Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Н. А. срещу решение № 6671/02.11.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4047 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-10-1402093-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] в потвърдената и изменената при оспорването по административен ред части. Доводите на касатора са неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди пропуск на съда да възприеме липсата на компетентност на издателите на РА, включително заради непринадлежността им към компетентната териториална дирекция на НАП, както и допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушенвия на административнопроизводствените правила. Сочи опущения при преценката на доказателствените средства за основанието и размера на данъчните и осигурителните му задължения. Според него неоснователно съдът е игнорирал връзката между придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и задължението за държавно обществено и за здравно осигуряване. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА, а евентуално /не алтернативно както сочи/ отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд.
Ответникът по касация директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – [населено място], чрез повереника си юрисконсулт Зарева, отрича основателността на касационна жалба. Претендира деловоднни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:
С оспорената пред АССГ част от ревизионен акт в тежест на Л. А. са установени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 - 2012 г. в общ размер 3 125.10 лева /като се съобрази изменението при оспорването по административен ред/, за вноски на самоосигуряващо се лице към фондове на държавното обществено осигуряване /фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“/ за същия период в общ размер 6 314.17 лева, за фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване в общ размер 2 164.12 лева и вноски за здравно осигуряване в общ размер 3 358.80 лева. Определени са и лихви за забава.
Според приходната администрация в отчетни периоди 2008 г. – 2012 г. А. е упражнявал свободна професия адвокат, като е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ само за 2010 и 2011 г. без да е внесен изчисленият от него данък; не е подавал декларации обр. № 1 и обр. № 6 като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и не е внасял осигурителни вноски за ДОО по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, за ДЗПО по чл. 127, ал. 1 КСО и за здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 2 КСО. Платени са вноски за здравно осигуряване в размерите за лице неосигурено на друго основание общо в размер 352.80 лева. По правилата на материалния закон /чл. 29, ал. 1, т. 3 и чл. 30 ЗДДФЛ/ и по информацията от представените от РЛ кочани с договори за предоставени адвокатски услуги са определени облагаемият доход и данъчната основа на доходите от друга стопанска дейност. Към тази данъчна основа е отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и е изчислен размерът на данъка. За 2010 и 2011 г. той е по-голям от този по ГДД и за тези данъчни периоди данъкът за внасяне е равен на установения, тъй като РЛ не е внесно декларирания размер на данъка.
За всеки от месеците на ревизирания период са изчислени месечни авансови вноски за обществено и здравно осигуряване върху минималния осигурителен доход и в размера на вноските за самоосигуряващи се лица по чл. 6, ал. 1 КСО. Определен е окончателен размер на месечния осигурителен доход и е извършено изравняването по чл. 6, ал. 8 КСО. Доходът за годишното изравняване е изчислен като разлика между облагаемия доход и този върху който са дължими авансови осигурителни вноски. Същият подход е използван при определянето на задължения за вноски във фонд на ДЗПО. От общия размер на месечните и изравнителните вноски за здравно осигуряване са приспаднати внесените 362.80 лева.
За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съобразяване на административнопроизводствените правила, като е описан частично динамичния фактически състав по издаването на РА. Решението съдържа отговор на доводът за нищожност на РА заради липса на материална и териториална компетентност на издалите го органи по приходите, както и на този за унищожаемост поради непредставяне на класираните в кочани договори за правна защита и съдействие. Възприето е бездействие на жалбоподателя в опровергаването на констатациите от РА. Изключен е от кръга на установените факти този на придобиването от А. на лично право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като са зачетени установяванията на органите по приходите е разрешен в полза на администрацията спорът за съществуването и размера на задълженията за подоходен данък и за ЗОВ по РА с лихвите за забава. Решението е правилно.
