Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 5225 от 19.07.2016г., постановено по адм. д. № 2197/16г. Административен съд – София град, първо отделение, девети състав, е прогласил нищожността на ревизионен акт № Р – 22221915002500 – 091 – 01/23.11.2015г., потвърден с решение № 182/04.02.2016г. на директора на Д“ОДОП“-гр. С., в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по доставки от [фирма]-[населено място] в размер на 3 836, 79лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на [фирма].-[населено място] срещу ревизионен акт № Р – 22221915002500 – 091 – 01/23.11.2015г., потвърден с решение № 182/04.02.2016г. на директора на Д“ОДОП“-гр. С., в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и е начислен допълнително ДДС в размер на 9 824, 78лв. и лихви за просрочие в размер на 311, 37лв. С решението съдът е осъдил [фирма] да заплати на Д“ОДОП“-гр. С. сумата 762лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от [фирма].-[населено място], представлявано от управителя Р. Й. Г.. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд в отхвърлителната му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град в посочената част и вместо него постанови друго такова, с което да отмени ревизионен акт в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски.

Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Срещу постановеното...