Решение №1287/26.10.2017 по адм. д. №14285/2016 на ВАС

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Г. срещу решение №1723/28.10.2016 г., постановено по адм. д. 1231/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС-Бургас). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и оспорената заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОДМВР-Бургас) оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и писмени бележки. Претендира разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение №1723/28.10.2016 г., постановено по адм. д. 1231/2016 г. по описа на АС-Бургас е отхвърлена жалбата на Р. Г. против Заповед № 251з-1772/31.05.2016 г., издадена от директора на ОДМВР-Бургас, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността младши експерт – младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при Районно управление – Карнобат на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при наличието на фактическите и правни основания за това. Решаващият съд е приел, че обобщената справка, съдържаща всички данни по случая, е изготвена на 12.04.2016 г., докладвана е на директора на ОДМВР-Бургас на 12.04.2016 г. и връчена на жалбоподателя на 13.04.2016 г. заедно с покана за допълнителни обяснения или възражение. След като не са постъпили такива от Р. Г. дисциплинарноразследващият орган е изготвил становище с рег.№ 251р-10828/20.04.2016 г., с което според АС-Бургас е приключило дисциплинарното производство и от тази дата тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. При тези фактически установявания административният съд приема, че не е допуснато нарушение на установения двумесечен срок с издаване на заповедта за дисциплинарно наказание на 31.05.2016 г. Относно съответствието на заповедта с материалния закон, АС-Бургас обосновава извод, че с участието си в изборите за кмет на [населено място] и общински съветник като кандидат, издигнат от местна коалиция [ПП]-гр.[населено място], жалбоподателят Р. Г. е допуснал нарушение на забраната на чл. 146, ал. 3 от ЗМВР и чл. 158, изр. първо от Изборния кодекс (ИК) и е извършвал политическа дейност, забранена за служителите на МВР като е ирелевантно обстоятелството, че е ползвал неплатен служебен отпуск и фактически е преустановил изпълнение на службата си за времето от регистрацията до приключване на изборите. Ползването на разрешен отпуск е установено по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че Р. Г. е поискал (заявление от 02.09.2015 г.) да му бъде разрешено ползването на неплатен годишен отпуск по реда на чл. 161 от ИК и такъв му е разрешен със заповед на министъра на вътрешните работи със заповед от 23.09.2015 г. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Съдът при правилно установена фактическата обстановка по спора е достигнал до неправилен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че подаването на заявление за ползване на отпуск, в което е посочена причината за това, а именно участие в избори, както и издаването на Заповед № 8121к-3196/23.09.2016 г. от министъра на вътрешните работи, с която е разрешено ползването на неплатен служебен отпуск на основание чл. 189, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във връзка с МЗ рег. № 8121з-388/04.08.2014 г. за реда и ползването на отпуските по чл. 189 и чл. 190 от ЗМВР от държавните служители в МВР и чл. 161, ал. 1 от ИК за участие в изборите за кмет, насрочени за 25.10.2015 г., считано от регистрацията до обявяване на резултатите от изборите, са факти без правно значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Р. Г..

Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Според чл. 203, ал. 1, т. 2 от ЗМВР тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" е нарушаване забраната на чл. 146, ал. 3 от ЗМВР, според която служителите на МВР не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет. В оспорената заповед нарушението, за което е наказан държавния служител е индивидуализирано като виновно нарушаване на забраната по чл. 146, ал. 3, предложение второ от ЗМВР, но е възпроизведен текста на цялата алинея, което създава известна неяснота относно описанието на нарушението. По делото няма данни Р. Г. да е член на политическа партия. Няма данни и да е изразявал политически възгледи или да е предприел други действия по служба, с които да се нарушава политическия му неутралитет, доколкото през целия период от регистрацията му като кандидат за кмет и общински съветник до обявяване на изборите е ползвал надлежно разрешен от министъра на вътрешните работи неплатен служебен отпуск, респективно е преустановил изпълнението на служебните си задължения, не е бил на работа и не са му възлагани служебни задачи. Липсват данни, че Р. Г. е изразявал конкретни политически възгледи и да е участвал активно в изборния процес освен с регистрирането му като кандидат за кмет и общински съветник от местна коалиция (а не една партия). От доказателствата по делото не се установява виновно поведение на държавния служител доколкото той предварително е докладвал в заявление желанието си да участва в изборния процес като е поискал да ползва отпуск, за което е уведомен прекия му началник и това му желание е било удовлетворено с изрична заповед на министъра на вътрешните работи. Разрешаването на ползване на служебен неплатен отпуск и освобождаването му от изпълнение на служебните задължения за периода от регистрацията за участие в изборите до обявяване на изборните резултати, недвусмислено се противопоставя на възможността служителят съзнателно да извършва нарушение законова забрана с регистрирането си за участие в изборите. Още повече, че чл. 146, ал. 3 от ЗМВР не забранява директно участие в изборите, което би представлявало недопустимо ограничаване на конституционно установени права на определена категория граждани, установява забрана за членуване в политически партии, осъществяване на политическа дейност, изразяване на политически възгледи, както и да предприемане други действия по служба, с които се нарушава политическия неутралитет. Въпрос на тълкуване е по какъв начин участието в избори представлява осъществяване на политическа дейност, който в конкретния случай не е необходимо да бъде подробно анализиран доколкото служителят по време на целия изборен процес се е намирал в разрешен неплатен отпуск и то за участие в избори. В подкрепа на този изводи са и мотивите на решение № 15304/16.12.2014 г., постановено по адм. д. 8038/2014 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, при който казус на дори не е имало писмено разрешен отпуск, а само искане за отпуск.

