Р Е Ш Е Н И Е

№ 426

гр.София , 18 юли 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

К. К.

при участието на секретаря И. П.

и прокурора от ВКП Калин Софиянски

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 239/2024 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от адв.Й., защитник на подсъдимия С. Д. К., срещу решение №11 от 05.02.2024 г., постановено по внохд №327/2023 г. на Варненски апелативен съд.

В жалбата се релевират и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се обосновава с твърдение за обективна и субективна несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия престъпление.В тази връзка се оспорва приетото от съда, че св. Х. Х. е извършил административно нарушение на инкриминираната дата, тъй като неговото стадо кози не са пашували в горския фонд, а са пладнували, което според Закона за горите не представлява административно нарушение. На следващо място се твърди, че не са налице изпълнителните деяния „поиска“ и „приеме дар“, който не се следва, като се посочва, че данните, съдържащи се в показанията на св.Ш. Х. и Х. Х. не са подкрепени с други доказателства и съдът не е взел предвид родствената връзка на двамата свидетели. На следващо място, касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се аргументира с липса на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, довело до неразкриване на обективната истина. Твърди се, че: събраните от първата инстанция доказателства не са подложени на проверка; свидетелските показания и писмените доказателства не са обсъдени поотделно и в съвкупност и по - точно, че на процесната дата не е била извършена проверка по служба от подсъдимия К., че същият не е съставил АУАН, тъй като не е имало извършено административно нарушение, че двете ярета са били заплатени от подсъдимия. Досежно изразеното недоволство от наложеното на С. К. наказание, в жалбата е отразено, че въззивната инстанция не е дала нужната оценка на всички смекчаващи отговорността обстоятелства и „не е изложила мотиви, от които да е видно, че при прилагане на по-ниско наказание, ще е налице снизходителност“. Правят се следните искания - да бъде отменено въззивното решение и подсъдимият да бъде оправдан, или делото върнато за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, или да бъде намален значително размера на наложеното наказание.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия С. К.- адв.Б. поддържа подадената касационна жалба и изложените в нея съображения. Поставя акцент на това, че: нито първостепенния съд, нито въззивната инстанция са направили задълбочен анализ на всички доказателства, имащи значение за правилното решаване на делото, като същевременно на част от тях е придаден смисъл и съдържание, каквито нямат; не е разгледано от съда основно възражение на защитата, свързано с начина на приобщаване на предмета на престъплението; не е отговорено на въпроса дали в действителност подсъдимия е имал право да съставя акт за установяване на административно нарушение, доколкото животните не са пашували, а са пладнували. Все в тази връзка се оспорва извода на съда, че е без значение дали животните на св.Х. са пашували и пладнували на въпросното място, където са били първоначално установени от подсъдимия. По отношение на претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание защитникът пледира за налагане на друго по вид наказание, а именно пробация с приложение на задължителните пробационни мерки и намаляване размера на кумулативното наказание лишаване от право до упражнява определена длъжност.

Представителят на Върховната прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че част от оплакванията в касационната жалба са за необоснованост и неправилност на решението на Варненски апелативен съд, като неправилната оценка на доказателствата изисква установяване на друга фактическа обстановка, с каквото правомощие ВКС не разполага. Споделя извода на въззивната инстанция, че независимо дали стадото на св.Х. е пашувало или пладнувало, е налице нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от Закона за горите, като именно това обстоятелство е използвал подсъдимият, за да поиска яре от пострадалия. Възразява срещу тезата на защитата, че протокола за оглед не е бил подписан от поемното лице М. В. и като контрааргумент посочва информацията, съдържаща се в разпита му в качеството на свидетел, че първият от двата подписа върху документа е негов, както и че е видял на място извършеното процесуално следствено действие. Не счита, че е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, тъй като наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода е в минималния възможен размер, а не са налице многобройни, нито пък изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

В последната си дума подсъдимият С. Д. К. заявява, че обича българската гора и работи за нея, че е участвал в акции по залесяване, обучавал е колеги, а актове е съставял само, когато е имало нарушение. Счита се за невинен.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното :

С присъда №19 от 21.09.2021 г., постановена по нохд №381/2020 г., Разградски окръжен съд е признал подсъдимия С. Д. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.301 ал.1 пр.1 във вр. с чл.26 от НК и чл.54 от НК, за което му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200 лв.

На основание чл.301 ал.4 от НК подсъдимият е бил лишен от право да заема държавна длъжност в системата на горите в Р.България за срок от две години.

