Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на В. З. Ч. против решение № 66/23.09.2015г., постановено по адм. дело №92/2015г. по описа на Административен съд – Кърджали. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на съдебно – деловодните разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответната в производството страна – началник на Гранично полицейско управление – М. не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. З. Ч. срещу заповед рег.№5397з-56/11.06.2015 г. на началника на Гранично полицейско управление – М., с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца за това, че на 06.04.2015 г. лошо е изпълнил Заповед № 4074з-381-03.04.2015г. на директора на РДГП С. за командироване на сили и средства в зоната на отговорност на ГПУ – Н. с., като е използвал автомобил рег. [рег. номер на МПС] за придвижване до мястото на командироване, въпреки че му е...