Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. С., подадена чрез адв. Т. К., срещу Решение № 2208 от 04.04.2017 г., постановено от Административен съд – София град по адм. дело № 466 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221415001971-091-001/15.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” - София, с Решение № 1916/16.12.2015 година. В касационната жалба са посочени доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Необосновано и неправилно съдът е приложил материалния закон към фактите и обстоятелствата по преписката, не е формулирал собствени изводи въз основа на извършен анализ, а е преповторил необоснованите и неверни изводи на приходни органи, без да направи анализ на документи и без да ги съпостави едни с други, игнорирайки заключението на ССчЕ. Касаторът твърди се, че неправилно съдът приел, че доказателствата за последващите доставки, свързани с доставките, получени от [фирма], са представени за първи път на вещото лице по време на извършването на експертизата, което показва недостатъчно запознаване с фактите по делото от страна на състава на АССГ. Според пълномощника на дружеството липсващата в някои фактури информация за дата на данъчното събитие, може да се извлече от останалите подробно описани документи на стр. 7-14 от заключението по CСчE, което е несъществен пропуск в документирането на реално извършените доставки. В КЖ се поддържа довод, че съдът е постановил решението си при неправилно приложение на Директива 2006/112/ЕО, на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по обединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13 и дело С-285/11. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА и да бъдат присъдени разноски.

Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП оспорва чрез юрк. А., касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 890 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт № Р-22221415001971-091-001/15.10.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София и потвърден с Решение № 1916/16.12.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - София, с което е отказан ДК в общ размер на 12 090 лева по фактури, издадени от: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатирал е, че предметът на сделките по спорните фактури е както следва:

1. [фирма] - четири фактури, с предмет: дизайн, предпечат, отпечатване и разпространение на рекламни листовки, изграждане на сцена, наем на озвучителна техника и осветление на събитие;

2. [фирма] - четири фактури с предмет „техническо обезпечаване на мероприятие”, като липсват задължителните реквизити за дата на данъчно събитие или дата на получено плащане;

3. [фирма] - две фактури с предмет „изработка и монтаж на рекламни материали”;

4. [фирма] - шест фактури с посочен в тях предмет „СМР прието с протокол“.

5. [фирма] - фактура № 15/20.12.2010 г., с предмет „извършена реклама”;

6. [фирма] - две фактури, с предмет „предпечат календар” и „изработка на мултимедиен филм персонализация и печат”.

Решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства във връзка с всяка доставка и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетото по делото заключение на ССчЕ. Счел е за установена липсата на безспорни доказателства, че дружествата, от чието име са издадени фактурите, са изпълнители на документираните с тях сделки. Доказано е, че дружеството - жалбоподател, чиято дейност основно е свързана с организиране на тържествени и увеселителни събития, посредничество за извършване на рекламна дейност, декорация на сгради и пространства е разполагало с ДМА (справка № 3). Това е позволявало само да изпълнява задълженията си по договорите за коледни украси и декориране на търговски център, както и за „техническо обезпечаване на мероприятие“.

Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Оплакванията на касатора, аналогични с тези заявени пред административния съд, са свързани с неправилно тълкуване на материалния закон, допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, включително и на ССчЕ. Касационните доводи са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на материалния закон и твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане.

Предмет на спора в настоящото производство е отказан ДК в размер на 12 090 лева по фактури, издадени от: [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма]; [фирма] и [фирма]. По аргумент, изведен от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и от приетото в т. 37 на решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К" следва да се приеме за необходимо по делото лицето, което претендиращо приспадане на ДДС да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, включително наличието на реална доставка като материалноправна предпоставка за възникване на правото на ДК. За да е налице реална доставка на стоки не е достатъчно само съставянето на фактура и нейното счетоводното отразяване при страните по доставката. Националният съд въз основа на съответните държавни правила за доказването в съответствие в принципа на процесуална автономия извършва обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да отговори на спорния материалноправен въпрос относно законосъобразното упражняване на правото на ДК ( вж. т. 32 от решение на СЕС от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 "Боник" ЕООД и т. 37 и т. 43 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К"). В този смисъл са недоказани касационните оплаквания за вменена на ревизираното дружество допълнителна доказателствена тежест за установяване на факти, свързани с обезпечеността на доставчиците за реализиране на доставките. В случая правото на данъчен кредит на РЛ е отказано поради собственото му поведение и бездействие, изразяващо се в недокументирането доставките чрез което, да е възможен по безспорен начин установяване на реалното изпълнение на доставките по процесните фактури. Ревизираното лице не е представило доказателства, въз основа на които да могат да бъдат установени конкретни параметри и визуално съдържание на фактурираните доставки, (опаковки, календари, листовки и др.). Такива не се установяват и от събраните приемо-предавателни протоколи.

