Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

Касаторът Х. Х. моли да бъде отменено решение № 1608/08.08.2016г. по адм. д. № 2912/2014г. на Пловдивския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 261401184/20.06.2014г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта, с която е определен данък върху данъчна основа над 11 000лв като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационна жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261401184/20.06.2014г. на ТД на НАП - Пловдив във частта за определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г. за внасяне над 21 574, 44лв с прилежащите лихви, отменил е определените осигурителни плащания с лихви за 2007г. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че ревизията правилно е извършена по чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи, след като ревизираното лице не е декларирало приходите си от посредническа дейност по сключване на сделки със земеделска земя.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти, съдът е достигнал до обоснован извод за правилно провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и определяне на данъчната основа и дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно възраженията на ревизираното лице и е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност. Правилни са изводите на съда относно търговския характер на дейността на ревизираното лице в изпълнение на договора от 1.08.2007г. и на задълженията, описани в чл. 1, б.“а“ до “и“ от договора. Представеното на л. 427 от делото пълномощно на Х. е нотариално заверено и отговаря на изискванията за търговско пълномощно по чл. 26, ал. 1 от ТЗ. С приемо-предавателен протокол от 20.01.2008г. възложителят по договора от 1.08.2007г. е приел изпълнението по договора от Х. като в протокола е констатирано, че в резултат от действията на Х. възложителят е придобил 18бр. земеделски имоти, с който протокол е доказано извършването на посредничество от ревизираното лице по смисъла на чл. 1, т. 4 от ТЗ, както правилно са приели съдът и органите по приходите. Законосъобразно в РА е приета извършваната от Х. дейност за стопанска. Правилни са изчисленията на съда на данъчната основа след спадане от разходите на установената цена, платена при покупките на земята по представените РКО. Обосновано съдът е отхвърлил доводите за облагане през 2007г. само на получените приходи, а не и на възнагражденията, изплатени през 2008г. на основание принципа за текущо начисляване, който е приложим за ревизираното лиц, което съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ е следвало да води делата си по търговски начин предвид обема на извършваната търговска дейност. Съдът е обсъдил подробно останалите възражения на Х., които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност. Изводите на съда се възприемат напълно от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 1683, 21лв като в изчисленията са включени съответните лихви предвид чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1608/08.08.2016г. по адм. д. № 2912/2014г. на Пловдивския административен съд.

ОСЪЖДА Х. Д. Х. да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП“ - Пловдив 1683, 21лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.