Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място] чрез адв. Д., срещу решение № 3624/27.05.2016г. постановено по адм. д. 107/2015г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2141400514/09.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София, с Решение № 1947/31.10.2014 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният ревизионен акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Директорът на Дирекция ”ОДОП” – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна.
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е законосъобразността на РА № 2141400514/09.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София, с Решение № 1947/31.10.2014 г., с който е отказано правото да приспадне данъчен кредит в общ размер на 155 194, 13 лева, за данъчни периоди м. 04.2011 г., м. 07.2011 г. и от м. 09.2011 г. до м. 03.2013 г. включително, начислен в издадени данъчни фактури от: [фирма] [фирма]; [фирма] [фирма].
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано право на доказване на спорните доставки, като не е кредитирал представените в съдебната фаза писмени доказателства като частни такива и съставени след ревизията. Обсъдени са и съдебно – счетоводната експертиза и свидетелските показания. Съдът е извел извод за недоказана реалност на доставките респективно законосъобразност на постановения отказ на данъчен кредит. Решението е неправилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказана нереалност на доставките по спорните фактури са в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон. Процесните доставки имат за предмет родово определени вещи – кабелни и други електро материали, които следва да бъдат индивидуализирани и съответно получени от ревизираното лице, за да се направи извод, че следва да се признае правото на данъчен кредит по съответните фактури. Видно от самите фактури, представени още в ревизионното производство, същите удостоверяват подробно индивидуализирането на вещите и доказват фактическото им предаване от прекия доставчик на ревизираното лице. В тях са описани подробно: 1. името на артикулите – реле, контактор и т. н, 2. Мярка – брой, метри и т. н 3.количеството 4.съответния брой на всеки артикул 4.единичната му цена 5. общата стойност на всеки артикул. Описано е също така на коя дата и място е получена стоката, налице са име и подпис на съставил, както и на част от тях за получател. В конкретния случай изискването за представяне на приемо-предавателен протокол е безпредметно, тъй като същия би преповторил съдържанието на фактурата. От събраните доказателства /справка от КАТ за притежавани МПС, пътни листове, свидетелски показания/ се установява, че транспортът е извършен с товарни автомобили – собственост на ревизираното лице и свързаното [фирма], поради което начина на документиране на транспортната услуга е без значение в отношенията доставчик - получател. Не е спорно по делото обстоятелството, а и се доказва от представения още в ревизията договор между доставчика [фирма] и ревизираното лице – т. 2.4, че транспорта е задължение и е за сметка на купувача. Предвид това, от единствено значение за установяване на реалността на доставките е дали от събраните по делото доказателства се установява предаването на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Настоящата инстанция намира, че това обстоятелство е установено чрез представените фактури. Установява се от заключението на вещото лице, че издадените фактури са отразени в дневниците за покупки и продажби, както и в справките-декларации за съответния данъчен период, водени са съответните счетоводни регистри, цената е заплатена, за което са приложени фискални бонове или платежни нареждания към всяка фактура, налице е редовно водено счетоводство. Настоящият състав счита, че процесните стоки са описани много подробно в издадените фактури, поради което от същите може да се установи предаването на стоките при положение, че от заключението по ССчЕ и представените по делото доказателства се установява надлежното им осчетоводяване при ревизираното лице и последващата реализация на спорните стоки. От страна на приходните органи не е установено, че ревизираното лице е купувало стоки от вида на процесните от други доставчици. Констатацията в мотивите на първоинстанционното решение за липса на аналитична счетоводна отчетност при ревизираното лице противоречи с представения в ревизионното производство аналитичен регистър за сметка 304 /стоки/ на ревизираното лице / стр. 86 от ревизионната преписка/. Последващата реализация на електро материалите също е доказана с оглед извършените насрещни проверки и представените още в ревизията договори, фактури и др. доказателства за продажбата им на конкретно посочени ВИК дружества в Хасково, Димитровград, Добрич и т. н. Вещото лице също е посочило в заключението си /стр. 258 от делото/, че видно от таблици 5 до 9, ревизираното лице е реализирало стоки, идентични със закупените по спорните фактури към клиенти/възложители – юридически лица. За извършените доставки са съставяни приемо-предавателни протоколи с подробно описание на стоките /електроматериали/, които са налични в кориците на делото.
В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено още, че ненамирането на адреса на доставчиците и непредставянето от тяхна страна на доказателства, че са разполагали с процесните стоки, както и на доказателства за кадровата и техническата им обезпеченост само по себе си не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките.В посочения смисъл е и приетото от СЕС в Решение от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 / т. 31 и т. 33/. От друга страна в т. 37 и т. 38 съдът допълва, че националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително, в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. Посочените две предпоставки са установени. Липсват обективни данни по делото за позоваване на правото на данъчен кредит от ревизираното лице с измамна цел. В същото време липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, не може да бъде достатъчно основание за отказ на данъчен кредит на получателя по пряката доставка. Първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал представените пред него приемо-предавателни протоколи, като в мотивите си е посочил, че същите са частни писмени документи и представянето им пред съда е индиция за съставянето им за целите на процеса. Вярно е, че документите са частни такива и по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 ДОПК нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи. Датата на съставянето им следва да се проверява в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства. Доколкото подробното изброяване на стоките в протоколите преповтаря това на фактурите, а подписите не са оспорени от страна на приходната администрация, частните документи кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства и следва да се кредитират в полза на ревизираното лице. Изводите, направени от първоинстанционния съд, основани на вида на представените документи не отчитат обстоятелството, че изследваните протоколи са сключени между частни лица, поради което и при документалното им оформяне могат да бъдат съставяни единствено и само частни документи.
Не са допуснати от съда съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Поради това, решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, от АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения РА. При този изход на делото основателна е претенцията на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство за присъждане на разноски, които съгласно приложените в двете инстанции списъци на разноските възлизат на 7 640 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3624/27.05.2016г. постановено по адм. д. 107/2015г. по описа на Административен съд София – град, К. В. Н. ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт (РА) № 2141400514/09.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ - София, с Решение № 1947/31.10.2014 г.
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] ЕИК[ЕИК] [населено място] сумата от 7 640 /седем хиляди шестотин и четиридесет / лева разноски за двете инстанции. Решението е окончателно.