Неоснователен е доводът за пропуск на съда да възприеме като основание за незаконосъобразност на РА издаването му от некомпетентен орган. При липсата на спор за постоянния адрес на РЛ в [населено място] издаването на РА от органи по приходите от ТД на НАП [населено място] е съобразено с правилата за местна компетентност по чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 ДОПК. В структурата на Националната агенция за приходите, одобрена от УС на НАП в съответствие с чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП с решение № РМФ – 286/19.12.2009 г., са обособени 5 териториални дирекции на мястото на съществуващите дотогава 28, като териториалният обхват на ТД на НАП [населено място] включва област К.. РА е издаден от органите по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК – органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. По хипотеза възложилият ревизията орган не участва в провеждането ѝ, поради което не се основава на позитивното право очакването на касатора актът да е издаден от състав от органи по приходите, участвали в провеждането на ревизията.
Доколкото заповедта за възлагане на ревизията е връчена на 01.04.2014 г. и тримесечният срок по чл. 114, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията е удължен двукратно от органа възложил ревизията общо с два месеца по реда на чл. 114, ал. 2 ДОПК, то крайният срок на ревизията изтича на 01.09.2014 г. РД е издаден на 14 ден от изтичането на този срок, т. е в съответствие с правилото на чл. 117, ал. 1 ДОПК. Както е отбелязал и ДДОДОП при оспорването по административен ред сроковете за изготвяне на РД и за връчването му /чл. 117, ал. 4 ДОПК/ са инструктивни и пропускането им не засяга законосъобразността на РА.
Не засяга съдържанието на заключителния административен акт, нито правото на защита на РЛ, пропускът на органите по приходите да включат в съдържанието на РД опис на приложените доказателства. Касаторът и не сочи доказателствените средства, които са в основата на констатациите на администрацията, но не са описани. Тези констатации се базират изключително на представените от ДЗЛ доказателствени източници.
Не се основава на съдържанието на обжалваното решение доводът за решаване на спора от съда без да са представени и обсъдени „адвокатските кочани“. В мотивите на съдебния акт е заявено, че именно „кочаните“ са информационен източник за определяне на доходите на жалбоподателя от упражняване на адвокатската професия. Липсват конкретни упреци към начина на определяне на облагаемия доход и данъчната основа, както и изчисляването на размера на подоходния данък. Предвид източника на дохода облагаемата част от него е определена с редукция на нормативно признатите разходи по чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, а данъчната основа е изчислена по реда на чл. 30 ЗДДФЛ /ред от ДВ бр. 113/2007 г./ като разлика на облагаемия доход и дължимите ЗОВ по КСО и ЗЗО.
Не съществува спор относно начина на изчисляване и размера на авансовите осигурителни вноски, а облагаемият доход е основата за годишното изравняване по чл. 6, ал. 8 КСО в размера за фонд „Пенсии“ за 2008 г. и за фонд „Пенсии“ и фонд на ДЗПО за следващите равизирани периоди. С арг. от приложимата по време редакция на чл. 157, ал. 6 във вр. с чл. 6, ал. 8 КСО и за вноските за фонд на ДЗПО се следва годишно изравняване и то върху доходите, за които се дължи ДОО.
Авансово плащане на вноски за здравно осигуряване на самоосигуряващите се лица върху месечен доход не по-малък от минималния осигурителен доход, определен за тях със ЗБДОО, както и годишно изравняване по чл. 6, ал. 8 КСО е предвидено и за лицата упражняващи свободни професии /чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО/. Внасянето от касатора на вноски за здравно осигуряване в минималните размери по чл. 40, ал. 5 ЗЗО /в приложимата редакция/ е взето предвид при определянето на размера на задължението за внасяне /приспаднати са направените вноски/.
Не се установява на касатора да е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, та осигуряването при упражняване на дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО да зависи от желанието му /вж. чл. 4, ал. 6 КСО/.
Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила.
При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски за касационната инстанция на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 1 205.46 лева. Поисканите от повереника на ответника по касация разноски са в размер 979 лева и в този размер ще бъдат присъдени.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6671/02.11.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 4047 по описа за 2015г.
ОСЪЖДА Л. Н. А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] деловодни разноски в размер 979 лева. Решението е окончателно.