Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-[населено място], подадена срещу решение № 16 от 15.01.2016 г. по адм. дело № 375/2015 г. на Административен съд Монтана, с което е отменено решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е потвърдено разпореждане№ РВ-3-11-00021932/ 07.05.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-[населено място] и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-[населено място] за постановяване на ново решение, съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че в откритото производство по оспорване на съставеният констативен протокол № 1/27.04.2015 г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-[населено място] Н. И. не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че същият е с невярно съдържание. По подробно изложените доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу издадения индивидуален административен акт.
Ответникът - Н. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд Монтана е отменил решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е потвърдено разпореждане№ РВ-3-11-00021932/ 07.05.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-[населено място] и преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-[населено място] за постановяване на ново решение, съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и във връзка с откритото производство по оспорване съдържанието на констативен протокол № 1/27.04.2015 г. съставен от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-[населено място], не съществува втори трудов договор сключен между И. и [фирма] [населено място]. Приел се също, че при липса на втори трудов договор лицето не се явява недобросъвестно и не дължи обратно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 02.062014 г. до 15.08.2014 г. Решението е неправилно.
Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № РВ-3-11-00021932/07.05.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-[населено място] е разпоредено на Н. И. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 02.06.2014г. до 15.08.2014г. в размер на 385, 93лв., от които 360, 65лв. –главница и 25, 28лв. –дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Срещу разпореждането е подадена жалба/наименована възражение/ от И., с доводите, че не е сключвал трудов договор с фирма [фирма], не е работил за фирмата, съответно не е получавал възнаграждение, поради което при липса на втори трудов договор, не дължи връщане на полученото обезщетение за временна неработоспособност. С решение№21/15.06.2015г. на директора на ТП на НОИ-[населено място] е жалбата му е отхвърлена и е потвърдено разпореждане№ РВ-3-11-00021932/07.05.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-[населено място]. Изложени са мотиви, че И. през 2014 г. е осигурено лице по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, от [ЮЛ] [населено място]. Същият е представил три броя болнични листове с номера- №5963424 серия А2012 за периода 02.06.-11.06.2014 г., 5963460 серия А2012 за периода 17.07.-26.07.2014 г. и 5979564 серия А2012 за периода 27.07.-15.08.2014 г. От НОИ по банкова сметка на лицето са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност общо за 20 работни дни на стойност 360, 55 лева.
При последваща проверка, по данни от информационната система на НОИ е установено, че за периодите на временна неработоспособност И. е упражнявал трудова дейност, за която е подлежал на осигуряване за общо заболяване и майчинство по реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО/редакцията 2014 г./ от [фирма] [населено място]- работа по втори трудов договор. Данните в Регистъра на осигурените лица по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО са подадени от дружеството след извършените плащания. Във връзка с така подадените данни е изискано с писмо изх.№ 446/01.04.2015 г. е поискано извършването на проверка от контролните органи при ТП на НОИ [населено място] на [фирма]. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 01/27.04.2015 г. и установен сключен трудов договор от 29.05.2014 г. между [фирма] и Н. И., съответно упражняване на трудова дейност. Констатирано е, че от представената ведомост за заплати за месец 05.2014 г. И. има отработени три дни с осигурителен доход 90, 00 лева, за месеци юни, юли и август 2014г. има осигурителен доход помесечно-600, 0 лева за пълни отработени месеци. И. не е представил на осигурителя болничен лист за временна неработоспособност и посочените по-горе болнични листове не са заведени, тъй като осигурителя няма дневник за болнични листове. Констатирано е също, че трудовите възнаграждение за месеците май, юни, юли и август не са изплатени, но са начислени на лицето. Дружеството-осигурител е подало коректно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО.
При тези данни административният орган е приел, че на основание чл. 46, ал. 3 от КСО паричното обезщетение за безработица не е следвало да се изплаща на И., тъй като същият е осъществявал трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периоди, за които са издадени актове от здравните органи. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО е постановено възстановяване на недобросъвестно получените суми, потвърдено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО.