Подсъдимият К. е бил осъден да заплати равностойността на предмета на престъплението, както и направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №358/2021 г., по което е постановено решение №93 от 09.06.2022 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и делото върнато на ОС-Разград за ново разглеждане.

След връщане на делото в първата инстанция, ОС-Разград по нохд №174/2022 г. е постановил присъда №11 от 29.06.2023 г., с която е признал подсъдимия С. К. за виновен в това, че в периода 16-17.05.2020 г. в землището на [населено място] , в качеството си на длъжностно лице - главен специалист „Горски инспектор“ в РДГ-/населено място/, район на действие ТП ДГС /населено място/, район /населено място/ поискал и приел дар - две ярета на обща стойност 86,36 лв., който не му се следва, за да не извърши действия по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение на Ш. Ю. Х., при установено административно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗГ, поради което и на основание чл.301 ал.1 пр.1 и чл.54 от НК го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200 лв., като го е оправдал за това да е извършил подкупа при условията на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК.

На основание чл.301 ал.4 във вр. с ал.1 от НК подсъдимият е бил лишен да заема държавна длъжност в системата на горите в Р.България за срок от една година и шест месеца.

Равностойността на предмета на престъплението е била отнета в полза на държавата, като подсъдимият К. е бил осъден да я заплати, а също така в негова тежест са възложени и сторените по делото разноски.

По подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия, пред Апелативен съд - Варна е било образувано внохд №327/2023 г., приключило с решение №11 от 05.02.2024 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Именно това второ по ред въззивно решение е предмет на настоящия касационен контрол.

Касационната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място е необходимо да се отбележи, че част от изложените в касационната жалба доводи касаят необоснованост на атакувания съдебен акт, което оплакване не представлява касационно основание по смисъла на чл.348 ал.1 от НПК, поради което и ВКС не дължи обсъждането му. В този смисъл твърденията в жалбата, че животните пладнували, а не пашували на процесната дата, че те не почивали в горския фонд, както и че двете ярета, предмет на подкупа, всъщност са били заплатени от подсъдимия, представляват на практика оспорване на фактите, приети от решаващите съдилища. ВКС като съд по правото не дължи отговор на възраженията за правилността на фактическите положения, приети от контролираните инстанции и в този смисъл проверява само юридическата правилност на формиране на вътрешното им убеждение по фактите, без да извършва проверка на самите факти в съдържателен план. Само когато при формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, е необходима намеса от касационната инстанция.

По настоящото дело апелативния съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници, с едно единствено изключение, касаещо протокола за оглед на местопроизшествие, по което ВКС ще вземе отношение в решението си по-долу. Като цяло доказателствената дейност на възззивната инстанция не страда от такива съществени пороци, които да са рефлектирали върху правилността на формиране на вътрешното му убеждение.

Твърдението в жалбата, че свидетелските показания и писмените доказателства не са били обсъдени по отделно и в съвкупност, е лишено от основание. На стр.33 /гръб/ и 34 /лице и гръб/ от въззивното дело, апелативният съд е посочил подробно от кое гласно доказателствено средство какви фактически обстоятелства се установяват. В изпълнение на задълженията си е обсъдил и констатираните известни противоречия в показанията на тримата пастири - свидетелите Н. Х., С. М. и Х. Х. касателно местонахождението на всеки един от тях и на техните стада и в частност стадото с кози към момента на пристигането на подсъдимия К., като тези противоречия са били преодолени посредством заснемане чрез GPS от вещо лице на посочената от тях в допълнителния им разпит /проведен на местопроизшествието/ позиция. Тук е мястото да се отбележи, че извършеното от първостепенния съд процесуално действие, отразено в протокол от 28.02.2023 г. по своето естество представлява следствен експеримент, а не както е формулирано от съда– допълнителен разпит на свидетели, проведен на местопроизшествието. Това е така, тъй като след изслушване на подсъдимия и посочените по-горе трима свидетели в съдебно заседание относно местонахождението на стадата, и с цел изясняване точната позиция на стадото с кози към процесния момент, е било необходимо фактическото посочване на мястото, където се е намирало това стадо, понеже от разпитите им е било невъзможно да се визуализира местонахождението на използваните от тях ориентири /гьол, големи дъбове, гора, салкъми, път и пр./ и разстоянията между тях. Независимо от наименование на извършеното съдебно-следствено действие, резултатите от него могат да бъдат ползвани, доколкото при провеждането му са били спазени изискванията на закона - присъствали са съдебният състав, прокурорът, подсъдимият и защитникът му. Както подсъдимият, така и тримата свидетели са посочвали точните местонахождения на стадата, изготвени са били фотоснимки и е било извършено геодезично заснемане с GPS i50 на C., в RTK режим в координатна система БГС 2005. Впоследствие тези данни са залегнали в писменото заключение по съдебно-техническата експертиза, приета и кредитирана от съда.

