Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С. Д. Я. от [населено място],чрез адв.Н. срещу решение № 701 от 06.02.2017 г. по адм. д. №10389/2016 г. на Административен съд – София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици.

Ответникът –директор на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община, чрез юрк.С., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски-юрк. в.ие.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РА-19-07/19.09.16г на директора на Дирекция „Общински строителен контрол“ при С. О, с която на основание чл. 224а ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ се спира незабавно изпълнението на всички строително-монтажни работи и се забранява достъпа до строеж пета категория „Двуетажна жилищна сграда“, находящ се в УПИ [номер], кв.[номер], м.“с.В.“ по плана на [населено място], поради извършване на строежа без разрешение за строеж и в нарушение на чл. 137 ал. 3 вр. чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ и заповед №РД-09-1423/05.12.2012г. на кмета на Столична община, след изготвен надлежно Констативен акт №4-224а/25.08.2016г. за изградена в „груб строеж“ сграда с частично изпълнена покривна конструкция и мазилка, незахранена с ел. и ВиК. Прието е, че констатацията на административния орган за извършване на строежа без строителни книжа не е оборена с доказателства в производството, а обстоятелството, че е издадена виза не може да санира порока по чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Възраженията за допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 223 ЗУТ обосновано са отхвърлени, както и възражението за издаване на заповедта след 3-дневния срок по чл. 224а, ал. 2 ЗУТ, тъй като срока е с инсруктивен характер.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Процесната заповед, обратно на твърденията на касатора, е издадена в унисон с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК - съдържа мотиви от фактическа страна, както в обстоятелствената, така и в разпоредителната част, а именно: строежът е спрян поради липсата на инвестиционен проект и разрешение за строеж, което е основание за спиране по смисъла на чл. 223, ал. 1, т. 1, чл. 224, ал. 1, т. 1 и чл. 224а, ал. 1 и 5 ЗУТ.

Производството по чл. 224а ЗУТ е коренно различно от това по чл. 198 ЗУТ, което касае налагане на строителна забрана, поради което доводите в касационната жалба в тази насока са ирелевантни.

Обстоятелството, че жалбоподателя разполага с виза по чл. 140 ЗУТ,както правилно е приел административният съд не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като тя е издадена на друго основание – липсата на одобрени проекти и строително разрешително са самостоятелно основание за спиране на строежа по чл. 224, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Предвид горното се явява неотносимо и твърдението за висящо от 2011г. производство по одобряване на инвестиционен проект, тъй като ЗУТ не познава института на „мълчаливо потвърждаване“. Освен това одобряването на инвестиционния проект не съставлява „мярка за отстраняване на нарушението“ по смисъла на ал. 3, чл. 224а ЗУТ с оглед забраната на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. В тази връзка не е налице нарушение на процедурата, поради изготвяне на констативния акт в производството по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахването на строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Процесната заповед е с превантивен характер и цели да осуети последващо извършване на строително-монтажни работи, което е в защита и на правата на извършителя при установен незаконен строеж. Именно поради това, издаването на заповедта не е зависимо и от „неизвършване“ в момента на проверката на строителни дейности.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. в.ие в размер на 200лв, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 701 от 06.02.2017 г. по адм. д. №10389/2016 г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА С. Д. Я. от [населено място] да заплати на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община сумата 200лв /двеста лева/,разноски. Решението е окончателно.