Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .

Образувано е по касационната жалба на Е. Д. М., понастоящем в Затвора в [населено място], против решение № 771 от 11.02.2016г., постановено по адм. д № 6677 по описа за 2015г. на Административен съд – София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – Министерство на правосъдието оспорва основателността на касационната жалба с изложени доводи в писмен отговор, чрез пълномощника си юрисконсулт Д.. Допълнително от процесуалния представител е депозирано и писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Производството пред Административен съд – София - град е образувано по предявения от Е. Д. М. против Министерство на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., със съответните лихви до момента на окончателното изплащане, нанесени му от бездействието на ответника да му осигури срещи с християнски свещеник, пред който да се изповядва и да поддържа изповядваната от него религия. Ищецът е твърдял, че невъзможността да се изповяда пред християнски свещеник му повлияла зле, довела е до отрицателни душевни преживявания, болки и страдания, морални вреди по време на престоя му в затвора [населено място].

Административният съд е приел, че в разглеждания казус надлежен ответник по иска е следвало да бъде Г. Д "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, а не самото министерство, защото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице със седалище София към министъра на правосъдието, като дирекцията организира и осъществява реда по изпълнение на наказанията. Посочил е, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ППЗИНЗС, ГДИН е специализирана административна структура към Министерство на правосъдието, т. е. не е налице каквото и да било действие или пък задължение за действие или пък задължение за действие от страна на служители от администрацията на Министерство на правосъдието.

В заключение административният съд приел, че длъжностните лица, от чиито действия и бездействия се твърди, че са настъпили вредите са служителите на Главна дирекция "ИН", следователно, посоченият от Е. М. ответник – Министерство на правосъдието, е ненадлежен, поради и което искът срещу него е неоснователен и недоказан.

В хода на съдебното производството съдът е събрал многобройни писмени доказателства, представляващи молби от ищеца и отговори от администрацията. С протоколно определение от о. с.з. на 21.01.16г. съдът е оставил без уважение направеното искане на ищеца да бъдат изслушани двама свидетели, както и съдебно - медицинска експертиза, като е счел тези доказателствени искания за неотносими към спора.

С решението си съдът е отхвърлил предявения иск, като е приел, че увреждането в степента и характера на преживените от ищеца болки и страдания, поради невъзможност за вероизповедание и срещи със свещеник, пред който да се изповяда, не е довело до такова неразположение, което трайно да е увредило емоционалното и здравословното му състояние. Според съда не са ангажирани доказателства от компетентни медицински органи, че евентуалното влошено емоционално и здравословно състояние на ищеца е настъпило вследствие на действията или бездействията на затворническата администрация.

Решението на съда е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Преди всичко следва да се отбележи, че никъде в съдебното решение - нито в неговата мотивна част, нито в диспозитива му, не е посочено досежно кой исков период е заведен предявения иск. Освен, че горното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, то пряко рефлектира и върху правилността на решаващите мотиви на съда относно ненадлежността на министерство на правосъдието като материално правно пасивно легитимиранана страна. Съдът е следвало да уточни начална и крайна дата на исковата претенция и с оглед на темпоралните параметри, предмет на ищцовата претенция, да гради изводите си за това кой е материално - правно легитимиран в процеса, преценявайки датата на влизане в сила на понастоящем действащия ЗИНЗС, съгласно който юридическото лице, към което се числи служителите, от незаконосъобразното действие на които се претендират неимуществените вреди, е не Министерство на правосъдието, а Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията” към МП.

Редът за разглеждането на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира в два закона - в чл. 203 от АПК, който предвижда тези искове да се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, и в чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, който предвижда, че исковете по алинея първа се разглеждат по реда, установен в АПК. Оттук следва изводът, че макар и тези производства да са искови, а не административни, за тях не се прилага изцяло и само ГПК, където водещото начало в процеса е диспозитивното начало, а той (ГПК) се прилага само субсидиарно, като водещият процесуален закон е АПК. А в АПК, за разлика от ГПК, е заложено т. нар. служебно начало (чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4), което съизмерено с конкретиката на разглеждания случай е налагало съдът да извърши анализ в контекста на гореизложеното.

Административният съд е нарушил съществено и процесуалните правила и като не е допуснал на ищеца исканите гласни доказателства. Съдът е следвало да осигури равни права на страните и доказателствени възможности, съобразно принципа на състезателност в процеса. Недопускането на свидетелски показания за факти и обстоятелства, които подлежат на доказване с гласни доказателства, а именно такива са твърдяните морални вреди от невъзможността за осъществяване на изповед пред християнски свещеник, съставлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на ищеца.

Разглеждането на делото в отклонение на принципите на служебното начало в административния процес, а така също и несъбирането на относими доказателства, са съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, които налагат отмяна на решението като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град, при което следва да се съобрази изложеното по - горе в мотивната част на настоящия съдебен акт.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 771 от 11.02.2016г., постановено по адм. д № 6677 по описа за 2015г. на Административен съд – София град.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.