По-нататък, настоящият касационен състав се съгласява с направеното оспорването от страна на защитника на подсъдимия на изготвения на досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие, но не по посочените от адвоката причини. Според касационния съд основанието коментираният протокол да не може да бъде ползван е, че той не обективира процесуално следствено действие оглед на местопроизшествие, а претърсване и изземване, проведено в селскостопанска постройка, намираща се в двора на къщата на подсъдимия К. на адрес в [населено място], [улица]. В конкретния случай, в резултат на информацията, съдържаща се в разпитите на свидетелите Ш. Х., Х. Х. и Ф. Ю., са били налице достатъчно основания да се предполага, че в двора на къщата или в селскостопанската постройка на С. К. се намира предмета на престъплението - две ярета, който предмет без съмнение има значение за делото. Извършените фактически действия, отразени в протокола, сочат на осъществено претърсване за откриването на животните и тяхното изземване. Претърсването и изземването се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или с последващо одобрение на протокола за това следствено действие по разследването - в случаите когато неговото осъществяване е било единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Именно липсата на съдебна санкция прави протокола негодно доказателствено средство. И това е така, тъй като с това действие се засяга основно право на индивида, свързано с неприкосновеност на неговото жилище или други ползвани от него помещения, поради което законодателят е въвел и по-засилена защита. От друга страна, дори и да се приеме, че извършеното процесуално следствено действие е било оглед на местопроизшествие/нещо, което ВКС не възприема/, когато при неговото осъществяване се изземват веществени доказателства, намерени в имот на подсъдимия, както е по настоящото дело, това изземване, макар и да не е отразено в отделен протокол, трябва да бъде одобрено от съдия по съответния предвиден в НПК ред. По тези причини ВКС счита, че процесният протокол е процесуално негоден и следва да бъде изключен от доказателствената маса, но това не означава, че откритите и иззети при претърсване на селскостопанската постройка две ярета - предмет на престъплението, не могат да бъдат приобщени към доказателствения материал с други допустими от НПК доказателствени средства. В тази връзка от значение са показанията на поемното лице по протокола –св.М. В. и данните, съдържащи се в протокол за отговорно пазене и съхранение, в който са описани броя, цвета и теглото на животните. Съобразно посочените в този документ данни за яретата и след проведен външен оглед на двете животни, експертът е изчислил тяхната стойност. Впрочем подсъдимият К. също не оспорва факта, че е получил въпросните ярета от св.Ш. Х., макар и да твърди, че е заплатил тяхната стойност. Ето защо, ВКС не намира основания да не сподели крайния извод на решаващите съдилища, че предметът на престъплението е безспорно установен.

На следващо място, защитникът на подсъдимия възразява срещу направената оценка на показанията на св.Ш. Х. и св.Х. Х., твърдейки, че съдът не е съобразил родствената връзка между тях. Изключителна дискреция на съдилищата по фактите е да кредитират или да не дадат вяра на информацията, съдържаща се в отделните гласни доказателствени средства, стига те да са били обсъдени съобразно действително им съдържание и смисъл и да са посочени причините за това решение. По делото освен, че не се установява превратна интерпретация на съдържащите се в посочените гласни доказателствени източници факти, съдът изключително внимателно ги е проверил и е намерил подкрепа за отделни заявени от тях обстоятелства в показанията на свидетелите Ф. Ю., М. М., Б. Я., Х. Я., Н. Х. и С. А., както и в данните от съдебно-техническата експертиза. Въззивната инстанция не може да бъде упрекната, че е пренебрегнала родствената връзка между свидетелите Ш. и Х. Х., при изграждане на извода си за достоверност на техните показания. Точно обратното на л.34 /гръб/ от въззивното дело апелативният съд е съобразил този факт, но поради наличието на други доказателства и доказателствени средства, които подкрепят заявеното от тях, напълно правилно е заключил, че близкото роднинство само по себе си не представлява основание за отхвърляне на показанията им. Нещо повече, незаинтересоваността от изхода на делото на св.Ш. Х. е била обоснована и с факта, че не той е подал сигнал в полицията срещу действията на подсъдимия.

В заключение претендираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, не се констатира.