Липсата на годни преки доказателства за реалността на доставките на стоки и услуги не се компенсира с констатациите от заключението на вещото лице, относими към счетоводното отразяване на фактурите. Административният съд не е допуснал нарушения на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението на вещото лице. Допълнително съображение за законосъобразност на отказа на ДК е обстоятелството, че част от спорните фактури с издател [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗДДС, и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО – „извършена реклама”, „СМР отчетено с протокол” (без уточнение на номера и датата на протокола, договора, вида на конкретен рекламен продукт), дизайн, предпечат, отпечатване и разпространение на рекламни листовки, изграждане на сцена, наем на озвучителна техника и осветление на събитие. Конкретизацията на предмета не се извлича в случая от другите доказателства по делото. Необходимото съдържание на фактурите е императивно уредено и включва посочване на обхвата и естеството на предоставените услуги, както и датата на извършване или приключване на доставката на услуги. Налице е допълнително основание по чл. 71, т. 1 ЗДДС да се откаже правото на ДК съобразно задължителното тълкуване, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2004 г. на ОСС на ВАС.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита за неустановено по категоричен начин и обстоятелството дали РЛ е използвало получените услуги за последващи доставки. Вещото лице по ССчЕ, в отговор на въпрос 4 от заключението си е посочило, че в счетоводството на [фирма] сметка 703 "Приходи от продажби на услуги" не се води аналитично. Видно е, че експертната констатация за наличие на съпоставимост между приходи и разходи е направена на база на предположение, а именно: ”...Ако се приеме, че е възможно услугите вписани в процесните фактури, издадени от [фирма] да са свързани с услугите, оказани на клиента [фирма], може да се направи заключение, че е налице тази съпоставимост, тъй като разходите и приходите се отчитат в един отчетен период”. Аналогични са констатациите на вещото лице и относно последващите доставки, свързани фактурите на [фирма]. По отношение на фактурите с издател [фирма] експертът сочи, че са депозирани 3 фактури за последаващи доставки и договори с клиентите. Без приложението обаче на приемо-предавателни протоколи е невъзможно да се прецени точно какви СМР са извършени, за да се приеме работата и дали тези СМР са свързани с осъщественото от доставчика. В тази връзка е неоснователно касационното оплакване за представяне още по време на ревизията на доказателствата, касаещи последващата реализация по доставките. Напротив, доказателствата са събрани в съдебното производство, както правилно е посочил административния съд, приложени са към молба на процесуалния представител на дружеството /л. 154-156/.

Относно доставчикът „РОС 2010” не са ангажирани фактури за последващи доставки. Във връзка с процесната фактура не е представен договор, неияснено е какъв е неговия предме и кой е изпълнителя. Ревизираното лице също не уточнява какво е съдържанието на рекламната услуга. Към процесните фактури на [фирма] и [фирма] липсват данни за последващи доставки, тъй като се твърди, че рекламата е свързана с дейността на [фирма]. В случая не са събрани доказателства за разпространение на рекламните материали, а доказателства за изпълнение на услугите по пряката доставка - приемо-предавателни протоколи, са предоставени на вещото лице едва при изготвяне на ССчЕ и поради това обосновано не са кредитирани от съда.

Не е налице твърдяното от касатора противоречие на решението с практиката на СЕС. Цитираното в жалбата решение на СЕС в нито един пункт не изключва изискването за наличие на реална доставка. Позоваването на практиката на СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури.

Предвид на гореизложеното обжалваното съдебно решение като правилно постановено следва да бъде оставено в сила.

Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 890 лева.

Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2208 от 04.04.2017 г., постановено от Административен съд – София град по адм. дело № 466 по описа на същия съд за 2016 година.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК:[ЕИК], да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София, при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 890 лева. Решението е окончателно.