Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от Д. С. И., чрез пълномощника адв.П. Н. срещу решение № 1003 от 25.05.2016г., постановено по адм. дело № 458/2016г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р – 02002015004102 – 091 - 001/02.12.2015г., издаден от органи по приходите при на ТД на НАП – гр. Б., потвърден с решение № 34/09.02.2016г. на директора на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) при ЦУ на НАП – Бургас, с който на [фирма] са определени задължения за ДДС общо в размер на 59 868, 71 лева и лихви за забава в размер на 17 195, 82 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила са изложени доводи за необсъждане от страна на съда на направени възражения от страна на жалбоподателя за допуснати административнопроцесуални нарушения при издаване на РА. Твърдяното основание - нарушение на материалния закон е обосновано с доводи, че е налице пречка за извършване на ревизията по реда на чл. 177 от ЗДДС с оглед обстоятелството, че с предходен РА на дружеството са признати, осъществените доставки, предмет на настоящата ревизия, поради което се твърди, че задълженията по предходния РА могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 – 134 ДОПК, а не чрез възлагане на нова ревизия и на второ място с доводи, че съдът неправилно приел за установени предпоставките по чл. 177 от ЗДДС за търсене на отговорност по посочения ред. М. В...