Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на [ЮЛ] със седалище [населено място], представлявано от председателя на управителния съвет С. К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. Н., срещу Наредба № 5 от 21 март 2014 година за условията и реда за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, издадена от министъра на здравеопазването, (обн., Държавен вестник, бр. 28 от 28 март 2014 година, доп., бр. 82 от 03 октомври 2014 година (Наредбата), в частта й по чл. 7, ал. 7, т. 6 относно израза „оригинал или заверено копие”, чл. 8, ал. 1, т. 1 относно израза „оригинал на направление”, чл. 9, ал. 1 относно израза „легализиран превод”, чл. 10, ал. 1, т. 3 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 14, ал. 2 относно израза „рецептурна бланка”, чл. 15, ал. 2 и ал. 3, чл. 16, ал. 2 относно израза „рецептурна бланка”, чл. 21, ал. 1 относно израза „легализиран превод на български език”, чл. 22, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 26, ал. 4, чл. 28, ал. 1, т. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 29, ал. 1 и ал. 2, чл. 31, ал. 4, чл. 35, ал. 1, чл. 37, ал. 1 относно израза „легализиран превод на български език” и чл. 42, ал. 3 от Наредбата.

Ответникът – министърът на здравеопазването, чрез процесуалния му представител, в писмена защита и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение приема жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С решение № 13565 от 13 декември...