Първоинстанционният съд не е споделил така изложените мотиви от административния орган. Открито е производство по оспорване съдържанието на представения констативен протокол № 01/27.04.2015 г. на основание чл. 193, ал. 1-3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като е указал, че доказателствената тежест носи оспорващия - в случая Н. И.. Въпреки положените от съда усилия третото лице- [фирма] не е представило копие от декларирания трудов договор. Съдът е събрал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. Г.-рехабилитатор и З. К.- съседка на М. И.-майка на Н. И.. От същите се установява, че във връзка с получен инсулт от М. И. на 20.06.2014г. Н. И. я е обслужвал за периода 06-08.2014г., като е посрещал К. Г. в дома си и не е упражнявал трудова дейност по втори трудов договор. И. не напускал [населено място], за да се грижи за болната си майка, като ходил на работа в [ЮЛ] [населено място] през времето, когато не е бил в болнични. Въз основа на тези доказатества съдът е направил извод, че втори трудов договор не съществува и оспорването е доказано.
Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение за необосновано и неправилно. Спорният момент в настоящето дело не е обстоятелството, дали е налице втори трудов договор от 29.05.2014г. между И. и представляващият фирма [фирма] [населено място], действащ през времето, когато лицето е работило по трудов договор с [ЮЛ] [населено място], както е приел първоинстанционният съд. Спорният въпрос е дали за периодите, когато е работил по трудов договор с общинско предприятие [ЮЛ] [населено място] и за които са издадени актове от здравните органи, И. е упражнявал и друга трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Събраните по делото доказателства сочат на извода, че в случая И. е упражнявал такава дейност.
Безспорно е установено при направената проверка в информационната система на НОИ, че: дружеството [фирма] [населено място] е подавало данни за Н. И. в Регистъра на трудовите договори с дата на сключване на договора 29.05.2014 г. и дата на прекратяване на договора-27.10.2014 г.; ежемесечно осигурителят [фирма] [населено място] е подавал данни за И. в Регистъра на осигурените лица, където е посочен с пълни отработени дни за периода на договора; И. фигурира в разплащателните ведомости на длъжност „работник” при пълно работно време-8 часа, има отработени дни с начислен осигурителен доход за спорния период. Тези констатации в случая не са оборени от събраните гласни доказателства. От една страна свидетелските показания не са конкретни и не касаят целия спорен период. Първият болничен лист на И. е за периода 03.06.-11.06.2014 г., а видно от представената епикриза М. И. е постъпила в [ЮЛ] –[населено място] на 20.06.2014 г. и е изписана на 04.07.2014 г. От друга страна доказването на направеното оспорване съдържанието на констативния протокол и отразеното в разплащателните ведомости е следвало да бъде установено с писмени доказателства, а не с гласни. И. не е представил никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. В тази връзка твърденията на И. също са противоречиви. В съдебно заседание същият сочи, че е бил назначен в дружеството [фирма] за да вземе по-голям кредит, а същевременно се грижил за майка си. По делото не е представил болничен лист за гледане на болен член на семейството, на който е имал право на основание чл. 45, ал. 1, т. 1 от КСО.Оттук и извода, че не са оборени констатациите на административния орган свързани с упражняваната от И. по време на спорния период и друга трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. Дори да се приеме, че не бил подписван трудов договор от И., или да липсва такъв, наличните писмени данни навеждат на извода, че същият е упражнявал и друга трудова дейност по време на спорния период.
Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд Монтана следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да отхвърли оспорването на Н. И. срещу решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е потвърдено разпореждане№ РВ-3-11-00021932/ 07.05.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-[населено място], с което е разпоредено на Н. И. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода 02.06.2014г. до 15.08.2014г. в размер на 385, 93лв., от които 360, 65лв. –главница и 25, 28лв. –дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Преди постановяване на решението административният орган подробно е обсъдил всички събрани доказателства. По делото страната не претендира разноски.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16 от 15.01.2016 г. по адм. дело № 375/2015 г. на Административен съд Монтана, и В. Н. П.:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н. А. И.,ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу решение № 21/15.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ-[населено място], с което е потвърдено разпореждане№ РВ-3-11-00021932/ 07.05.2015г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-[населено място]. Решението не подлежи на обжалване.