Разпоредбата на чл. 158, изр. първо от ИК, на която се позовава решаващият съдебен състав, за да формира изводите си за неоснователност на жалбата, не се съдържа при описанието на нарушението в оспорената заповед (в мотивите е включено само второто изречение на чл. 158 от ИК) и не може да послужи за допълване квалификацията на нарушението в съдебната фаза.Отделно следва да бъде посоено, че тази разпоредба съдържа забрана за регистриране и е част от законовите изисквания към кандидатите, които се проверяват от съответната избирателна комисия, за да гарантират честност на изборния процес. С. е наказан за нарушение на чл. 146, ал. 3 от ЗМВР, а не на чл. 158, изр. първо ИК.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че е неоснователно възражението на Р. Г., поддържано и в касационната му жалба, че при налагане на дисциплинарното му наказание не е спазен срока по чл. 196 от ЗМВР, защото информацията относно кандидатските листи за избори са публични и тяхното обявяване следва да се счита началото на двумесечния срок, а и самият той е уведомил и поискал разрешение за участието си в изборите.

Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Като според чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

Обобщената справка, която съдържа поводът за образуване на дисциплинарното производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка, извършителят на нарушението, събраните доказателства, нарушените разпоредби и правното основание за предлаганото дисциплинарно наказание или за прекратяване на дисциплинарното производство е регистрирана в ОДМВР-Бургас на 12.04.2016 г., а окончателното становище на дисциплинарноразследващия орган е депозирано на 20.04.2016 г., поради което не е възможно да се приеме, че оспорената заповед от 31.05.2016 г. е издадена след срока по чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Действително информацията относно кандидатите за участие в изборите са публични, но от това не е възможно да се презумира, че директорът на ОДМВР-Бургас е узнал, че Р. Г. е кандидат за кмет на [населено място] и за общински съветник от листата на местна коалиция. Директорът на ОДМВР-Бургас е запознат със заявлението с искане на отпуск за участие в изборите за кмет и общински съветник според отбелязването върху този документ, но в него липсва информация относно всички факти, които в последствие са оценени като представляващи дисциплинарно нарушение. Следователно формално погледнато и датата на подаване на заявлението – 02.09.2015 г. не е възможно да бъде възприета като начало на срока по чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Знанието на директора на ОДМВР-Бургас и на министъра на вътрешните работи за участието на Р. Г. не е без правно значение и вече е обсъдено от настоящият съдебен състав от гледна точка спазването на материалния закон, но не може да бъде прието като опорочаващо процедурата по налагане на дисциплинарното наказание.

Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а оспорената заповед на директора на ОДМВР-Бургас като незаконосъобразна да бъде отменена.

По водене на делото жалбоподателят е направила разноски в размер на 800 лв. (400 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат за пред първата инстанция и 400 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат за пред касационната инстанция), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане следва на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да му бъдат възстановени от бюджета на ОДМВР – Бургас независимо от направеното при условията на евентуалност възражение за прекомерност, което се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1723/28.10.2016 г., постановено по адм. д. 1231/2016 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед № 251з-1772/31.05.2016 г., издадена от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, гр. Б., [улица] да заплати на Р. Г. Г., [населено място], [община], сумата 800 (осемстотин) лева, разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...