение №1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
От друга страна в процесния случай неправилно и необосновано от административния съд се приемат имуществените вреди за доказани. Не се споделя крайният извод на съда, че в конкретния случай е налице причинена вреда в резултат на отмененото като незаконосъобразно НП.
В представеното по н. а.х. д. №7854/ 2014г. на л. 9 пълномощно не е договорено възнаграждение и не е посочен начин на плащане. В това производство не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд.
Изводът за липсата на сторени разноски не се променя с представената с исковата молба фактура от дата 16.07.2015г. за 600 лева (без ДДС), с която се претендира установяване на заплащане от страна на ищеца на адвокатското дружество за осъщественото процесуално представителство. Този документ не установява извършено плащане в хода на делото за осъществена по него правна защита. Представянето на фактура за получена сума извън рамките на производството, когато вече е постановено решение по спора не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същественото разминаване във времето сочи, че не е налице пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ.
Ето защо решението в обжалваната му част като неправилно следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск за сума в размер на 600 лева се отхвърли.
Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като не се установява по делото такива реално да са направени от тази страна.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 896 от 04. 05. 2016 г., постановено по административно дело № 3352/ 2015 г. на Административен съд - гр. П., с което е ОСЪДЕНА Национална агенция за приходите да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 600 (шестстотин) лева И В. Т. П.:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] срещу Национална агенция за приходите иск за обезщетяване на имуществени вреди, в размер на 600 (шестстотин) лева, причинени от незаконосъобразно НП № 125030– 0066636/ 24.11.2014г. на Началник сектор “Оперативни дейности” при ТД на НАП– Пловдив, което е отменено с Решение № 1398 от 18.06.2015г. по НАХД №7854/ 2014г. по описа на Р. С– Пловдив, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба– 14.12. 2015 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на Национална агенция за приходите за присъждане на разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.