При установените от контролирания съд фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно.

Във връзка с това касационно основание, защитникът на подсъдимия твърди, че Х. Х. не е извършил административно нарушение, тъй като животните не са пашували, а са пладнували, като пладнуването не е било на забранено от закона място - в горска територия, поради което и подсъдимият не е имал основание да състави акт за установяване на административно нарушение, както и че такъв акт в действителност не е бил съставен. На следващо място застъпва тезата, че подсъдимият не е осъществил изпълнителните деяния - поискал и приел дар, който не му се следва, като тази теза е обоснована с неправилна оценка на показания на свидетели.

По отношение оценката на гласни доказателствени средства настоящият съд взе отношение по-горе. Както вече беше посочено, ВКС не може да преразглежда достоверността на свидетелските показания и да им дава друга оценка, когато тяхната интерпретация е съответна на действителното им съдържание, както е в настоящия случай. Противното означава незаконосъобразна ревизия на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите. Ето защо, при доказателствено обезпечената фактология по делото, така както е приета от въззивния съд, правният му извод, че са налице изпълнителните деяния на подкупа „поискал“ и „приел дар“, е законосъобразно изведен.

На следващо място, видно от отразената в мотивите на решението фактическа обстановка, въззивната инстанция е приела, че при пристигането на подсъдимия К. животните са пладнували, а не пашували и в този смисъл разяснението, направено от защитника на подсъдимия за разликата между двете понятие, е било ненужно. Съгласно чл.123 ал.1 т.1 от Закона за горите „Пашата на селскостопански животни в горските територии - държавна и общинска собственост, се извършва след заплащане на цена за календарната година, определена:1. със заповед на министъра на земеделието, храните и горите или на оправомощени от него длъжностни лица - за горските територии – държавна собственост“ /ред. ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 год./. Обстоятелството, че св. Х. Х. на практика не е бил извършил горното нарушение, доколкото животните му, макар и намиращи се в землището на горския фонд не са пашували, е ирелевантно. Както правилно е отбелязал и въззивния съд за съставомерността на пасивния подкуп по основния състав на чл.301 от НК е без значение дали длъжностното лице е констатирало действително извършено административно нарушение и дали това нарушение е могло да доведе до сигурно изготвяне на Наказателно постановление. Достатъчно е, че съставянето на актове за административни нарушения по Закона за горите е от негова компетентност, каквато безспорно по настоящето дело подсъдимият е притежавал. Съдебната практика е категорична, че дори и при липса на действително нарушение, това обстоятелство не променя правните изводи за извършеното престъпление подкуп, защото неследващият се дар е даден на длъжностното лице, за да предприеме пасивно поведение по служба /Р. по н. д.№946/2020 г., второ н. о. на ВКС/.

Във връзка с оспорване справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, ВКС констатира следното:

Контролираната съдебна инстанция се е солидаризирала с преценката на първостепенния съд, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните характеристични данни, трудовата му ангажираност и недоброто му здравословно състояние. Решаващите съдилища обаче са пропуснали да включат към кръга на смекчаващите фактори естеството на предмета на престъплението, както и обстоятелството, че е бил върнат на собственика му. От тяхното внимание е убягнало и семейното положение на подсъдимия, който полага грижи за възрастните си и болни родители, обстоятелството, че същият продължава обучението си, както и дейността му по залесяване и участие в различни акции по опазване на горите. Всички посочени дотук смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни и мотивират настоящият съдебен състав да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона за конкретното престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. Ето защо ВКС счете, че следва да измени въззивното решение, като замени наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл.55 ал.3 от НК, настоящият състав прие, че не е необходимо на подсъдимият да бъдат налагани наказанията глоба и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НПК. Като аргумент в подкрепа на това си решение, ВКС съобрази цялостния личностен облик на подсъдимия, инцидентността на престъпната проява, както и дългогодишната му добросъвестна работа в полза на българските гори.

По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр. с ал.1 т.4 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА въззивно решение №11 от 05.02.2024 г., постановено по внохд №327/2023 г. по описа на Варненски апелативен съд, в частта относно наложените наказания на подсъдимия С. Д. К., като на основание чл.55 ал.2 б. „б“ от НК ЗАМЕНЯВА наказанието лишаване от свобода с наказание ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: по чл.42а ал.2 т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично и по чл.42а ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

На основание чл.55 ал.3 от НК ОТМЕНЯВА наложените на подсъдимия С. Д. К. наказания глоба в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 от НК за срок от една година и шест месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/